Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЦЕЛУВАМ ЛЯТОТО"

ЦЕЛУВАМ ЛЯТОТО

Радка Шидерска - Фалк e родена на 4 март 1951 г. в гр. Сливен. Завършила е Руска Филология във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методи“. Издала три поетични книги: „Оставен знак“, По палмов мост“, „Слънчев пътепис“ и една с проза „Сянката на свободата“. От 2000 година живее в Лос Анджелес. „По палмов most“ и „Слънчев пътепис“ са триезични (български, испански и английски). Печата в поетични сборници в Съединените Щати. Печатала е стихове в литературните алманаси „Алфорха“ в Мексико и „Аереа“ в Чили в превод на Рейнол Перез Васкез. Благодарение на преводача и на английски, професор Богдан Атанасов, последната книга „ Слънчев летопис“ е включена във фонда на Библиотеката на конгреса във Вашингтон.


РЕКАТА

И тогава Мъжът ме поведе
към река Мисисипи.
Аз, жената, нямах нищо,
само желание да го следвам.
Носехме хляб, за да нахраним
дивите патици.
Слънцето се издига
от единия бряг на реката
и падна на другия.
Птици крещяха край нас.
Стана хладно
от вятъра, носен в крилете им.
Ненагазих водата.
На ризата синьото бе по-дълбоко
и аз в него потънах.




КУЧЕТО

Лежи на прага ми
в очакване да се събудя,
за да тръгне след мен.
Събуждам се от въздишките му.
Понякога го отпъждам.
Тогава прочитам в очите му:
„Светът се смалява
до кучешка зеница,
ако трябва да търсиш приятели.”
Казват, че животните усещат,
ако те  боли някъде.
Нямам видими рани…
Кучето диша край мен.




ЦЕЛУВАМ ЛЯТОТО

Обичам тази къща,
сред околните хълмове,
които се отдалечават вечер,
а с утрото се приближават отново.
Обичам да гледам света на облаците.
Пътя им, който тръгва от океана,
прекосява небето,
за да стигне до залеза.
Залезното слънце
е окото на Бога,
което ни гледа…
Обичам да наблюдавам
живота на листата,
докато нощта ги скрие
в черната си кошница.




ГУБЕЩ ИЛИ ПОБЕДИТЕЛ

Не ми върви в нещата,
измислени от хората:
състезания,
надбягвания,
разписания.
В тях съм губеща.
Върви ми в нещата,
измислени от Бога:
жива съм,
радвам се  на децата си,
на светлината на деня,
на сезоните.
Тук съм победител.




* * *
Живея, за да наблюдавам смъртта.
Повече хора умират през зимата,
по-малко през пролетта и лятото.
Майка ми казваше:
„преживея ли тази зима,
ще изкарам годината.”
Напусна ни в една зимна виелица,
навръх Коледа.
Хората, които обичам, си тръгват,
пренасяйки любовта ми Оттатък.
Тези, които оставаме,
нощем дишаме в един ритъм.




* * *
Изпращам деня с умора,
сякаш слизам от кон.
Всеки ден яздя
различен по цвят.
Понякога бял,
понякога син, червен или жълт.
Бледо си спомням розовите коне.
Накрая на живота
някой ще преброи конете.
А аз ще тръгна,
яхнала последния си черен кон.

 

 

* * *
Когато си млад
убиваш времето.
Когато наближава
старостта
времето те убива.

 

 

* * *
Мексиканецът на нашата улица…
продава плодове.
Избрах най-ярко червения –
черешите,
и си тръгнах обратно.
Не съм вкъщи,
а много далече.
След края на океана
и още нататък,
където черешата на съседите
прехвърля клони над оградата.
По това време те розово светят
в листата.
Спомних си младото дръвче
в нашия двор
как ни посрещна една сутрин
с кичур бели цветчета.
Синът ми каза,
че прилича на момиченце
с панделка.
Ето как можеш да си
за долар и петдесет
торбичка със спомени
в средата на май.




КАПАН ЗА ДИВИ ЖИВОТНИ

От музиката на Горан Брегович
се откъсва балканската ми душа.
И пада в онази празнина в мен,
която се мъча да прикрия
с листа и клони.
А тя с времето се е превърнала
в капан за диви животни.

 

 

* * *
Ако искам да забравя нещо,
записвам го
върху подметките на обувките си,
оставям на пътищата
да го отнесат.
Ако искам да запомня нещо,
пиша върху хляба.

 

 

* * *
Този стол до прозореца
се казва Морис.
И коридора се казва Морис.
Пианото е Морис.
Музиката, която се излива
от ръцете на Морис,
ме облива.
Понякога ми  дава усещане,
че стъпвам от камък на камък,
за да прегазя река.
Понякога скачам от облак на облак
и пресичам небето.
Простих на всичките мъже,
когато срещнах Морис в коридора.
Този стол винаги ще се казва  Морис.

Радка Шидерска - Фалк

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево