Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: НАРИСУВАЙ СВЕТА С ДУМИ"

НАРИСУВАЙ СВЕТА С ДУМИ

Представяме ви Литературен клуб „НАРИСУВАЙ СВЕТА С ДУМИ“
към Проект „Успех“ на МОМН при СОУ „П. Р. Славейков“ гр. Добрич с ръководител Генка Петрова

Със своите изяви, литературни срещи, четения и участия в конкурси клубът от СОУ „П.Р.Славейков“ е известен сред младежките литературни среди. Едва ли има конкурс в страната, в който участието на младите писатели да не е съпътствано с награди и отличия. Освен дарованието обаче има и нещо друго. Може би това другото е да съумееш така да представиш моженето на децата, че то да блесне. Как се случва, или каква е тайната в тази творческа лаборатория разказва г-жа Генка Петрова:
…Години наред, особено в последното десетилетие, изживявам своя апогей в работата си с подрастващите таланти на перото. Дали попаднах на страхотни деца, или те на точната учителка, но нещата просто се случват. Децата са с осезаеми заложби, изключително работливи, амбицирани, производителни. Копнеят за сбирките ни, умоляват ме дори да правим не два часа седмично, а два пъти по два часа.Показателно е случилото се по време на пътуването ни до Търговище на 27 февруари, когато беше награждаването на първенците в конкурса "България в картини и слово". Сред миговете на всеобщо забавление незабравим за всекиго ще остане моментът, когато децата предложиха да пишат общо стихотворение по дадено начало. Всяко дете / 11 на брой/ имаше право да напише по един стих, следван от още един стих на следващото дете и т.н. Получиха се три стихотворения – от оригинални по-оригинални! Какво по-показателно от случилото се. Децата имат изразителна необходимост от свобода, подкрепа, насърчение, увереност, признание. Те могат, те искат, те са щастливи, когато сме заедно, когато назрее мигът на вдъхновението и се раждат ред след ред оригинални и самобитни детски прозрения.
Безкрайно съм удовлетворена от това, че децата с лекота откриват качествените стихове и отричат клишираните, скучни и неизразителни творби. Това е напълно достатъчно дори при положение, че те самите не са съвършените творци. Правят го с лекота, от пръв прочит. Недоумяват публикации от такъв характер, с основание се присмиват на случващото се в медиите.
С удоволствие и вещина малките творци разпознават и се възторгват от стиховете на съвременни творци като Николай Милчев, Виолета Христова, Селвер, Христо Фотев, Валери Станков, Мария Донева, Недялко Йорданов …, по чиито стихове те написаха своите апострофи или стихотворения с мото от любимите автори.
При евентуални нечии реминисценции те реагират бурно и безкомпромисно, като посочват автора на употребения израз. Понятия като литературно подражание и кражба/пази Боже!/ са им ясни в същността си и неприсъщи в личното им творчество.
Малко са трибуните за изявите им. Вестник „Труд“ с прекрасната рубрика „Млада муза“ от почти две години преустанови дейността си. Публикациите там бяха насърчение, признание, оценка за излязлото изпод перата им. Уви, всичко свърши. Новите концепции на българските вестници са отчайващо упадъчни по посока насърчението на литературното творчество на малките, а и на големите творци – поети и писатели. Единствено вестник „Преса“ устоя на потребността от духовна храна. Съботните му броеве са истински разкош за душата на големите. НО рубрика за деца няма.
Затова пък я има новата страст на времето – Фейсбук, където от съвсем скоро литературният ни клуб има страница. Тя е прилично посещаема, и има обещаващ ход нагоре. Съвсем отскоро ни покани за сътрудничество канадският вестник, където скоро беше отпечатана кратка, но прочувствена импресия на младата Преслава Михайлова.
Онова, което ме тревожи безкрайно и неспорадично, е фактът, че тези прекрасни деца, които израстват в клуба от трети до седми клас, пишат и печелят конкурси, след като излязат от училище, спират да пишат, спират да се занимават със словотворчество. Случва се нещото – спуска се бариера пред този огромен потенциал, с който децата излизат, за да отидат в средните училища.Те навярно им дават всичкото, което е извън творческите им литературни заложби, но не им помагат, не ги импулсират, не ги вдъхновяват за разгръщането на изключителния им талант. Напротив. Усилията са по посока прагматичността, наречена наука, печеливши инвестиции и пр. Тоест липсват учителите творци. Защото е абсурдно един учител творец да изпусне от погледа си напъпилите цветове на младите пера, които крещят от свежест на мисълта, метафоричност на възприятията и дълбока сетивност – достатъчни условия за разгръщането на оригиналния, самобитния почерк на детето творец. Непростимо е деца, чиито имена и творби ще посоча по-долу, да останат някъде в нищото или в дълбокия спомен за детството, когато…“ абе, пишех добре според учителката ми по литература, публикуваха ме в „Труд“…Престъпно е, грешно е да не се подкрепят онези, които се нуждаят от топлата ни дума, от честния поглед, от доверието ни. Душата ми плаче за моите прекрасни вчерашни, изгубени днес в нищото, талантливи, но недоразвили таланта си свидни дечица…

