Рада Въртунинска


Драги читателю!

В един от броевете /бр.2 от 2012 г./ ви запознахме с творчеството на балетния режисьор проф. Х. Мехмедов и балетиста-поет Н. Недков. В този брой ще ви представим проф. Димо Заимов, художник-монументалист, университетски преподавател, дарител-ктитор. Не може да се каже, че проф. Д. Заимов е „непознат е забравен“. Той е познат както в средите на своите колеги художници, на своите студенти, така и на многобройните наши и чуждестранни ценители на живописта и най-вече на пластичните изкуства. Той е добре познат и на добричката културна общественост от 60-те и 80-те години на 20-ти век. Негова металопластика украсяваше една от стените на ресторант „Добруджа“, ликвидирана от „ценителите на пържолите“, както и една керамична мозайка в хотел „България“, асоциираща златожитната Добруджа, нейните безбрежни слънчеви полета.
Всеки ден стотици читатели посещават Регионална библиотека „Дора Габе“, но дали някой е проявил интерес към монументалния витраж на западната стена на книгохранилището. Едно изключително въздействащо художествено произведение, символизиращо плодоносната и неповторима по своята красота Добруджа. Знае ли някой кой е авторът на този стъклопис и по какъв начин библиотеката го съхранява или популяризира. Дълго време той беше затворен за обикновените граждани, както и сега. Това е емблема, символ, икона за обожествената плодородна благодат на земята-кърмилница, земята-прастара майка на българската държава. Художникът я е изобразил като гостоприемна жена, която посреща всеки с хляб и сол. Кой е авторът на тези чудесни произведения на изкуството и оценяват ли ги добричлии? Авторът им не е непознат и забравен. Забравили сме ние кому принадлежат тези пластики и витражи. Затулили сме ги с рафтове и врати, които рядко се отварят, лишили сме очите на хората, жаждащи за красота; да ги виждат по-често, да им се любуват.
Много често телевизионните зрители по време на национални тържества, концерти, международни политически и културни изяви, виждат декоративната завеса в Зала 1 на НДК, но едва ли някой знае, че неин автор е проф. Димо Заимов. Неговото име, личното му обаяние, талантът и невероятната му работоспособност са познати на студентите му. Ще спомена най-изявените от Добрич – Евелина Ханджиева – директор на ХГ-Добрич, Петър Петров, Николай Тодоров и др.
Проф. Д. Заимов е потомствен добруджанец. Неговите родови корени са от с. Владимирово. В тази част от Добруджа, която се докосва до родното място на друг именит българин – Ивайло Петров. Роден през 1930 г. в с. Караманите, на границата на Добричка и Варненска област. Завършил гимназия в гр. Провадия, а през 1954 г. – живопис при проф. Дечко Узунов в Художествената академия. От 1955 до 1963 г. работи на свободна практика. От това време е и моето, и на добричлии, познанство с Димо Заимов. Той бе поканен да проектира и осъществи вътрешната украса – фризове, пана в Окръжна библиотека, която бе преместена от дома на Калескови (сега Театъра) в бившата поликлиника на ул. „Г.Димитров“, сега „Независимост“.
От 1963 г. преподава рисуване, живопис и стенопис в Художествената академия, а от 1982 до 1990 г. е зам. ректор на Академията.
Многообразно, обемно и многопластово е неговото творчество предимно в областта на декоративно-монументалните изкуства. Негови творби могат да бъдат видяни в държавни институции, банки, хотели, исторически обекти и частни колекции. Негови живописни платна се съхраняват в добричката Художествена галерия. Многообхватни са и обществените му прояви. Участията му в национални и чуждестранни представителни, колективни и самостоятелни изложби. Два пъти е носител на наградата „Илия Петров“ за монументални изкуства – витраж и фреско.
През 1982 г. е избран за професор в Художествената академия – катедра „Стенопис“. През 1996 г. е преподавател и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – факултет изобразително изкуство. Там създава специалността „Стенопис“.
Проф. Димо Заимов е щедър дарител. През 2007 г. спонсорира и завършва, заедно със свои бивши студенти, художественото оформление със стенописи, мозайка, витражи, иконостас и икони в църквата „Св.св. Кирил и Методий“ в родното му село Караманите.
Тази година е юбилейна за проф. Заимов. Той ще отпразнува полувековната си творческа дейност и повече от 40 години като университетски преподавател, допринесъл за формиране на няколко поколения художници.
Да му пожелаем дълголетие и творчески успехи!




Доц. Орлин Дворянов

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ДИМО ЗАИМОВ

„Присъща необходимост на човека е да подрежда и украсява средата, в която живее. И ако природната среда е даденост и облагородяването ѝ е свързано предимно със земеделие, то градът е сбор от културно-исторически напластявания. Неговата динамично развиваща се структура е съставена от жилищни и производствени сгради строени през различни исторически периоди, административни, търговски и хотелски комплекси, комуникационни съоръжения, локални квартални пространства, паркови площи за отдих, исторически паметници, художествени произведения и др. В този конгломерат от различни архитектурни пространства, конструктивни обеми и исторически стилове намесата на декоративно-монументалните изкуства е жизнено необходима. Осъществяването на синтез между изобразителното изкуство и архитектурата е важно условие за създаване на цялостното естетическо въздействие на градската среда.
Проф. Димо Заимов е един от най-значителните български художници-монументалисти. Приносът му в сферата на декоративно-монументалните изкуства и естетизирането на градската среда е неоспорим. Диапазонът на дългогодишното му творчество респектира със своята мащабност. Разбира се, обществените задачи в областта на изкуствата променят своя характер с времето. Ако до преди двадесетина години изискванията към творците бяха с подчертано политическо звучене, отразяващо се най-вече в тематичната ангажираност, то новата обществено-икономическа ориентация наложи други посоки и творческа реализация.
Архитектурните обекти, в които художникът е осъществил своята креативна намеса през годините, са твърде многобройни, за да бъдат цялостно описани тук. Затова ще спрем вниманието си на част от по-новите синтезни решения, които в голяма степен отразяват постмодерния характер на промените в настоящия исторически момент.
Като отправна точка в краткия преглед, към който пристъпваме, безспорно трябва да поставим специфичните функции на архитектурните обекти, в които е осъществен художествения синтез. Предимно това са хотели, някои намиращи се в курортния комплекс „Слънчев бряг“, други в градове като Благоевград, Пловдив, Велико Търново, Банско, Ботевград.
Като изхожда от конкретните дадености на предоставените му пространства, Димо Заимов се придържа към класическата техника на каменната мозайка, съчетана със стъклени, керамични и метални детайли. Трайността на материалите камък, стъкло, керамика, неръждаем метал, придават на различните пространства на хотела не само практична устойчивост, но и внушават усещане за стабилност и сигурност.
Наред с практически аспекти, монументалната украса изпълнява важна роля да създаде естетически въздействаща среда. Когато става дума за хотели, почивни комплекси и ресторанти, включените в тях декоративно-монументални решения е необходимо да предразполагат към почивка и да създават разнообразие за сетивата, да предизвикват чувство за хармония и равновесие.
Димо Заимов решава тези художествени задачи като се стреми да обхване в композиционно единство различните архитектурни елементи.
Хотел „Хелена Ризорт“ /Слънчев бряг/ е много добър пример в това отношение. Мозаечните композиции присъстват както в интериора /централно пано във фоайето/, така и в екстериора /стълбищни парапети, външни стени на кафе-сладкарницата, колоните пред ресторанта, градинските подпорни стени и отделни самостоятелни пана, играещи роля на декоративни акценти/.
Същият подход се наблюдава и в хотел „Странджа“ /Слънчев бряг/. Неговият СПА център тотално е обхванат от мозаечните композиции. Пред централното пано е разположен големият басейн, чиято външна стена е облицована с геометричен мозаечен фриз. По подобен начин е решено и пространството около детския басейн. Подпорните колони също не правят изключение. Те играят роля в общата композиция на мощни декоративни вертикали, пресечени от вълнообразни пасажи, свързващи ги с общия характер на цялостния ансамбъл.
Въпреки често сложните пространствено-архитектурни решения, с които му се налага да се съобразява, Димо Заимов успява по елегантен начин да наложи собствените си творчески виждания. Това, което характеризира най-точно стила на автора е аристократичният подход. Централната част на повечето композиции се придържа към кръга, от който се разпръскват в различни посоки отделни композиционни линеарни структури. Този кръг би могъл да се тълкува като соларен символ, като космическа цялост или като извечно начало, което поражда световното движение. Ако в ансамбъла в хотел „Странджа“ кръгът е концентричен и постепенно разпръскващ се, то в този на хотел „Хелена Ризорт“ кръговите линии се противопоставят, пресичат, засичат и ритмично повтарят.
В повечето композиции художникът залага на свободни, неправилни форми за да създаде композиционни центрове и акценти. Материалите, които се ползват в тези случаи, са разнообразни – речни камъни, рязани на половина мраморни кълба, обработен итонг, стъклени и керамични парчета и дори чинии.
Що се отнася до колоритните решения в разглежданите произведения, то те са съобразени предимно с цветовите гами, като предлагат разновидностите на естествения камък. А е известно, че това са така наречените „земни цветове“, в повечето случаи създаващи в съчетание по между си монохромни гами, характеризиращи се със спокойна и приглушена цветност. Но авторът използва като контрастиращи на това „благородно“ звучене на общия фон ярките цветни, керамични материали и допълнително обработените с колоидно злато сферични елементи. Последните придават известна тържественост и цялостно колоритно решение…“
07.02.2012 г., София