ДОБРОТАТА Е ПРЕКРАСЕН ИНСТРУМЕНТ
Ортсион Бартана е професор в отдела за Израелско наследство в Ариелския университет.. Той е преподавал по литература в университетите в Тел-Авив, Бар-Лан, Бен-Гурион и Хифа. От 1995 г. до 2001 г. е председател на Организацията на еврейските писатели и президент на ПЕН клуба в Израел. В момента е начело на Съвета на обществените библиотеки към Офиса на културата в Израел и е член на Съвета за висше образование в Йерусалим. Той е редактирал няколко литературни списания, включително „Мознаим“, месечните публикации на Организацията на еврейските писатели.
Ортсион Бартана има публикувани десет книги с поезия, пет с кратки истории, пише проза, критика и литературни изследвания. Неговите книги са преведени на няколко езика. През годините той печели много литературни награди включително Наградата на Министър Председателя, Наградата „Бернстайн“, Уолф Стипендия и Наградата „Бренер“.
ДОБРОТАТА Е ПРЕКРАСЕН ИНСТРУМЕНТ
Заслужава си да си добър. Добротата е прекрасен инструмент.
Той ще те рисува като пътешестваща картинка, докато си на три
и ставаш все по-скорошен.
Опитай. То е като да учиш чужд език, не е полезен,
но спасяващ живот, когато посегнеш към дръжката на вратата,
независимо дали е прекалено висока или ниска, можеш да я отвориш,
откриеш ли магическия надпис.
Добротата е прекрасен инструмент. Цялото ти съществувание е написано с него,
в писмо, красиво или разбъркано,
прекъснато или от остроумие похабено –
написано ясно до смъртта.
Ти си създаден от него като рядка пеперуда,
чиято участ е – да бъдеш съхранена,
но вместо да бъдеш замразен, ти дишаш и разцъфтяваш.
Това е твоят свят, силата идва от там.
И наблюдаващият изследовател остава удивен:
Каква странна пеперуда! Тя няма да умре.
Това е любов, летяща.
Струва си да бъдеш добър. Добротата е прекрасен инструмент.
ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА
Близнаците бяха унищожени от плода, който ги е сътворил.
Да предположим тук, че той се казва Господ.
Баща му го оставил пред едно огромно крайбрежие, с една огромна лопата и една огромна кофа,
Казал му: Седни, играй, не влизай във водата, мръсна е.
И за миг създал от пясък
асансьори и прозорци, греди, стомана,
За хлебарките, които подслонил там, било огромна радост.
Те търчали навсякъде, във всички посоки и направили своето време,
от страх и арогантност.
Но му станало досадно в периода между две оригвания.
(Да предположим тук, че им казват: Десетилетия)
И той ги унищожил.
Всемогъщи Боже, какво се случи?
В края на краищата те бяха направени само от плажен пясък.
PS.
Независимо от тази история дори, когато твърдото състояние е променено
всичко продължава да се върти в кръг.
Още повече, че съвсем наскоро, беше открито
нов вид правило за запазване на всичкото.
... както и да е, какво въобще съществува освен пясък и море?
ЧАСОВНИКЪТ В ЧЕТИРИ ЧАСА
Някой живее във времето. Може би
той си е вкъщи
В четири часа, часовникът показал неговия край. Той
показва край в пет, в шест, в седем, в осем часа
Стрелката се движи в една посока.
Може би някой живее във времето, като в стара снимка,
все още върви по улиците, все още е обичан –
на единия тротоар е майка му, на другия – любимата,
Гали го светлина в черно и бяло,
а той отдавна вече лежи под камъка,
Прах по бузите му,
смях падащ от него, несъбран.
Очите му – празни пространства, няма слух
за да чуе вика.
Аз викам.
Майката не го чува, нито любимата.
Огънят, който тя беше за него
е угаснал в леглото.
Ако имаше огън, ако имаше легло и стая щеше да има.
Ако имаше стая, тогава и последно ястие щеше да има.
Дали е било или ще бъде, но винаги за последно.
Дори и викът си заминава с него.
Може би някой живее във времето.
Не го виждаме
Не го чуваме
Не го усещаме
Не тук.
Превод: Серафим НИКОЛОВ