Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: В ОТГОВОР НА ЕДИН СПОР ЗА ПОЕЗИЯТА"

В ОТГОВОР НА ЕДИН СПОР ЗА ПОЕЗИЯТА

Николай Милчев


В ОТГОВОР НА ЕДИН СПОР ЗА ПОЕЗИЯТА

Внимавай със страданието... Трябва да го слушаш...
И да пресметнеш колко струват подстриганите му коси.
Така на дъното на времето ще вие куче
и расото ще дойде – защото иска да го носиш ти.

Най-бялото на този свят е точно тази черна дреха.
Коланът е синджир, със който Господ те пасе.
Внимавай със страданието... Твоите утехи
са под сандалите, в които пътят ти расте.

По-лесно е да питаш думите с лица на маргаритки.
По-лесно е да си пастир на никакви пчели.
Защото словото е вещица и агне с гъста плитка,
и всички демони и ангели, и риби, и върби.

По-лесно е да купиш камъни, отколкото да ги събудиш
и да им кажеш, че цветята в тях ехтят.
Или да видиш в облаците пръснати медузи
и да помолиш слънцето да се стопи от страх.

По-лесно е да пренесеш магарето оттатък планината,
отколкото да му измислиш вместо уши – крила.
Или да чуеш как снегът като козле подскача
и става ручей, птица и вода.

По-лесно е това... Но за страданието трябва да се чака.
И затова сега вълкът сънува манастир.
Иди дълбоко... Пий от прилепите мляко
и си ела, сломен от този елексир.

Когато се съвземеш, една сияйна книга
ще ти даде да видиш дванайстия и лист.
И буквите полека ще почнат да пристигат,
ще кацат по устата ти като зърна ориз.

И може би тогава словата ще покълнат.
И гладните ще имат великия си ден.
Но ти внимавай с болката... И подари ѝ мълния.
И завържи за въздуха един конец червен.




ЕСЕН БЕЗ ТЕБ

Не мога да простя на ябълките с пъп на пъпеш,
на равновесието и на таралежовата длан.
Сложи си шапката и се опитай с гръб към мен да стъпваш,
защото аз съм малък, бос и разпилян.

Не мога да простя на кошницата с меките зверчета –
на техните опашки. И на този правопис,
без който ти описваш срички и планети
и си играеш с буквите като дете с ориз.

Не мога да науча спомените да не ми приказват
и да държат очите си зад тъмни очила.
Купи ми капка йод, защото се порязвам
от думите, в които ти не си била.

Ако реша да си обуя детството със гуменки от слама
и да завържа връзките за мравешкия лай,
ти ще си времето, в което нищо няма,
освен небе и слънце от калай.

Кажи ми как да си изгубя топчетата цветни
и да търкулна вместо тях листа?
Навсякъде е есен... А в такива гледки
сърца и шапки сменят своите места.

И като гледам колко са остригани тревите
и как снежинките изпружват белия си врат,
аз си заключвам детството и му изтривам дните...
И си вървя без тебе – от гарван по-богат.




ЕСЕНЕН ПАРК

Алеята със кестените гледа къдраво, кафяво.
Бодливи сфери се търкалят, после стават ласкави.
И две колички с бебета край езерото плават,
и кацат на брега, на който пеят храстите.

Количките със бебета достигат тъжни острови.
И подаряват гукането на великите отшелници.
Навсякъде е есенно... И необятно просто.
Защото островите се покланят и изчезват.

За кучетата и за влюбените времето е нищо.
Те имат носове, с които Господ ги събира.
И махат със опашки в тоя парк прелистен
и четен в тъмното, подобно ръкописна книга.

Следите тук са ясни – колкото метафори,
заспали с влажни дрехи върху пейките.
Далечно е... Защото кестените мигат като графове
и с гарваните белят слънчевите семки.

Не се е случвало, но сигурно е време да се случи –
една жена да си ушие тука рокля.
И със конци от опакото плитка да усуче
за куклата, по-гола и от охлюв.

Не се е чувало, но сигурно е време да се чуе
как в шапката на просяка са бременни стотинките
и как листата търсят босия да го обуят
и да му сипят чай от топлите години.

Не е минавало, но сигурно е време да премине
едно дете, което мисли в жълъди.
И кани всичките дървета да се снимат,
преди на диви патици да ги престори зимата.

И паркът свършва... За да спрат шишарките
да се замерят и да дишат борово.
След малко почва вятърът. И ще е много ярко.
И яркото ще тръгне някъде надолу.




ЗА СТРАХОВЕТЕ

Когато седнат да обядват страховете
и хлябът им е хляб наполовина,
сипете вино... Измислете цвете...
И гледайте как котката ще мине.

С такава котка сутринта е остра.
Следобедът – кървящ и непонятен.
Точно по обед слънцето е мостра,
с която ни залъгва светлината.

Точно по обед тъмната опашка
прилича на висока диадема.
Отпийте вино – виното изпраща
предчувствия за сънени бадеми.

Не е логично и не е прието
изчезналото време да мяучи.
И затова на котката лицето
от цветето на тишина се учи.

Все по-дълбоко в дъното на вени
трептенията стават непосилни.
И онзи мрак, от който сме родени,
цъфти със тънки, алени бодили.

Още е рано – часовете мигат.
Полита хлябът, виното се плиска.
Но вече в недописаната книга
котка и цвете са безкрайно близко.

И без вечерно пеене на жаби,
и без среднощни бдения и химни,
една любов – и от троха по-слаба,
ще ни познае. После ще ни кимне.




ЖДРЕЛО

Като навлизам в тъмното ждрело, аз виждам сенки. Сенките ми махат.
Изплували от своето легло, дълбоки думи рибите запяха.

За тази песен вече прекосих различни географии и чувства.
Наведох се. И от реката пих. И смисълът очите ми напусна.

И си седя, притиснат от скали. По-тънък от любов наполовина.
С един конец, изплетен от мъгли, зашивам бързея, който през мен ще мине.

Така успявам да съм разделен от бившите поляни и копнежи.
Каквото идва – нека е без мен. Нюансът някой друг ще забележи.

Тук имам жаба и велик наклон. Подскача тя и капките изстиват.
Това е всичко – мокър полутон и някаква обреченост щастлива.

Благодаря, че точно този път е пътят, който никъде не ходи.
А облаците нека си кръжат – те са от друга – скитаща природа.

Ако случайно техният сандал успее във ждрелото да нагази,
аз ще целуна тази бяла кал и с нея от небето ще се пазя.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево