Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЕДИН БАЛКАНСКИ ПЪТЕПИС"

ЕДИН БАЛКАНСКИ ПЪТЕПИС

Люба Захова


Да тръгнеш на път по родния Балкан е като да залюлееш песен. Песен, извираща от балканските недра, където са забили корен българи и македонци, сърби и словени. Раждаш се с тази песен, носиш я в сърцето си на широко скроен славянин, възпявайки върховете на рождена земя. И нямаш чувството, че пресичаш граници. Пейзажът и хората, езикът и вярата - същите. По пътя София-Димитровград-Пирот-Ниш-Белград сред скромния архитектурен пейзаж стърчат единствено кубетата на християнските църкви. Залог за съхранения дух на сърбина, за непроядената му душа от политическото сектанство. Чак столицата Белград разплисква хубост, но далеч по-скромно от нашенски мутробарок. Личеше й още нещо на тази столица - ненарушената девственост от западните фирми. Чалгата, чията родина мислим, че е Сърбия, е затворена в нашите граници. Не чух никъде никой да я пее. У мен остана да кънти бездънния припев: "Балкане, Балкане, Балкане мой!" на изумителното китарно трио на колегите ми: професионалния певец и художник Владимир Црномаркович, Джордже Ковачев и Зоран Чалийа - академични художници. Едно трио, което 39 пленер по живопис "Панчево 2007" /до Белград/ случайно събра. Големи мъже-балканци, здраво стъпили на своята земя, с китари и четки в ръце бранят своята духовност. Провеждан под егидата на /забележете!/ четирите художествени държавни академии в Белград, Нови сад, Ниш и Крагуевац, най-старият пленер в Сърбия, който вече прераства в балкански, оцелява и през войната. "Това не беше наша война, а на политиците" - казват сърбите. Същият отговор дават и македонци, когато ги питам защо ни мразят. А всъщност болката ни е обща - настръхнали сме срещу друговерци. "Има още да се сече балканската снага" - оплакват сърбите излаза си на море. И забравят тази война само 5 години след своя ПРЕХОД, скъсали с миналото си, защото вярвят в себе си, не толкова в европейското бъдеще. Млади, необременени с минало кметове и общински председатели от новата демократична партия на Тадич удостоиха с внимание артфорума. Заедно със спонсорите. Как бързо приемат сърбите нови закони трябва да попита нашата културна общност. Макар и още с нестабилна икономика, те чертаят пътя си сами. В буквалния смисъл европейският им път е отдавна прокаран - без нито една дупка и кръпка по асфалта, превозва западните тирове. Със своя традиция и балкански хъс, сърбинът пее и се смее - ехтеше цялата гора край академичната база. В съзнанието ми сякаш оживяваше картината на Репин "Зопорожци пишат писмо на султана". Смях лечебен и многострунен, пречистващ смях на прошката и забравата. Смях, който от дълбокото на гората устна хармоника връщаше в песента на Зоран: "Хай Джи.....Хай Джи.....Хай Джи, Хай Джи, Хай Джи!". И сякаш земята продънват китарите, минаващи от ръка в ръка, докато всички запеят... Като светкавица тенорът на актьора Мирослав Жужич разполовяваше нощите. "И театралната ни школа една", казва очарования от нашия Калоянчев актьор, преплитайки с бай Ганьо героя си. Това е, казах си, образа на типичния балканец... После песента се изливаше в платната ни - раждаха се лирическите пейзажи на местността "Делиблатски пясък", чието име носи пленера. Четиридесетградусови юлски жеги изтичаха в абстрактни композиции. Художници от Сърбия, Македония, Словения и България /която представлявах аз/ претворяваха с високо художествено майсторство дух и природа. Сърбия запяваше в багри. С участие на местни художници от гр. Панчево, начело с Милан Якшич и Нада Денич - основатели на пленера, академиците отстояваха своя висок професионализъм.
По традиция пленерната изложба се открива през месец юли на следващата година, преди поредния пленер. Според регламента всеки художник подарява по две платна на музея в Панчево. Аз оставих своите "Контрасти".
Изказвам сърдечна благодарност на организаторите на пленера - секретаря ня Община Панчево г-н Стоян Бошков и завеждащата "Култура", младата Елена Драганич, на координатора на пленера - художника Драган Джорджевич за поканата и разкошното гостоприемство. За възможността да участвам в това голямо културно събитие - 39 пленер по живопис "Делиблатски пясък" - Панчево 2007. Надявам се, връщайки се по Дунав, отново да се видя с моите приятели, изпратили ме сърдечно с балканското "Аферим Яно, машалла!", пеейки песента за хубава Яна, прочула се от Видин града до Кюстендил...

Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево