АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА В ДОБРУДЖА
Веселин ИГНАТОВ е роден на 17.10.1957 г. в Добрич. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност българска филология. Учител с първа квалификационна степен. Удостоен е с почетното отличие за педагози „Неофит Рилски“ от МОН /2002/. Автор е на 175 публикации– научни изследвания, литературно-критически разработки, публицистични и белетристични текстове, както и на книгите: „За вяра и независимост“ /1989/, „Библията, фолклорът и митът в Йовковите „Старопланински легенди“ /1997/, „Вампирясани дни“ /1998/, „Класическите български романи“ /2000/, „Класическите български повести“ /2002/, „Митове по българската история“ /2007/. Носител е на Първа награда от национален конкурс „Йордан Йовков“ за съвременен разказ. /1998/.
В историографията доминира възгледът, че Васил Иванов Кунчев-Левски започва организаторска дейност в България чрез своята т. нар. първа обиколка из Татковината от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. На сведенията, че той преминава и работи в Отечеството преди това, научните труженици отдават периферно внимание, колкото да ги отрекат, а неколцината изследователи, дръзнали да им повярват, насрочват първите му организационни почини няколко месеца по-рано през есента на 1868 г.
Истината трябва да търсим в думите на Апостола. Кога той датира началото на своята дейност всред сънародниците из българското етническо землище?
В писмо от името на Централния български революционен комитет [ЦБРК] до комитета в Сливен на 16 януари 1872 г. Левски твърди, че обикалял в Българско от 3-4 години, а след една седмица в друг циркуляр до комитетските дейци в Плевен – от 4-5 години. Тъй като той разграничава своето „обикаляние“ от комитетската си организационна дейност и пресмята неговото начало ретроспективно спрямо съставянето на Централния комитет през 1871 г., трябва да го търсим в хронологичните рамки 1866-1868 г. Захарий Стоянов също обособява 5-годишен период, през който „независимо от всякакви централни и частни комитети той е работил предварително на своя глава, докато съедини духовете“, но го ситуира в 1865-1870 г.
Дефицитната конкретика внасят показанията на В. И. Кунчев пред разследващата го в София Специална комисия [Komision mahsusunda], конституирана от правителството на Османската империя. На 4/16 януари 1873 г. той заявява: „преди 7 години излязох от Карлово“; „Когато напуснах родния си град, най-напред ходих в Тулча, дето стоях една година като учител“. Изразено другояче, Апостола фиксира началото на своята дейност в 1866 г., когато именно се явява в Северна Добруджа.
С какви други данни разполагаме?
През март 1866 г. В. И. Кунчев напуска с. Войнягово [община Карлово, област Пловдив], където учителства от пролетта на 1864 г. В Пловдив се снабдява с документи и отпътува за Румъния. Има сведение за негово присъствие в град Галац, откъдето се отправя за Добруджа.
В град Меджидие [Меджидия, окръг Констанца, Румъния] се свързва с един познайник на своя вуйчо хаджи Василий – калоферецът Горанов, който го изпраща в Тулча [Румъния] с препоръчително писмо до местния търговец Соколов. Там пристига с двама другари. Тъй като разпространяват забранени от османските власти литографии на патриотични теми от българското минало – изображение на съцаря Асен І и сцена на поставянето в нозете на цар Иван Асен ІІ на пленения в 1230 г. епирски деспот Теодор Комнин, неидентифицираните до момента негови придружители са арестувани, той успява да се спаси и търси начин за легализация. През лятото на 1866 г. се явява в с. Конгаз [дн. Ръндуника, окръг Тулча, Румъния], където учителства съгражданинът му Васил Стоянов Тотюв. Там през месец юли се запознава със зографа Цаню Захариев от Трявна. С негово съдействие след няколко дни е условен за учител и черковен певец в с. Еникьой [дн. Михай Когълничану, окръг Тулча, Румъния], където тревненецът и баща му Захарий Цанюв творят иконостаса в новопостроения храм „Св. Троица“.
На 7 ноември 1866 г. Левски е в град Яш [Яши, Молдова, Румъния], откъдето отправя писмо до Г. С. Раковски. От показания на Георги Колев Бузрев, че се запознава с него в Болград, Южна Бесарабия, Румъния [дн. Одеска област, Украйна], а в някакво тамошно село той привлича за работа Иван и Петър Хайдутови, изследователката Огняна Маждракова-Чавдарова извежда заключение за още една възможна и фактически най-ранната организационна обиколка на Апостола: „набелязано или осъществено пътуване до Кишинев – Болград, центрове на български колонии в Южна Русия“.
