Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЖРЕБИЙ"

ЖРЕБИЙ

Митко ДИМИТРОВ е роден в Ямбол през 1965 г. Богослов, пастор, поет. Автор на книгите „Основите на християнството“ (2000), „Нуждата на душата“ (2000), „Азбука на здравето“ (2001), „Сириус. Поезия“ (2005), „Учителят“ (2012).


ХИМН

Телата ни запяват химн на любовта.
Колко е дълбока
свежестта
на горските треви!

Текстът като бяла монахиня е смирен.
Всяка буква
е от огън
и говори с плаха птица.

И как разцъфва храстът на кръвта!
А кутрето на утрото
е близо...
като смърт.

Дано да къкри още бобът на живота!
Дано и устните
да носят
своя кръст!




ЖРЕБИЙ

Жената
е Витлеемска ясла.

В нея може
да проходи Вечното –

зрънце гръд
за Съвършенството...

Тя дава
Бога на света,

но не разбира
Мъжка орис.

И не може
да спаси Мъжа,

заседнал на Голгота
като кораб.

И ще се разпне
сред самота...




ХРИЗАНТЕМА

Утрото ми подари
един разлистен славей.
В човката му
се търкалят хиляди орли.

Облаците
са гигантски купища ориз –
и пеят блус
с китарата на слънчев пир.

По дърветата висят
лицата на поляни...
Катеричките търкалят
сълзите на орех.

Христоматия на любовта
ми хвърля
ведрата къщурка
на изнежен лешник...

и от шапката му падат,
падат птици:
– Зад тебе
Хризантемата се сресва!...

Изтръпвам чак
до звездните огньове в мен:
– Свят, прости,
обръщам се да вдишам!...




ВЪЛШЕБСТВО

Искам да бъда вълшебник –
вълшебник на Думата.
Да мога от листо на мишка
слънчев косъм да извая,
в лешник да изсипя
ятото на цялото море в екстаз,
от карфицата да шия
хиляди престилки на сърца;
от крилата на житата
да повикам русокоси феи,
в капката да виждам дъждове
от пясъчни пустини;
в столетник да съзирам
катедрали от цветя в галоп;
гробищата да направя
люлка на усмихващо се лято,
на прегърбена върба
да вдъхвам семето на песента.
Нека Думата познава моя глас
с окото на кондор!...
Искам да бъда вълшебник –
вълшебник на Думата...

Ако ти си Дамата на Думата,
къде е твоята дъбрава?
Ако ти си Дамата на Билката,
къде е твоята поляна?
Аз съм Кавалерът на Нощта,
идвам да ме омагьосаш!

Митко Димитров

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево