Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЛЕБЕДОВА ЕСЕН"

ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

Славимир Генчев е роден през 1953 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1977 г. Работи като журналист и редактор в различни вестници и списания; като уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица; като преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти – София. Издал е стихосбирките „Перо от огъня“ („Народна младеж“, 1989), „Черна кутия“ („Славиннпрес“, 2000), „Единицата мярка“ (2002) и „Опит за подсказване“ – „Литернет“, 2009; и двете са електронни издания), „Цветоглед“ (2005), „На 60 стихотворения“ (2013), както и хумористичните книги „Славотерапия“ (2012) и „Славотерапия 2“ (2013).
Носител е на няколко национални литературни награди: „Димчо Дебелянов“ (Национален студентски конкурс – 1975, 1976 и 1977, Копривщица), „Яворов и ние“ (1985 и 2010, Поморие), „Магията Любов“ (2001, Казанлък), „Мечти по лято“ (2002, LiterNet), „Николай Искъров“ (Свищов, 2007), „Сл. Хр. Караславов“ (Първомай, 2007); „Димчо Дебелянов“ (2012, Копривщица).Като изпълнител на авторски песни е получавал отличия и награди на националния конкурс в Добрич (1988), Националната творческа среща „Морски струни“ в Несебър (2002), голямата награда на Община Ловеч на националния Бардфест в Ловеч (2004 г.), ПоКи (Харманли, 2005), награда „Златен век“ на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на бардовската песен. Член е на Съюза на българските писатели.



САМОЛЕЧЕНИЕ

В голямата неразбория
царува
естествен ред.
Можеш да го откриеш
и без да теглиш късмет.
Нека изглежда странно,
че малките
носят на бой;
в своята лична драма
ти си главен герой.
Всичко важно е казано:
да чуеш бъди готов.
Омраза среща омраза.
Любов намира любов.
Вярвай повече в пътя,
отколкото в тежък дом.
Щом си богат
отвътре,
не се страхувай от взлом.
Има простички истини
и твърде сложни лъжи
и е въпрос на мисия
какво
ще те задължи.
Някой се дави на плитко.
Друг пада от сляп куршум.
И само дълбоките битки
не вдигат излишен шум.




РЕКВИЕМ ЗА ХРИСТО ФОТЕВ

Когато стигнеш истинския бряг,
когато спуснеш котвата завинаги,
когато се превърнеш само в минало,
на мачтата издигнал черен флаг,
когато безсловесният пейзаж
обрасне с патетичните ни статии,
а слънцето като самотен страж
застане край небесната ти статуя,
ще се отрони ли от твоя глас
неповторимото: „Кога ще тръгна?“!
Остана незавършен цял Бургас.
И не достига сребърният въздух.
Но ти си тръгнал.
Вече си на път.
Навсякъде около теб е космос
от съвместими елементи – смърт,
живот, любов, съмнения и острови.
Пристанища с нетрайни имена
прелитат покрай стихналите гари
и бавен влак, натъпкан с тишина,
по релсите се влачи като гарван.
Поел си възхитителния риск
да бъдеш мъртъв – и да станеш нужен
на всеки хоризонт, вълна и бриз,
които продължават да ти служат.
Щом слънцето изпусне струйка дим
и се разпадне бавно тишината,
превъзмогни съдбата си на статуя –
и нека до живот да помълчим.




ВРАТА

Знам отговора и не питам
защо сме на тоя хал.
Да бяха
две-три злините,
с радост бих си избрал.
Но истината не почва там,
където измамата свършва:
те са лица на една врата,
залостена
отвън и отвътре.
Какво ми остава,
освен да стана
в очите на слепите трън?
За да правиш
хубави рамки,
трябва да бъдеш извън.
Със зъби да стискаш пироните
и с глава да замахваш ясно -
така, че да падат
иконите
на първородните басни.
Нека мине за алегория
или за празна мечта:
щом не можеш
да я отвориш,
просто стани врата.




КОНТРАПУНКТ

Не ме гледай така
под прицел.
Дори и да съм ти длъжен.
Как да ти кажа истината,
щом не мога
да те излъжа?
Любовта
не бива да се разделя
и събира за чужда сметка.
Тя не е нито
само постеля,
нито само
разпятие в петък.
В нея няма голямо и малко,
няма евтино
или скъпо.
Всяка дума
изглежда жалка —
като дрипа с крещящи кръпки.
Не, в началото не е Словото,
както пише
евангелистът;
има само любов —
без оковите,
назовани лъжа и истина.
Затова не искай от мене
да ти кажа кое е лошо.
Има правило без изключение:
за любовта —
или хубаво,
или още.




ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

Ще те запомня
с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата?
Изкуство,
което брани своите права.
Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не тече,
нахлуват във двореца на октомври,
където аз съм същото момче.
Прелиствам кехлибарената зала
на нашия щастливо-кратък свят,
залъгвайки се бодро,
че раздялата
ще ме направи още по-богат.
Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
прочел докрай последната глава,
дали внезапно няма да се върнеш
по стъпките си в буйната трева.
И аз се лутам тук,
и губя дирята,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов
не се умира,
щом можеш
да живееш без любов?



ПРОТИВООТРОВА

Живея, сякаш те няма.
Правя се,
че не помня.
Колко жалка
самоизмама,
каква тъжна ирония.
Може би искам просто
болката да забравя,
като слушам Висоцки
и чета Окуджава?
В шумната залисия
от суета
и театро
до душа
да се скрия -
ще ме стигне стрелата.
Ще ме улучи дума,
ще ме срази усмивка,
ще ме превърже струна,
ще ме настрои грифът.
Вярвам,
че има вяра.
Чух, че стават вълшебства.
Знам, че няма лекарство.
Помня, че е у тебе.

Славимир Генчев

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево