Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ИЗВЕСТНИЯТ АДОНИС"

ИЗВЕСТНИЯТ АДОНИС

представен от Кадрие Джесур

Предизвикателно-радикалният глас в арабската поезия на 20 век, е роден през 1930 година в Сирия. До 1961 година когато приема ливанско поданство е известен с истинското си име Али Ахмет Саит. Преподава арабска литература в Бейрутския университет. През 1989 година е културен съветник на арабската делегация в Юнеско. Особена роля в ранната му светавна известност играят двете  литературни списания “Поезия” (1957)  и “Мевакъф” (1968) които той издава в Бейрут. Тези списания целят да изведат арабския стих от традиционната норма и да запознаят читателя с чуждоезична поезия. Темата за Аза и Другия в поезията и есетата на Адонис се появява  още в тези страници и остава трайно в поетичната му  орбита. Имайки предвид  задълбочените му познания в областта на европейската и американската литература, едва ли е нужно да подчертаем важното възлово място, което заема в развитието на съвременната арабска поезия. Адонис е  задълбочен критик и преводач, есеист и философ. Специално място сред заниманията му заемат калиграфията, пластичните изкуства, колажът. През 1983 е избран за чуждестранен почетен член на Академията Маларме във Франция. Превеждан е на над десет езика, носител на много литературни награди, сред които:  Награда на Международния форум в Питсбърг-САЩ (1971), Орден на изкуствата и литературата-Франция, (1984), Голямата награда за поезия на Международното биенале на поезията в Лиеж, 1986, Награда за поезия Jean Malrien „Etranger“, 1991 и др. Адонис е носител и на Международната награда за поезия  Назъм Хикмет (1995). Номиниран е за Нобелова награда, която в тази година се присъжда на Орхан Памук. Най-известните и най-много превеждани негови произведения са: “Система и реч”, “Книга на метаморфозите”, “Името ми”, “Театърът на огледалата”, “Апотеоз за неясните неща”, “Текстът на Корана и хоризонтите на мисълта”, “Единствено число във форма за множествено“, “Суфизъм и сюрреализъм“, както и трилогията му „Книгата“.
Живее във Франция, чете лекции в различни университети по света. Предложените тук стихове са от поетичната му книга “Гроб за Ню Йорк”

 
 
МИР

За лицата, навлизащи в самотата на пустинята
за Изтока, облякъл огън и трева
за пръстта, която морето мие
и за нейната любов - мир

омайната ти голота ме дари с дъждовете си
в мен се врича светкавицата,
в моята  гръд възмъжа времето
погледни тук - не е ли кръвта ми сиянието на Изтока
поеми ме, както вода се попива и бягай
изгуби ме в светкавицата и ехото на бедрата си
поеми ме както вода се попива, с тялото ми се покрий
триангулация е огънят ми, звезда е
а посоката - моя рана
сричам
звезда сричам една, лика й рисувам
беглец в родината е моята родина
звездата, която тя изписва сричам
по стъпките на поразените й дни

   eй, пепел на словото
   съзираш ли нейде в нощта си,
   дете на моята история?

лудостта остава само

ето от прозореца си я виждам
сред камъните  чакащи я, очаква детето,
което в пръстен историята носи

и щом под болката
угасне огънят,
и нощта се стопи в хладната пепел
детето научава от  врачка, че
жена иде от морето
и очаква своето бъдеще там,
където камъните  чакат него
 
... и видях историята в едно черно знаме
 с облик на напредваща гора
(кога бе това, не записах датата)
в копнежа съзрях и огъня и бунта
в магията на съзидателната отрова

тази искрица е моя родина
тя е тази светкавица в мрака на бъдещето

                                        ***

Като стана на осемдесет на осемнайсет години ще бъда
най-много. И преди съм го казвал, колко пъти
го казах, Бейрут не ме чу обаче.
Трупът, трупът омесва  човека с дрехата.
Този труп, който  лежи като книга,
а не като мастило.
Трупът, който не се вмества нито в телесното притегляне
нито в словореда.
Трупът, който чете земята не като река, а
като камък четящия труп.
(Да, случва се да обикна пословиците и поговорките понякога:
Труп щеше да си, ако не бе познал страстта.)

Казвам и повтарям:
Дървото е мой стих. От клон на клон,
от листо на листо, и майчинството само на стеблото.
Казвам и повтарям:
ветропоказател е стихът. Не е вятър ала харман
на вятъра е. Не е завъртане ала е орбита.
И така отменям правилата и за всеки миг
налагам негово собствено. Поемам на път и не се завръщам.
Посока септември, към вълните.

И така на раменете си понасям Куба в Ню Йорк,
питам: Кога ще пристигне Кастро? И чакам
между Кайро и Дамаск, извървял  половината
на пътя, който трябва цял да бъде извървян.
..Със свободата се срещна Че Гевара. С нея влезе
в ложето на времето, заедно заспаха.
А като се събуди, повече не я видя. Тогава заряза съня и
влезе в мечтата, в Беркли и Бейрут, където
всичко се кани да стане всичко
в други пчелни кошери.

И така оставих  Ливан да тече
като бясна вода,
между две лица-
eдното, защитено от нощния мрак, напомнящо марихуана
и другото, подкрепяно от студа на слънцето и твърде близо до IBM.
На единия бряг бе застанал Гибран
на отсрещния - Адонис.
Напуснах Ню Йорк
както от постеля се излиза:
   угаснала  звезда е жената, а леглото почти се разпада,
   дърво без корен,
   куцо време,
   кръст, забравил за тръните.

И ето аз,
този, когото донесе първата кола по водата,
тази, с образите, наранили Аристотел и Декарт
се раздвоявам между
Ашрафие и книжарницата Рас Бейрут,
Между Захрат ел Ехсан и печатницата Хайек и Камал
там, където писмото във фурма се превръща,
а фурмата в сив гълъб,
там, където 1001 нощ се ражда,
а Бутхайна и Лейла се загубиха,
там, където Жамил обикаля сред камънаците
а Кайс се затри.

Ала,
мир за розата на тъмнините  и пясъка,
мир за Бейрут.

Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево