Стоянка Грудова е родена през 1948 година. Завършила е българска филология в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Живее в Бургас. Работила е като лаборант, учител, редактор, драматург, журналист и др. Пише поезия за възрастни и за деца. Издала е: „Петима млади поети“. Изд. „Народна младеж“, София,1978 / в съавторство / ; „Свят“. Изд. „Г. Бакалов“, Варна, 1981; „Съзнание“ Изд. „Г. Бакалов“, Варна,1986; „Ангелче братче“, ИА „Аб“, София,1999; „Молитвениче“ ИК „Знаци“, Бургас, 2007; „Звездичка с рошава косичка“ ИК „Август“, София, 2009; „Аз рибата“, ИК „Балтика“, Бургас, 2012. Участва в антологии на български, руски и английски език: „Български поетеси. Избрано“. Изд. „Еквуст-арт“, София,1996; Изд. Денев, Д.„Български поети“, /антология/ София, Изд. „З.Стоянов“, 2003; „Славянская поэзия ХХ-ХХІ. Из века в век“, /болгарская поэзия/ „Пранат“, Москва,2005; Stoykova-Klemer,K. „The Season of Delicate Hunger, Anthology of Contemprorary Bulgarian Poetry“, Accents Publishing, Lexington, Kentucki,2014.



РАЗЛИЧНИТЕ

умните думи отидоха на изпит
красивите думи отидоха на бал
добрите думи отидоха да помагат
лошите думи изпълняват присъди
нежните думи
тъжните думи
лъстивите думи
щастливите думи
всички си имат работа
само глупавите седят като аутисти
и никой не вижда дълбочината им




НЕ ВДИШВАЙ ВЕЧЕРТА

повтарям си
не вдишвай вечерта
защото мракът
във вените ти ще се утаи
и утре
за разлика от свежите цветя
ще лъхаш на умора
на страх
дори на тлен
надгробна плоча
на живота си ще бъдеш
моля те
не вдишвай вечерта




КОМШИИТЕ МИ

не са чели Шекспир
не познават Тарковски
не са чували за Конфуций

но децата им плачат
на езика на Айнщайн
когато е бил дете

молитвите им летят с крилете
изтъкани от същата светлина
навита на кълбо и в моята гръд

на всички коремите ни са запечатани
с възела на същата пъпна връв
спомняща общия ни предживот




НЕЩО СЕ СЛУЧВА

политиците се хванаха за главите
някои вече скубят косите си
други са мъртви
правото да управляваш
не е рождено
а междувременно
границите изтъняват
някои вече рухнаха
други очакват реда си
да бъдат забравени
смъртта по фронтовете
придобива по-друг смисъл

ЦИКЛИЧНОСТ

големите идеи
като прелетни птици
периодично напускат
гнездата на сърцата ни
до новия пролетен сезон
когато на ята на ята
заедно с новородените си
отново се завръщат
а ние с надежда очакваме
да оживят живота ни
както птиците оживяват клоните
на търпеливите дървета
някои разбира се умират по пътя
но общо взето големите идеи
като прелетни птици
не ни забравят никога





ПОЗНАНИЕ

облакътен върху камарата от книги
които си прочел до днес
замислен гледаш как се рее
птицата на щастието
все по-далеч и по-далеч
отлита и отлита и отлита
помахваш ѝ за сбогом
със сияеща печал




В МРЕЖАТА

приятелите тук се разминават
понякога като река и бряг

един е вкаменен във вярност
към времето на своето зачеване
а друг е умножен по всички
вълни и струи и посоки

за радост е да сме различни но
реката и брегът запазват
печален мимолетен спомен
за отчужденост на прегръдката

а как е невъзможно да избегнат
реката и брегът да бъдат заедно




ПРИ ИЗВОРА

по нещо си приличам с тишината
онази тишина която ляга
под стъпките на мравките в пръстта
по нещо си приличам с тишината
която е в плътта успокоена
на кротките цветя
по нещо си приличам с тишината
понякога
когато се завръщам
при извора на мъдростта




Из „АЗ РИБАТА“ /2014/


СВЕТЛИНАТА
в най-тъмните ъгли
на душата
витае невидимо
в очите на умиращия
капка от нея
за последно сбогом се стича
вездесъща и всепроникваща
светлината в нас
си тръгва последна




ПРАХ И ПЕПЕЛ
някой живее на черно
като куфар с двойно дъно
промъква се контрабандно
покрай другите с лошотиите си
печели от тях и трупа
власт и могъщество обаче
на границата на световете
онази митничарка с косата
успява да го отвори и
какъв е багажът му за отвъд
от всички дъна се сипе
човещината му
прах и пепел




МИТОЛОГИЯ
на тази възраст вече мога
да си признавам какво ли не
бездруго няма да ми повярват
всички свидетели един по един
изветряват или се изпаряват
и животът ми става недоказуем
златно време за митология




СВИДЕТЕЛ
само върху камъка
написаното ще остане
делата ни опустошителни
единствен той ще изтърпи
и ще свидетелства пред вечността
за недоживяното ни щастие