Боян ТОТЕВ
Добри ДОБРЕВ


През 2014 година отдел „Археология“ при Регионалния исторически музей – Добрич проправи две нови пътеки към нашата древна история. Първата водеше към трако-римския град Залдапа, намиращ се на територията на община Крушари, в местността Калето, между селата Абрит и Добрин. Там бе разкрита голяма епископска базилика, една от най-значителните раннохристиянски базилики в Североизточна България, строена през края на ІV – началото на V век. В нея са намерени останки от рядка по красота олтарна преграда – ажурна, изрязана от мрамор. При амвона на базиликата са открити и скулптури на четири гълъба от мрамор. Уникална находка е червената колона с бели ивици от редкия минерал Бреша Каролина или Кралска Бреша. В абсидата на храма са разкрити останки от българско и славянско жилище с доста фрагменти от този период, което е нещо ново за археолозите.
За другата пътека, водеща към археологическия комплекс „Славната канара“, публикуваме текста на археолозите Боян Тотев и Добри Добрев.


Археологически комплекс в м. Славната канара, община Добричка

Местоположение
Укрепеният комплекс „Славната канара“ се намира в землището на съвременното село Прилеп, непосредствено до границата му с района на с. Дебрене. Разположен е върху обрасъл с гъста гора скалист рид, тристранно ограден от красивата долина на един от притоците на Батовската река. В подножието му извират силни води. Там сега е изградена голяма каменна чешма, до която, в местността Долапите, са запазени останките от скален манастир, разположен непосредствено срещу западната стена на укреплението. Районът изобилства от археологически паметници, характерни за различни исторически периоди. Неговото живописно разположение и днес привлича хората. Около чешмата са изградени сцени, на които под патронажа на община Добричка ежегодно се провежда културният фестивал „Песни и танци от слънчева Добруджа“. Тези дадености откриват отлични перспективи за социализация на археологическия комплекс и превръщането му в културно-туристическа атракция.

История на проучванията
Високата концентрация на исторически забележителности и сравнително добрата запазеност на древното укрепление в местността Славната канара привлича вниманието на основоположника на българската археология – чешкият учен Карел Шкорпил, който го документира и описва. Първите редовни археологически разкопки в местността извършва през 1989 и 1990 г. екип на Регионалния исторически музей в Добрич с научен ръководител Сергей Торбатов. Разкрити са главните строителни структури: късно-антична базилика и защитена от кула порта. Частично документирана е крепостната стена. Уточнена е хронологията на обекта: най-общо в късно-античния (ІV в.) и ранно-средновековния период (VІ-Х в.).
След 25 годишно прекъсване екип на РИМ Добрич възобнови археологическите проучвания. Разкрита бе по-голямата част от източната стена и рова, като в южния ѝ край се откри още една порта. Продължи проучването в района на базиликата и спомагателните ѝ помещения. Разкрити бяха културни наслоявания от по-стария, късно-античен хоризонт от времето на императорите Аркадий (395-406) и Хонорий (395-423), както и нови строителни структури от ранно-византийския период (VІ в.). В западния край на атриума бе проучено наземно ранносредновековно жилищно съоръжение.
Новите археологически открития поставиха акцент върху значението на археологическия комплекс не просто като укрепление с военни или граждански функции, а като култов център в пределите на Добруджа.

Археологическият комплекс
Централното място заема трикорабна базилика с голям вътрешен двор (атриум). Тя е не само най-старият, проучен досега християнски храм в района, но и един от най-старите на територията на днешна България. Сградата носи отличителните белези на първите църкви – скромни и без излишна украса. Изградена е от обработени каменни блокове. Носещите стълбове са били от дърво, а покривът – покрит с цигли (тегули) и керемиди (имбрици). Подът е наслан с глинени плочи. Към базиликата е долепен голям двор (атриум). Той е нивелиран с големи плочести камъни, между които са поставени стъпки за дървени стълбове. Някога те са крепяли перистилно оформен, покрит с тегули, покрив. В двора са били вкопани няколко питоса – големи глинени съдове, използвани за съхранение на зърно или вино. Непосредствено до северната стена на базиликата са долепени спомагателни постройки, свързани с нея постредством два входа. До абсидата е изграден баптистерий (кръщелня). За защитата на култовия комплекс е била издигната мощна укрепителна система. Пред най-уязвимата източна страна е прокопан и частично оформен ров, дълбочината на който достига 10-15 метра. Над него е изградена широка до 2 метра каменна стена. Днес тя е запазена на височина 1,5 – 2 м. В двата края на стената са разположени порти. Южната води до абсидата на базиликата, а северната – до дълбок над 20 метра кладенец. Той е изграден от грубо обработени камъни, разстоянието до дъното му е неизвестно. В по-късно време всяка една от портите е допълнително укрепена с разположена от север кула. Защитени с каменни стени са били даже отвесните склонове от запад, юг и север. Поради свлачищния терен тези укрепления сега са частично запазени. Полуразрушените строителни структури през ранното средновековие са използвани при направата на наземни жилища. Подът им е трамбован с неголеми плоски камъни и парчета строителна керамика, а за изработката на вътрешните стени и покрива са употребявани дърво, слама и глина.

Историческа интерпретация
 Най-ранните разкрити досега следи от живот в местността датират от късно-римското време, като първо е била построена базиликата. Поне до момента нямаме данни църквата да е построена в близост до синхронно съществувало селище. Така, най-логична остава възможността култовото съоръжение да е било издигнато върху старо, свещено и почитано от населението място. Дали, като в повечето подобни случаи, под основите на базиликата е имало древен храм, остава въпрос, отговор на който ще дадат бъдещи археологически проучвания. Въпреки скромните си строителни характеристики и параметри, църквата е била център на изключително важно за региона култово средище, най-вероятно от манастирски тип. Неговата изолираност е причината за изграждане на рова и каменната стена като защита от нападанията на грабителски шайки. Въпреки тази солидна укрепителна система базиликата е ограбена и опожарена при нашествията на хуните. По-късно култовият комплекс е възстановен. Вероятно по времето на император Юстиниан I Велики (527-565) той достига до своя разцвет, като извън крепостните стени възниква гражданско поселение. По времето на аварските нашествия в края на VI в. откритото селище и религиозният център са превзети и унищожени, а животът в тях прекъсва за повече от 300 години. По времето на Първото българско царство в укреплението възниква неголямо поселение с неясна за сега структура и характеристики. Дали причината за възстановяването на живота е свързана с възобновяване дейността на базиликата, ще покажат бъдещите проучвания. Без съмнение, почиствани, частично реконструирани и използвани за защита са били ровът и крепостната стена. Това укрепено селище има кратък, но интензивен живот. То е унищожено при походите на киевския княз Светослав през втората половина на X в. В следващите столетия мястото е окончателно изоставено и запуснато, като единствено разрушените зидове и „слепия кладенец“ са разпалвали болното въображение на иманярите, търсещи „стари злата“ и „хайдушки иманета“.

Находки
Основната задача на археологическите разкопки е поетапното проучване и документиране на останките от културни хоризонти с принадлежащите им строителни структури. Науката се занимава не с търсенето на съкровища, а с идентифициране и реконструиране културата на древното население, проследявайки нейното възникване, развитие и финал. За археологическото изследване откритите артефакти нямат финансова стойност. Те са използвани като хронологически и културни индикатори. Интерпретира се тяхната историческа, религиозна или социална натовареност. За обществеността по – важна е експозиционната, естетическата и комерсиалната страна на находките.
Разкопките на Славната канара дадоха резултати от изключителна важност и за специалистите, и за широката публика. Уникално е съкровището от поставени в керамична амфора 1220 византийски бронзови монети (пента и дека нумии). Подобна находка се открива за пръв път. Вероятно монетите са църковна лепта, събирана от богомолците. Тяхното последващо изучаване ще даде важна информация за циркулацията на малките ранно-византийски номинали в тази част от империята. Интересно е и друго, частично разграбено от иманярите съкровище, съдържащо бронзови монети от различни номинали и уникална стъклена екзагия (теглилка) с изображение на император Юстиниан І Велики. Тези находки са били скрити при аварското нападение, довело до гибелта на ранно-византийските паметници в региона. Сабята „унгарски тип“, открита през 1989 г., е най-добре запазеният екземпляр в България и единственият, намерен при редовни археологически разкопки. Датира се към средата на X в. и е изгубена при последната битка в укреплението. При същото сражение попада в земята и откритият през 2014 г. военен колан. Запазени от него са бронзовите елементи: тока, накрайник и 13 апликации с форма на лотос и сложна декорация от трилистници. От този археологически хоризонт произхождат: медни копчета от риза, украшения от чанта и обувки, като всички изброени находки са от изключително значение за реконструиране въоръжението и снаряжението на воините от последните години на Първото българско царство.

Перспективи
Откриването на монетните съкровища, старобългарския колан и новопроучените строителни структури доказаха на скептиците важността от продължаване на разкопките в местността Славната канара. За пръв път от четвърт век пред незаслужено забравения археологически паметник се разкриват перспективи, различни от това да бъде лекомислено оставен за „проучване“ на иманярските бригади. Със съвместните усилия на служители от РИМ Добрич, Горското стопанство-Балчик и МВР в местността вече се извършва наблюдение и охрана. Благодарение на финансирането, осигурено от община Добричка, се предвижда продължаване на археологическите разкопки до пълното проучване на културните пластове в укреплението. На следващ етап се очаква консервация и реставрация на строителните структури от различните археологически хоризонти. Ще бъде изчистен ровът. Предвижда се импрегниране и частично възстановяване на крепостната стена и портите, реставриране на базиликата и прилежащите ѝ помещения. Удобно за социализацията на археологическия комплекс е неговото местоположение между селата Дебрене и Прилеп, в близост до пътищата за Варна и големите северночерноморски курорти. Внушителните археологически останки, отличните природни дадености и ландшафтни характеристики, както и богатата, изпъстрена с превратности история на местността Славната канара, вече привличат посетители в района.



За авторите:
Боян Тотев – уредник в отдел „Археология“ на Регионалния исторически музей – Добрич. Участник в археологически експедиции в България, Русия,Украйна, Казахстан. Оглавява теренни проучвания при Балчик, с. П.Дяково, Александрия, Топола и др. През 2014 г. научен ръководител на разкопките в местността Славната канара в землището на с. Дебрене, община Добричка.
Добри Добрев – главен уредник на отдел „Археология“ при РИМ Добрич, оглавявал археологическия отдел в Каварна и резервата Яйлата, участвал в ръководството на многобройни археологически експедиции в района на Северното черноморие и Добруджа. През 2014 г. заместник-научен ръководител на разкопките в местността Славната канара в землището на с. Дебрене, община Добричка.