85 години от рождението на
Петър АЛИПИЕВ
(1930 – 1999)


Такава безпределна синева
май месец тука не познава.
Косачи крачат в меката трева.
Под облаците паяжина плава.
Дъхти на гюзум слънчевия ден.
Потръпва лайката, белее.
Един щурец, като листо зелен,
виси на сламчица и пее.
Сред тая вечна, мила чистота
и в тоя рядък миг, когато
светът е цял изпълнен с доброта,
с опалови отблясъци и злато –
косач, изправил чорлава глава,
изплашил пеещо до него птиче,
със вик работниците призова:
— У-ууу... насам, открих лисиче!...
И всички бързо, на табун голям,
нарамили коси и дълги вили,
се втурнаха след миг натам,
звяр в храстите и в себе си открили.
И тичаха, и викаха: „Бий, дръж“ –
доде лисичето застена.
С коравите си пръсти дребен мъж
го тури мъртво до купена.
И легна то далече от света
в сеното също като живо.
Кадънки пееха във утринта
и се ухажваха щастливо.
Звънеше горе синият простор.
Летяха пухчетата бели.
И хората, с доскоро мътен взор,
стояха там, глави навели.