Ето ги:

Розалия Петрова – 5 клас,  Специална награда за стихотворение в Националния конкурс „Стамен Панчев“, Ботевград, 2014 г.

ПРЕЛИВАНЕ
              В памет на Стамен Панчев
Чаша българско вино...
Спомен за един баща.
Чаша българско вино...
Сълзи в очите на сина.
Чаша българско вино...
Един изпълнен дълг.
Чаша българско вино...
Един ненавременен гроб.
Чаша българско вино...
Носталгия – цял потоп.
Чаша българско вино...
Мисълта търси брод.
Чаша българско вино...
Мъката е напита докрай.

 

Розалия Петрова – 5 клас, Поощрение за есе в Националния конкурс "Пътеки към Левски", Поморие, 2014 г.

ПЪТЯТ КЪМ ЛЕВСКИ
Пътят ми към Левски започва от разказите на Вазов в томчето на втората етажерка на библиотеката ми. Смъква се към моята улица и продължава, оставяйки следи от революционни думи. Катерейки се, устремен към върховете на дърветата, Пътят изрича кратко слово, вдъхвайки надежда. Той наднича отвисоко през прозореца ми, мислейки, че ще чета за Левски.
Но аз като всички други деца стоя на компютъра. Той запраща стихове от Ботев право в главата ми и аз забравям за всичко друго. Очевидно доволен, Пътят продължава, озарен от синеоки светлини, през усмихнати облаци, право към небесните порти... И тогава най-неочаквано се връща обратно в моите обнадеждени мисли.
Да, аз наистина имах нужда от този Път. Пътят към Левски.



Цвета Христова – 6 клас, Втора награда за стихотворение, възрастова група 5-8 клас в Националния конкурс „Любовта в нас“, 2014 г. – Варна

ЛЮБОВТА
Любовта е цвете, различно от другите.
Любовта е недописано стихотворение.
Любовта е сърце, тайно нарисувано
 в тетрадката по литература.
Любовта е в папката с картините ми.
Любовта е най-невинното чувство.
Най-сложното чувство е любовта.
В различния прочит на нотите е любовта.
Любовта е онази песен, която разучавам.



Цвета Христова – 6 клас, Първа награда за есе в Националния конкурс „България в картини и слово“ – Търговище, 2014 г:

БЪЛГАРИЯ
България беше забравила коя е и се разхождаше по училищния коридор. Спря се. Видя кабинета по История и влезе в него.Гледаше как учителката разказва урока на учениците и си каза наум: „Колко богата история имах… Ханове и царе се разхождаха по моята земя, как водеха битки с блестящи победи, как строяха дворци.“
Тя излезе от кабинета по История и продължи пътя си. Видя този по български език и влезе в него. Съзерца госпожата, която обясняваше на децата що е морфема. Спря се за момент и си рече:" Аааааа, букви, откога не ви бях виждала. Припомнихте ми как учениците на Кирил и Методий ви донесоха в една стара, но не и прашасала книга. Донесоха ви като съкровище, което е живо и до днес.“
България излезе и оттук. Стигна до кабинета по Музика. Влезе и там. Децата пееха химна на България. Тя се почувства толкова щастлива. Разплака се.
Щом обходи всички училищни кабинети, тя си припомни миналото и разбра, че бъдещето ѝ е в нейни ръце, затова застана отново горда на поста си.


Петя Жекова – 6 клас, Първа награда за стихотворение /при липсващи втора и трета награда/ в Националния конкурс „Пътеки към Левски“, Поморие, 2014 г

ПЪТУВАНЕ КЪМ ЛЕВСКИ
Тръгвам от една класна стая
и едно стихотворение за бесило,
което ме плаши,
от една зла зимна песен и майчин плач-
плачът на България.
И стигам до Левски:
портрет от чисти думи,
пораснали мисли за революция,
копието на свободата,
неуморната и безкрайна свобода…
Познавам Левски!



Александър Петров – 5 клас, Поощрение в Националния конкурс „Пътеки към Левски“, Поморие, 2014 г.

ЛЕВСКИ
Левски – синеока дума за свободата,
Левски – прощална песен с тъжен край,
Левски – портрет, изрисуван със надежда,
Левски – борба, нестихнала до днес,
Левски – книга, изпълнена със спомени,
Левски – безстрашие във страшно време,
Левски – история, пораснала в стремежи,
Левски – връх, заснежен с подвизи,
Левски – картина на млада революция,
Левски – дъжд, пречистващ настоящето.



Александър Петров – 5 клас, Втора награда за есе в Националния конкурс „България в картини и слово“ – Търговище, 2014 г.

НОСТАЛГИЯ
Ако си тръгна от тебе, Българийо, ще свети пясъчният спомен за изоставеното море, почерняло и неизлекувано в самотата си. Ще запея птичата песен, която ти ми подари, за да сияят винаги в мен спомените за бялата приказка, написана от Рила, и за танца на река Марица, който утихва в Бяло море.
Когато си тръгна от теб, Българийо, ще усетя как водите на Седемте рилски езера ще изпълват очите ми с тъга, която ще отвява веселието в мен и няма да му позволява да се прибере вкъщи.
Ще има само един подлог във всяко изречение – това ще бъдеш ти, Българийо, отдалечена и скрита в пустинята на сърцето ми. Тази пустиня ще изчезва, щом вдъхновението ми боядиса думите с цвета на житните класове. Носталгията ще ме разделя на две – едната част ще ме дърпа нагоре, към зелените ми спомени за тебе, а другата – надолу, към тъгата. Тъгата от невъзможността да живея пълноценно без тебе.
Ако си тръгна от тебе, Българийо…
Не бих могъл да го направя.



Цвета Христова – 6 клас, Втора награда за стихотворение в Националния конкурс „България в картини и слово“ – Търговище, 2014 г

МОЯТ ГРАД
Моят град е снежна януарска пътека.
Моят град е недописана приказка.
Моят град е неоценено съкровище.
Моят град е с дълги улици, осветени с надежда.
Моят град е житен клас, който бавно покълва.
Моят град стои на прага на света и чака.
Моят свят!




Розалия Петрова – 5 клас, Втора награда за стихотворение в Националния конкурс „България в картини и слово“ – Търговище, 2014 г.

РОДНИЯТ ГРАД
Родният град обича моите стъпки да чува.
Родният град да не пише домашни много хитрува!
Родният град цветята в градините ни мирише.
Родният град в хайку стил обича да пише.
Родният град крие моите непълнолетни мечти.
Родният град се заглежда в ярките вечерни звезди.
Родният град е обвит в уханията на живота.
Родният град отива на училище с неохота.
Родният град надебелял е от много шоколад!
Но аз обичам много родния си град!
А ето и някои от най-новите творби от участниците в клуба:



Румена Димитрова– 5 клас

ПОРТРЕТ НА САМОТАТА
Тя иска да каже това, което си мисли, и още не е открила себе си.
Тя знае какво е да стоиш сам в мрака и да мечтаеш... Да мечтаеш за нещо, което знаеш, че ще си остане мечта. Да мечтаеш милионите парченца от сърцето ти да станат отново едно цяло. Да поглеждаш в огледалото и всеки път да виждаш един необмислен вариант на твоята същност. Да пишеш това, което няма да прочетеш отново. Да искаш нещо, което е толкова далеч, но колкото и да вървиш напред, винаги се препъваш и падаш...
Но с надеждата, че трябва да продължаваш напред по самотната пътека и да стигаш някъде, дори да не е важно къде. Това те крепи и не позволява да се измориш от дългия път. Надеждата – това малко парченце от сърцето ти, което никога няма да те пореже, докато се опитваш да го закрепиш...


ДЪЖД
Веднъж падна от небето
капчица една. И ето :
после други – и така
дъждецът бързо се изля.
Една тревичка на земята
се зарадва на водата.
Мечтаеше си само тя
да не я пропусне
животворната вода.
Беше само въпрос на късмет
да е зелено допълнение
на горския букет.
Къде ще падне друга капка ?
Това бе истинска загадка.
Нали тревата не се движи!
Някои казват, че си няма грижи.
Оставена на произвола на съдбата,
чака тя до днес водата.



Рени Хинева – 5 клас

ЛЮБОВТА В НАС
Любовта е уравнение от сборник без отговори.
Любовта е пъзел без една част, която все още търсиш.
Любовта е глобус от думи, сглобявани една по една...
Любовта е изтекла емоция, пулсираща в сърцето.
Любовта е компас с посоки, но без стрелки.
Любовта е онова, което лекува самотата.


ПОЗНАНСТВО
Познавам ноември по пъстрите мисли, които той рони.
Познавам ноември по студените ноти, които вятърът гони.
Ноември е плетен пуловер от есенната гама на дъждовете.
Ноември е шепот на измръзнало есенно цвете.



Петя Жекова – 6 клас

ЛЮБОВТА В НАС
Любовта е с кецове и дънки.
Любовта кара кънки на пързалката.
Любовта прави пируети и слуша Бах.
Любовта има непрочетени стихове за мен.
Любовта чете "Ромео и Жулиета".
Любовта се къпе в океан от сърчица.
Любовта се вози в „Любов eъr“.
Любовта е принцеса с изгубена пантофка.
Любовта си прави тен от любовни лъчи.
Любовта е закачка по никое време.
Любовта пътува с „Титаник“, очаквайки любимия.
Любовта е в тебе.Любовта е в мене.
Любовта е в нас.



Татяна Иванова – 5 клас

ЛЮБОВТА НА МЕСЕЦИТЕ
Януари е влюбен в неделя,
той я събужда късно с палачинки и сироп.
Февруари харесва учителката по английски,
винаги я омайва с букет цветя!
Март е тайният обожател на пролетта,
той откъсва първия минзухар за нея.
Април е художникът на любовта,
обикновено ѝ рисува нещо в червено-от сърце.
Май е ученикът, забравил урока,
с ненаписаното домашно заради момиче!
Юни е влюбен в бриза на морето,
той се разхожда по крайбрежието с китара.
Юли се е гмурнал в морето,
след двойна доза йогурт.
Август е на романтична вечеря с нощта,
той я кани на бавен танц с роза в ръка.
Септември носи спомена за лятото,
в тежката училищна раница!
Октомври е в синхрон с листата,
той с грация взима последния дъх на есента.
Ноември още не се е влюбвал,
но скоро може би ще намери половинката си.
Декември харесва шала на снежния човек,
този на двора.Той носи зимата със себе си!



Никол Михайлова – 5 клас

БУКВА Н
Н е неказана дума.
Н е нечута идея.
Н е неверен отговор.
Н е тайно съмнение.
Н е нисък певчески тон.
Н е невероятно изпълнение.
Н е нова мисъл.
Н е недорисувана рисунка.
Н е невзета поука.
Н е началото на моето име.



Деница Георгиева – 6 клас

ПОЗНАВАМ НОЕМВРИ
по палтото от листа, разпръснато насам-натам,
по характера –винаги различен, винаги краен,
по носталгията за отпътувалите му крилати приятели,
по искрата в очите – цветна надежда за утре.



Поля Колева – 6 клас

БУКВА П
П е просто пролет.
П е прелетна птица.
П са пеперудите,
прегърнати от слънцето.
П е писък на вятъра.
П е писателят, който не заспива
над последния си шедьовър.
П е последната принцеса,
затворена във вълшебната кула.
П е всичко истинско около мен.
П е моята буквичка.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево