„ЛИСИЦАТА“ ИЛИ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО, НО НА КАКВА ЦЕНА?
Драгомил ГЕОРГИЕВ
Колко време продължава човешкият живот – 969 години или стига до 7 века, кой и как може да стигне тези предели, а има ли и закони, правила, които трябва да се спазват, за да се доближава смъртният до тези митологични пространства? Този път творческият интерес на Галин Никофоров от „Ненаситната“, която ще дойде „да вземе своето“ /Фотографът“, 2009,Ciela,с.265/ е обратната посока на нейната алтернатива –„за него Живота“/„Вяра“,Никола Вапцаров/. Нови герои, видения и светове откриваме в последния текст на романиста от Добрич Галин Никифоров в „Лисицата“,2014,Ciela, 567с./.
Творбата на писателя е сред най-доброто, което съм чел в живота си, защото в романа са вградени универсалните теми за Живота и Смъртта, за любовта и отказването от безсмъртието в името на щастието, за майчината любов и закрила, за грешките и греховете на детството, за съвестта, която ни гризе, ако не стигнем до прошката и как да се върнем към човешката си природа на доброто, хармонията и любовта. На втори и трети план са другата група от тематични ядра-за насилието в семейството, за жестоките нрави назад във времето, за са навлезем в отблъскващите въпроси на съвременна България – за беззаконията, мудната работата на полицията и т.н. Различното е в авторовата естетическа интерпретация на тези проблеми на всяко време и епоха, а тя е интелектуална, на високите равнища на научното познание.
Галин Никифоров има засилен естетически интерес към различните и особени герои-интелектуалци, изследователи, експериментатори, но още към мъченици, страдалци, претоварени от истории в миналото си, които обичат да анализират и обобщават, да градят тези, а паметта им е надчовешка. Това са първенците, елитът на човешкото познание като Соломон Голдберг от „Фотографът“ и разследващият психолог Виктор Трейман, към тях нека да добавим майката Елза и дъщерята Нора Волпе с невероятните им животи през вековете. Това са личности, гиганти на теорията и практиката, смели експериментатори и новатори, в които са водещи духът и традициите на алхимиците, на титани като енциклопедиста Леонардо да Винчи. За ценителите на различните науки ще се навлезе в загадките на „Лемниската на Бернули“, „Охлювът на Паскал“, „Синусоидата на Джайб“, „Синдрома на Вернер“. Винаги в романовата канава на Гилин Никифоров срещаме и дребни мошеници, лъжци, алчни наши съвременници със сексуални отклонения и извращения, както е при мадам Илайза или международните престъпници колекционери от типа на Исмаил Пураян от „Фотографът“, на Венизеус Аристеас, Елеонора Ласло, адвоката Николов, които напомнят героите на М.Ф.Достоевски от вертепите в „Идиот“ и „Престъпление и наказание“.
Водещо достойнство в стилистиката на романиста е интелектуалното сюжетостроене, което е на нивото на световните разказвачи като Лев Толстой и М.Ф.Достоевски или на криминалните „барони“ като Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, Агата Кристи или на националните ни майстори на историите от Софроний до Павел Вежинов и Богомил Райнов. Съвременната сюжетна линия е на трите престъпления, които са разкрити на „стъпки“, с виновници от хищния полицейски инспектор Еди Манукян, през варианта това да е дело на Нора, за да се стигне до шокиращата история за майката Елза, която векове наред тайнствено закриля дъщеря си и така през времето изкупва вината от началото на Пътя. Втората сюжетна посока е за майката и дъщерята Волпе, която започва в началото на 14 век в Ирландия, след това сме още два пъти там в 1314г. и прескачаме в наши дни, пристъпваме в ателието на Леонардо във Флоренция в 1503г., след век сме в провинция Шинано в Япония с историята за Китсуне-сан, след това попадаме в замъка Лотрек, около Париж в 1824г.
Върху принципа на пулсациите във времето и разширяването на художественото пространство се постига невероятна вътрешна обемност и широта на „лисичата“ история за безсмъртието на богоизбраните две дами-майка и дъщеря, както е в красивите митове на Елисавета Багряна за „вечната и святата“ и на Йордан Йовков за майка и дъщеря Сарандовица, Антица, т.е. за безсмъртието и премствеността на женската красота и виталност.
Откровението на произведението е за „прастарата безшумност на живота“/с.543/, че в името на любовта и щастието духовно зрящите силни характери се отказват от физическото си безсмъртие, както става при главните герои като авторово мечтание – Виктор Трейман и „жената лисица“ Нора Волпе.
Очаквам романът да прелети родните граници и да стигне до много кътчета на света, защото в него са вградени тайните на битието и смислите на живота, а това е разказано ерудирано, още увлекателно, философски и артистично. Добре е текстът на Галин Никифоров да измине пътя от провинциалния град на равнината до световните панаири на книгата и да стигне много домове с истински познавачи и ценители на словото.
Колко време продължава човешкият живот – 969 години или стига до 7 века, кой и как може да стигне тези предели, а има ли и закони, правила, които трябва да се спазват, за да се доближава смъртният до тези митологични пространства? Този път творческият интерес на Галин Никофоров от „Ненаситната“, която ще дойде „да вземе своето“ /Фотографът“, 2009,Ciela,с.265/ е обратната посока на нейната алтернатива –„за него Живота“/„Вяра“,Никола Вапцаров/. Нови герои, видения и светове откриваме в последния текст на романиста от Добрич Галин Никифоров в „Лисицата“,2014,Ciela, 567с./.
Творбата на писателя е сред най-доброто, което съм чел в живота си, защото в романа са вградени универсалните теми за Живота и Смъртта, за любовта и отказването от безсмъртието в името на щастието, за майчината любов и закрила, за грешките и греховете на детството, за съвестта, която ни гризе, ако не стигнем до прошката и как да се върнем към човешката си природа на доброто, хармонията и любовта. На втори и трети план са другата група от тематични ядра-за насилието в семейството, за жестоките нрави назад във времето, за са навлезем в отблъскващите въпроси на съвременна България – за беззаконията, мудната работата на полицията и т.н. Различното е в авторовата естетическа интерпретация на тези проблеми на всяко време и епоха, а тя е интелектуална, на високите равнища на научното познание.
Галин Никифоров има засилен естетически интерес към различните и особени герои-интелектуалци, изследователи, експериментатори, но още към мъченици, страдалци, претоварени от истории в миналото си, които обичат да анализират и обобщават, да градят тези, а паметта им е надчовешка. Това са първенците, елитът на човешкото познание като Соломон Голдберг от „Фотографът“ и разследващият психолог Виктор Трейман, към тях нека да добавим майката Елза и дъщерята Нора Волпе с невероятните им животи през вековете. Това са личности, гиганти на теорията и практиката, смели експериментатори и новатори, в които са водещи духът и традициите на алхимиците, на титани като енциклопедиста Леонардо да Винчи. За ценителите на различните науки ще се навлезе в загадките на „Лемниската на Бернули“, „Охлювът на Паскал“, „Синусоидата на Джайб“, „Синдрома на Вернер“. Винаги в романовата канава на Гилин Никифоров срещаме и дребни мошеници, лъжци, алчни наши съвременници със сексуални отклонения и извращения, както е при мадам Илайза или международните престъпници колекционери от типа на Исмаил Пураян от „Фотографът“, на Венизеус Аристеас, Елеонора Ласло, адвоката Николов, които напомнят героите на М.Ф.Достоевски от вертепите в „Идиот“ и „Престъпление и наказание“.
Водещо достойнство в стилистиката на романиста е интелектуалното сюжетостроене, което е на нивото на световните разказвачи като Лев Толстой и М.Ф.Достоевски или на криминалните „барони“ като Едгар Алън По, Артър Конан Дойл, Агата Кристи или на националните ни майстори на историите от Софроний до Павел Вежинов и Богомил Райнов. Съвременната сюжетна линия е на трите престъпления, които са разкрити на „стъпки“, с виновници от хищния полицейски инспектор Еди Манукян, през варианта това да е дело на Нора, за да се стигне до шокиращата история за майката Елза, която векове наред тайнствено закриля дъщеря си и така през времето изкупва вината от началото на Пътя. Втората сюжетна посока е за майката и дъщерята Волпе, която започва в началото на 14 век в Ирландия, след това сме още два пъти там в 1314г. и прескачаме в наши дни, пристъпваме в ателието на Леонардо във Флоренция в 1503г., след век сме в провинция Шинано в Япония с историята за Китсуне-сан, след това попадаме в замъка Лотрек, около Париж в 1824г.
Върху принципа на пулсациите във времето и разширяването на художественото пространство се постига невероятна вътрешна обемност и широта на „лисичата“ история за безсмъртието на богоизбраните две дами-майка и дъщеря, както е в красивите митове на Елисавета Багряна за „вечната и святата“ и на Йордан Йовков за майка и дъщеря Сарандовица, Антица, т.е. за безсмъртието и премствеността на женската красота и виталност.
Откровението на произведението е за „прастарата безшумност на живота“/с.543/, че в името на любовта и щастието духовно зрящите силни характери се отказват от физическото си безсмъртие, както става при главните герои като авторово мечтание – Виктор Трейман и „жената лисица“ Нора Волпе.
Очаквам романът да прелети родните граници и да стигне до много кътчета на света, защото в него са вградени тайните на битието и смислите на живота, а това е разказано ерудирано, още увлекателно, философски и артистично. Добре е текстът на Галин Никифоров да измине пътя от провинциалния град на равнината до световните панаири на книгата и да стигне много домове с истински познавачи и ценители на словото.
