Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ШАБЛА И МОРЕТО В КАРТИНИТЕ НА ПЛЕНЕР „АРТ ПЪТЕКИ” 2014 "

ШАБЛА И МОРЕТО В КАРТИНИТЕ НА ПЛЕНЕР „АРТ ПЪТЕКИ” 2014


От 12 до 19 май община Шабла за девета поредна година прие на най-северния морски бряг художници-живописци, в рамките на вече станалия традиционен национален пленер „Арт пътеки”. Деветима творци от различни краища на страната се събраха във вила „Артея”, за да почерпят вдъхновение от дивия устрем на съчетанието – вятър, вълни и степ. Георги Демирев, Вера Пенева и Пенка Димитрова – Бумбалова от Добрич, Дарина Златарева, Елизабет Христова и Петя Георгиева от София, Стефан Радков от Варна и Цветан Манев от Трявна са имената, заедно с домакина Коста Костов, които оставиха своите живописни впечатления за този прекрасен, спасен от дивото българско цивилизоване, бряг.
Но нека да оставим художниците да рисуват, да се впускат в дебрите на неназовимото и да вадят образи от там, както илюзиониста вади на сцената своите гълъби или както полека се издига по въздуха, защото изкуството е такова нещо, че колкото и да човъркаш в него, за да го разбереш, винаги се оказва, че си тръгнал в неправилната посока. В изкуството пътищата на даровития са безкрайно много.
И така, ще се опитаме да нарисуваме времето в пленера чрез мненията и впечатленията на авторите, а това което не уловим, или сме забравили да запишем, може би читателят ще го намери в техните картини.


ВЕРА ПЕНЕВА
 „Това са моите любими места – Тюленово, Шабла, Крапец, и затова нямах никакво колебание да откликна на поканата на Коста – природата тук е уникална!  Харесах и нетрадиционната задача, която ни постави – много съм ентусиазирана да завърша своя проект, а и да видя цялостния вид на експозицията в края на пленера…”Месец май сигурно е най-доброто време за това място – всичко е зелено и свежо.
И морето, и вятърът...
На такова място не може да не станат хубави картини. В комбинация с хората, преживяването си струваше.


СТЕФАН РАДКОВ
„…Новото предизвикателство в тазгодишното издание на пленера е представянето чрез средствата на колажа и апликацията на експериментални творби в областта на живописта и приложното изкуство.  Провокацията чрез този метод на художествено изразяване води до създаване на творби, чийто генезис е взаимовъздействието между художници от цялата страна, до момента непознати един за друг…”


ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА:
Всеки от участниците, избрани от цяла България, имаше възможността да се запознае и доближи до творчеството на добри художници. Бяхме различни по години, по творчески опит и най-вече бяхме различни хора с различен характер. Направихме хубави работи, независимо от малкото материали, с които разполагахме и ограниченото време. Впечатлена съм от природата и спокойствието на този кът… В картините си се старая да преживявам моя свят, който е различен, погледнат през моите очи. Той е цветен, динамичен, въпреки ежедневието и скучния свят навън, който е тъмен и неприятен. Чрез моите творби се старая да бъде по-леко нашето ежедневие”


ЦВЕТАН МАНЕВ:
Не бях се спускал към този край. Очарован съм. Островът в Дуранкулак и езерото са уникални. Там има толкова много история… Брегът при Тюленово е приказка – от едната страна е безкрайното море, а на север се открива безкрайната равнина…”


ДАРИНА ЗЛАТАРЕВА:
Тръгнах със смесени чувства към Крапец, почти се бях отказала, тъй като имах самостоятелна изложба преди това, но най-вече, не знаех какви художници е избрал Коста... Пленерът като цяло беше за мен едно съчетание на много контрасти, като емоция и преживяване. Имаше много наситеност и пълнота. Нямаше ден, в който да няма емоция, преживяване и случваемост. Още със стъпването си в Крапец усетих добрата енергия, тя беше навсякъде. Дали, защото не е застроено и всичко е много диво и запазено, не знам, а и тази красота, това безбрежие, това лазурно синьо...
Убедена съм, че това е от местата, където Господ е докоснал с много силна енергия... Не си спомням друг път да съм се чувствала така. Имах подобни преживявания извън България, но тук просто е по-особено. Това, което ми хареса е, че имах възможност да бъда заобиколена от птици, най-малкото от 6-7 вида.Те са ми голяма слабост, и тук, виждайки толкова много, от най-различни видове, буквално се разтопих от удоволствие.Стаята ми гледаше към една градина, по-скоро нива, където освен птиците, които свиваха гнезда над мен, виждах от време на време и едни котки, които се промъкваха бавно, дебнейки някое хваркато. Можех да стоя с часове сутрин, пиейки си второто кафе, или следобяд, препичайки се на жаркото слънце и изпадайки почти в нирвана. Но картините ме чакаха и трябваше да бързам. Имах притеснение, че няма да мога да се вместя в тази една седмица с 4 картини. Казвам 4, защото, за втората задача – картона с колажа, реших да бъде триптих. Това беше предизвикателството, с което ни изненада домакинът. Въпреки притесненията, смятам, че успях да се представя не лошо. Получи се изненадващо бързо за мен, а и беше една заявка за бъдещи експерименти. С една дума в това отношение съм доволна от представянето си, както и като цяло изложбата беше на ниво. Разбира се, винаги има какво да се желае. Колкото до разходките до съответните забележителности, имаше наистина какво да се види. Всеки снимаше като обезумял. Спокойно мога да нарека разказа си: “Късче от Рая“, „Бях в Рая“, “Дежавю“ и т.н.
За мен вдъхновението си дойде, още влизайки в стаята и излизайки на терасата...Дори самия въздух тук беше достатъчен във всеки от нас да се почувства докоснат свише. Наистина има нещо особено в това място. В рамките на шегата, вървейки до местния „хоремаг“, не веднъж им казвах на част от колегите, че всичко е от водата.Тя е в основата на всичките ни „екшъни“...


ПЕНКА ДИМИТРОВА:
Крапец и въобще северното черноморие е едно божествено място,  което аз открих преди 20 год. Сам знаеш, че съм от Бургас и съм видяла много от красивото южно море, но тук на север е все още непокътнато, незастроено и на места безлюдно, мечта за всеки, който иска да остане насаме със себе си и изкуството. Тук е вдъхновяващо и навяващо носталгия по отминалото време. Бреговете и плажната ивица са  безкрайни, ветровито и на места каменисто, но безкрайно красиво. Движението на водата, цветовете на изгрева и залеза, нацъфтелите макове по поляните, блясъка на светлината, мириса на морето, стъпките по пясъка,  всичко това те вдъхновявя и провокира да създаваш и експериментираш. Зареждащ е досега до морето и няма по-красиво място от безкрайния бряг на Крапец и Шабла.


ГЕОРГИ ДЕМИРЕВ:
Трябва да започна с уточнението, че за мен беше изключително предизвикателство да гостувам за пореден път на тази „територия“. Мястото е уникално, компанията е винаги различна, провокации от домакина, звезди, луна, алкохолни изпарения и много други  неща направиха възможно една седмица от месец май да се превърне в нещо специално, нещо неповторимо, незабравимо.
 Не бих желал да обяснявам нещата, които направих. Бих казал, че това е “територия”,  която   всеки зрител би трябвало да “проучи” сам. Това е място на странни ритуали, в което гравитацията не съществува, свят, в който всеки може да открие любим персонаж, място, където учудено поглеждаме към звездното небе и откриваме своите съзвездия благодарение на интуицията. Камерното въздействие на пространството дава усещането, че всичко се случва на сцена, а постановката е режисирана и изиграна от въображението на самия зрител. Търсено е внушение близко до реалната представа, свързана с конкретни впечатления и форми провокирани от местния пейзаж, митове, исторически наслагвания.
Благодарности на домакините, които направиха възможно това уникално преживяване!


ЕЛИЗАБЕТ ХРИСТОВА
За нея: Едно акварелно поставяне на маслото, нежно и прозрачно.  „Тюленово” ухае на приказка, като че за пръв път го виждаш. Внезапното появяване на тъмните цветове в картината, вместо да те подтискат,  носят необяснима хармония и спокойствие.


КОСТА КОСТОВ
Тъй като не успях да се срещна с домакина на пленера, реших да импровизирам неговия разказ. Не знам как да нарека неговото отношение към морето, но ако се загледате в творчеството му едва ли ще намерите една-две картини, в които морето да не се е отразило, няма значение в коя част на платното. Та ето какво можеше да ми каже Коста Костов:
„Морето този път има друг мотив, за да бъде обичано от хората. То, като че е бащата на времето и пространството и жадува да покаже, че светът е проходим, че зад завесата на вихрушката, светът е обитаем и приемлив, той е добър, той е светът на любовта. Цветовете пеят, разнасят хармонията си, викат ни да разговаряме. Те са живи в платната и при всеки път виждам нещо различно, получавам  нова емоционална информация и заставам пред нова загадка. И над всичко, без да усетя, стои морето, с магията си, с импресията си, морето, което се побира в шепа, което е безкрайно, което може да те гледа от всяко кътче на картината и когато го потърсиш да го няма. Морето с неговия аромат, невидимост и всепоглъщаща безкрайност...“


В материала за пленера са ползвани текстове и от в. „Изгрев”

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево