Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ГОСПОДАРЯТ НА ДИВИЯ ПЛАЖ"

ГОСПОДАРЯТ НА ДИВИЯ ПЛАЖ

Стефан Жечев


* * *

Тука няма пристанище
и се питам
защо
пуснах котва
във тази пустиня.
Само голо поле
и умрели села,
и една безбрежност
синя.
Всички пътища
тръгват на юг.
И на север,
и запад
в безкрая.
Може би моят път,
започнал от тук,
ще ме води,
ще ме води
към рая.
А на изток едно
необятно море.
Няма път.
И пристанище няма.
Може би затова,
може би затова
ще останем
при изгрева
двама.


* * *

На тази
невъзможна автогара
аз идвам пак,
за да пътувам.
Към тебе.
Не отминавам просяка,
защото чувствам
в себе си вина.
Пейзажите
край мене преминават.
Потъват във очите ми.
И гаснат.

На тази
невъзможна автогара
аз идвам пак.
Да отпътувам.
От тебе.
Не отминавам просяка,
защото
отново чувствам
някаква вина.
Пейзажите
край мене преминават
и придобиват
чертите на лицето ти.
Водата във реките е зелена
като цвета на твоите очи.
Дърветата
ми махат със ръцете ти.
Потъват във очите ми.
Не гаснат.

Ах, тази
невъзможна автогара.


* * *

Когато си тръгваш,
не ми казвай нищо.
Бъди безмълвна
като пясъка,
който за кратко
запомни нашите стъпки.
Разтопи се във мрака,
в който криехме
любовта си.
Отпътувай!
Онзи фар
на скалистия бряг
ще ти свети.
Ще те води
към тихия залив,
който беше тръгнала
да откриеш при мен.
Но те срещнаха бури,
разлюляно море
и писък на гларуси.
Много кораби
претърпяха крушение
край скалистия нос
осеян със рифове.
Затова отпътувай!
Отпътувай
преди напористия порив
на вятъра.
И на тръгване
нищо не казвай.



НЕ СЕ ОТДАЛЕЧАВАЙ

Не се отдалечавай!
Късно е!
Очите ми
не виждат вече в тъмното.
Все повече съм сам,
там,
зад прозореца
и песента на птиците не чувам.
Не се отдалечавай!
Късно е!
Нозете ми
не могат да догонят
смеха ти,
който тича по поляната
и моля се
да се препъне във росата утринна,
за да го хвана.
Ръцете ми
не могат да усетят
угасващата топлина
на дланите ти.
Не се отдалечавай!
Късно е!
Защото всичко вече
си отива.


* * *

Сложи отново масата за двама,
сложи ми чаша, вилица и нож.
Отлично знаеш , мене ще ме няма,
но чакай ме сама до полунощ.

Омръзна ти да бъдеш Пенелопа
и самотата страшно ти тежи.
Омръзнаха ти дребните коварства,
предателствата мои и лъжи.

Но в някой ден в сурова, люта зима
при теб ще дойда може би среднощ
и искам там, на масата да има
за мене чаша, вилица и нож.

 

 

* * *

Недей затваря портите, защото
при теб ще дойда късно през нощта.
Ще те целуна сънена в леглото
под гаснещия пламък на свещта.

А утре по разплаканите дюни
ще извървим последния си ден.
Септември е, а сякаш пак е юни
и ти стоиш със куфари пред мен.

Ще тръгнем във различни две посоки,
зад нас морето плахо ще мълчи.
Единствено на плажа ще остане
една сълза от твоите очи.



ГОСПОДАРЯТ НА ДИВИЯ ПЛАЖ

Всяка пролет
и лято,
и есен,
и зима
той е там,
на брега.
Господарят
на дивия плаж.
Все очаква
своята стара любов
да пристигне.
А добрата луна
всяка вечер чертае
услужлива пътека.
Всеки ден
господарят на дивия плаж
оставя на пясъка цвете.
После влиза
във своята дървена къща
на морския бряг
и изпива
препълнена чаша
с тъга.
И заспива
с надежда за утре.

Георги Давидов със Стефан Жечев, Марин Мързъков и Петър Бонев

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево