1888, 24 август – в с. Харманлък /дн. Дъбовик, Генералтошевско/, в семейството на Екатерина Дуел и Пейсах /Петър/ Габе се ражда второто им дете – Тодорка /Дора/ Габе.
1895 – 1897 – ученичка в Добричката прогимназия
1897 – 1899 – ученичка в Общинската Нанчова девическа гимназия в Шумен, трети и четвърти клас.
1899 – ученичка във Варненската девическа гимназия, от пети клас
1900 – в майската книжка на списание „Младина“ излиза първата ѝ поетична творба – стихотворението „Пролет“.
1903 – завършва гимназия във Варна.
1904 – студентка по литература в Софийския университет.
1905 – запознанство с Яворов;
         - студентка по френски език в Женева, Швейцария, а по-късно в Гренобъл, Франция.
1906 – завръща се в България, у дома – в Добруджа.
1907 – учителка по френски език в Добрич;
1908 – през есента в София се запознава с Боян Пенев и по-късно двамата се сгодяват.
         - излиза в София първата ѝ стихосбирка „Теменуги“.
1909, 7 януари – венчава се с Боян Пенев в Добрич.
1911 – първо пътуване с Боян Пенев в Полша.
1912 – заедно с Боян Пенев в Берлин и Мюнхен;
         - присъства на погребението на Пенчо Славейков в Комо Брунате, Италия.
1913 – родителите ѝ се преместват да живеят в София;
         - с Боян Пенев пътува до Варшава и Краков.
1914 – в Берлин, Прага и Швейцария.
1916 – удостоена с царски орден „Българска признателност“ ІІ степен.
1918 – на лечение във Виена;
         – удостоена с царски орден за граждански заслуги „Дамски кръст“ ІІ степен.
1921 – излиза от печат антологията „Полски поети“, преведена, съставена и редактирана от нея;
          - заминава за Полша;
          - среща с Й. Йовков в Букурещ.
1922 – сред учредителите на Българо-полския комитет;
         - във Варшава, Лвов, Краков /в стария Ягелонски университет/;
         - чете сказки за популяризиране на българската литература.
1923 – излиза от печат първата ѝ книга за деца „Малки песни“.
1924 – излиза сборник разкази „Някога“.
1925 – заедно със Симеон Андреев редактира поредицата „Библиотека за малките“.
1927 – сред учредителите на българския ПЕН-клуб и негов дългогодишен председател;
1927, 28 март – умира Петър Габе;
         - юни – заминава за Брюксел, за да представлява българския ПЕН-клуб на конгреса на Международния ПЕН-клуб;
         - 25 юни – умира Боян Пенев.
1928 – излиза от печат стихосбирката „Земен път“;
         - септември – сказка в Балчик по покана на Свободния балчишки университет.
1929, 25 януари и 7 февруари – изнася сказки в Париж: „България през нейната стара литература“ и „Съдбата на Добруджа през Йовковите разкази“;
         - 18 март – чете сказка в Лондон;
         - 14 декември – първата сказка в основания Добруджански университет „Стефан Караджа“ в София е на Дора Габе на тема „Трябва да се говори за Добруджа“.
1932 – пътуване до Чехия, запознанство с Витезслав Незвал;
         - в Дубровник участва във ІІ конгрес на ПЕН-клуба.
1937 – умира майка и Екатерина Габе.
1938 – лятото, на конгрес на ПЕН-клубовете в Прага.
1939 – започва да редактира детското списание „Прозорче“.
1940, септември – с присъствието си в Добруджа оказва силна духовна подкрепа на събитията около връщането на Южна Добруджа към България.
След 1944 – завежда отдел „Културни връзки с чужбина“ в Министерството на пропагандата /до 1947/.
1947 – развива активна дейност за възстановяване позициите на българския ПЕН-клуб;
         - заминава за Полша като съветник по културните въпроси.
1950 – завръщане от Полша.
1962 – удостоена със званието „Народен деятел на културата“.
1962 – 1994 и 1968 – 1983 – член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
1968 – октомври – тържествено честване на 80-годишнината от рождението ѝ в гр. Толбухин. Обявена за почетен гражданин на гр. Толбухин /сега Добрич/.
1971 – награда на Полския ПЕН-клуб за превод на полска художествена литература.
1975 – носителка на литературна награда „Иван Вазов“ за творческата ѝ дейност и стихосбирката „Сгъстена тишина“;
         - ражда се поемата „Добруджа“.
1976 – документален филм „С отворени очи“ – реж. Весела Зарева, оператор Ив. Цонев;
1978, 18 юни – получава Димитровска награда за стихосбирките „Почакай, слънце“, „Глъбини“, „Сгъстена тишина“ и за цялостното ѝ поетично творчество;
         - удостоена с орден „Г. Димитров“;
         - удостоена със званието „Герой на социалистическия труд“;
         - удостоена с орден „П. К. Яворов“.
1979 – удостоена с полски „Орден на усмивката“, награда, учредена по решение на Фонда за подпомагане на деца при ООН – УНИЦЕФ.
1980, септември – участва в Международната писателска среща в София.
1983, 16 февруари – умира в София.

От 1917 до края на живота си Дора Габе развива активна преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици творби на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Ян Каспрович, Хенрик Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Л. Стаф, А. Слонимски, Юлиан Тувим, К. Алберти, И. Волкер, Е. Флеч, В. Незвал, Карел Чапек, Ж. Жиано, Я. Сайферт, А. Слуцки, В. Броневски, В. Имбер, Самуил Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, М. Лундемис, Я. Рицос и много други.
Най-крупното ѝ преводаческо дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). Отделни книги („Някога“ — преводачи В. Незвал и Я. Рицос; „Почакай, слънце“) и творби на Дора Габе са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Италия, Испания, Латвия, Молдова, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Чехия.