Радомир БАТОРАН
„...Гласът на поета идва при нас от географските ширини на Сърбия и Канада, от историческите процепи на Косовските и Солунските преселванията и въстанията на тези пъстроцветни революции. Мощен е този глас, в епичния регистър, а най-често и с лиричен заряд, който удря по нас като звън приканващ към празник, като съвест в пуста нощ. Резбовани с твърдата ръка на канадския север, с мекотата на лозарското крайбрежие, стиховете на Радо Батуран отекват като удар на длето по мрамора на нашата весела долина...“

Проф. Небойша Радич
Кеймбридж, Англия



ГУЗНОСТ

Тялото ли го измъчва
Или съвестта –
 човек не знае
и затова
си гризе дланта.

Но се обърква.
Вместо дланта
възглавничката на пръста
прегризва и пръстена.
И си чупи зъба.

Тогава съвсем се обърква.
Кое повече боли –
зъбът или пръстът?
Или прегризаната вярност
на гузната съвест?




КОЖАТА МИ Е ВЕЛИКА

Залепяйте, залепяйте!
Етикети слагайте
Кожата ми е голяма.

Хвърляйте кал отгоре ѝ.
С езици я насечете
Тя пак ще е цяла

Отпаряйте, отпаряйте.
Песента съдерете.
Кожата ми нова песен има.

 Ощавете я, ощавете я
Хубаво я осолете.
Кожата ми по-здрава ще стане

Направете си от нея
Астраганени шуби.
Кожата ми е огромна.

Мушкайте, мушкайте.
Сърцето ми промушете.
Кожата ми пак ще е жива.

Пахар да обшиете с нея.
Глътка не ще отпиете
Земята ще я попие.


Дерете я, дерете я.
Кожата ми е велика.



Превод: Александър ВОЛОКИН