Най-разпространеното предположение е, че Левски се явява в Добруджа, за да търси Стефан Караджа. То предпоставя някаква връзка и уговорка между двамата, за каквато няма вест. Караджата напуска окончателно Добруджа през април 1864 г. Това следва да е известно на В. И. Кунчев, тъй като през юни-юли с. г. двамата са заедно в четата на Хаджи Димитър и Стоян Попов. От друга страна, още в Румъния, където престоява 4-5 месеца, Левски би трябвало да се е информирал за пребиваващия там свой другар, дори двамата да са се срещнали. Многозначително е, дето той не се обръща към никого от родствениците и познайниците на С. Караджа в Тулча! А съвсем несмислено е след като не открива оня, когото търси, да остава без наложителна причина по непознати места, да се набива в очи по празници, да се легализира като даскал и черковен певец, както разправят Ц. Захариев и някои добруджанци.
Съществува и догадка Левски да се явява в Добруджа по покана на Иван Кършовски, учител в град Хърсово [Хършова, окръг Кюстенджа, Румъния]. Определена близост между двамата е несъмнена: те участват рамо да рамо в боевете срещу османския гарнизон в Белград на 3-5 юни 1862 г., В. И. Кунчев пренася ранения еленчанин в Српска Круне, за да бъде превързан. В своето обилно писмено наследие И. Кършовски обаче не маркира да е канил другаря си от Легията или да е посещаван от него.
Примамливо изглежда Левски да е пратен или поне насърчен да работи за революционизирането на добруджанци от Г. С. Раковски – по определението на руския консул в Русе Василий Кожевников разпространението на патриотични картини, което осъществява и В. И. Кунчев в Добруджа, вършат тайни агенти на лидера на националната революция, за да възбуждат народния дух.
Препинателен проблем е отсъствието от Румъния на притеснявания от местните власти котленец още от април 1866 г. Второ: писмото от 7 ноември 1866 г. документира отношения между двамата, но не и скорошна пряка връзка. Левски едва сега се обръща към Г. С. Раковски за информация относно неговите начертания: „търговите как отиват днес и как ще бъдат занапред“. Възловото: накрая се извинява, че не разполага с време да пише „по-напространо“, т. е. няма намерение да остава в Яш, а бърза да се завърне в Еникьой.
Най-вероятно, мисля, Левски се озовава в Добруджа не да търси някого или да се укрива от османските власти, а за да работи за проектираното за пролетта на следващата година въстание. „През 1866 г. – констатира О. Маждракова-Чавдарова– сред идейните съмишленици на Раковски се долавя съзнателно изчакване и ориентиране към по-продължителна подготовка за широка въоръжена акция през идущата 1867 г.“ С. Караджа примерно спори с Г. С. Раковски, настоява „да се изпроводят няколко способни младежи да организоват народът, когато видиме, че народът е можал да успее колко-годе, тогава да минат от тука четите и да предводят народът“. В изпълнение на такъв замисъл в България преминават няколко емигранти. Сам Караджата през пролетта на 1866 г. се явява в с. Каранасуф [с. Истрия, окръг Кюстенджа, Румъния], където е вече оборудвана оръжейно-продоволствена база, през есента пък обикаля за набиране на четници. „До 1867 г. – твърди в 1877 г. анонимен съвременник – той обходи цяла Добруджа и ромънска и руска Бесарабия и подканяше народа да земе участие в революционното действие, когато се почне“.
За проекта за въстание и мястото на Добруджа в замисъла научаваме от секретен рапорт на руския вицеконсул във Варна Василий Нягин до посланика на Русия в Османската империя граф Н. П. Игнатиев от 24 март 1867 г.: „В неделя вечерта, на 19 того, при мене дойде варненският търговец българинът Георги Попов, човек доста почтен и под тайна ми съобщи, че някакъв си млад българин из Тулча – Дряновски [Христо Петков Ганчович-Дряновски – б. В. И.], отишел при него в магазина и между другото му съобщил под секрет следното: Българите в Тулча, наедно с живущите в княжествата и бесарабия българи, се готвят за внезапно въстание против турците. Съществуващият в княжествата български комитет е успял за тази цел да склони в своя полза княз Карл Хохенцолерн, който обещал да оказва на българите всевъзможни подкрепления и поддръжка, вследствие на което комитетът е пристъпил към подготовка на амуниции и припаси, каквито в настоящия момент има в достатъчно количество.<...>Главните пунктове, в които трябва да избухне едновременно и даже едноминутно въстание, са избрани освен Тулча, Шумен и Търновските балкани, където вече са се промъкнали агентите на обществото [подч. – В. И.] с достатъчно число млади хора и оръжие. По думите на Дряновски, определеният ден за въстанието бил 16 март (именно в тоя ден замина от Варна за Цариград Омер паша), но на това попречило, както днес се узнава, заминаването на сръбския княз Михаил Обренович в Цариград, и въстанието се отложило до 1 април 1867 г.“
Има основания да се смята, че т. нар. Тулчански проект е разработен месеци, преди да добие окончателния си вид към края на 1866 г. след завръщането на Г. С. Раковски в Румъния като част от източното направление на народната войска. Особено важно е, че от Добруджа даскал Васил поддържа връзка с Бойко Нешов, приближен на П. Хитов, значи на Г. С. Раковски: „Като се събираше четата – сочи войводата, – Бойко Нешов уведоми за това Левски, който по онова време беше учител в добруджанското село Еникьой. Подир няколко дена той се озова в мушията „Циганка“ и тук Раковски ме запозна с него.“ Тъй като четата тръгва на 28 април 1867 г., присъединяването към нея на В. И. Кунчев и съответно напускането му на Добруджа отнасям в този месец.
Мястото и ролята на Левски в събитията не може да бъдат по-ярко осветлени. Едничкият що-годе надежден източник за него от това време са спомените на Ц. Захариев, с когото дружи в Еникьой от юли до октомври 1866 г. Ядката в тях е уверението, че двамата си дават дума да работят задружно, изработват план за въстание, привличат „много работници“.
16 г. по-късно първият му биограф Георгий Я. Кирков поддържа по спомени на съвременници, че даскал Васил формира „дружина юнаци с цел да преследва черкезите, които тогаз върлуваха по цяла България и особено в Добруджа“. На следващата 1883 г. вторият му животоописател Захарий Стоянов обобщава: „И тук деятелността на нашия херой не се е ограничила само с даскалския дивит и с безжизнения буквар. Всичко младо и идеално, каквото е могло да се намери по него време в едно село, обиколило наш Василя <...> Левски е организирал българска чета, с която е искал да противодействува на черкезите. По сборовете, сватби и други увеселения, които ставали по околните села, той не е изпущал простия случай да се яви със своите ближни другари. И със слова, и с действия се трудел той да разбуди заспалите свои съотечественици. Устроил игри в надхвърляние на камъци и надскачвание между младите, които той надминавал във всяко отношение.“
Най-далеч достига Стоян Заимов, третият житиеписец на Левски: „организира тайно общество, под названието „тайна дружина“. Програмата на предметната дружина се състояла в следните два параграфа: § І. Унищожавание черкезските и татарските разбойнически шайки, които грабят мирното българско население в околността на Сакча и Тулча. § ІІ. Распространявание между българското население от околните села на Ени-Кйой идеята за освобождение на България от турската тирания.“ Нататък се фабулира, че селяните изпращат даскала тържествено през Тулча за Браила: „На никой селкски даскал в ония времена не са били правени такива сърдечни почести, каквито Ени-Кйойци и околните тям села са правили на даскал Василя. За тях той е бил „пратеник някой си“ проводен от „някого си“ да обади на народа за скорошното падание на турското владичество“.
Пребиваването на Левски в Добруджа е кратко и с ограничен обхват. Усилията му са вложени в пропагандиране на освободителната идея, привличане на съмишленици и формиране от тях на революционни групи с предназначение военна подготовка за въоръжена борба – самозащита и въстание през пролетта на 1867 г. Напомням, дори в 1868-1870 г. за достатъчно време населението да бъде подготвено за революционна акция все още се считат 25 дни. Важното е, дето той работи на място сред сънародниците. По същество организаторската му дейност е вече професионална. В Северна Добруджа през 1866 г. започва реалното апостолство на българския Свободотворец.
В историографията доминира възгледът, че Васил Иванов Кунчев-Левски започва организаторска дейност в България чрез своята т. нар. първа обиколка из Татковината от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. На сведенията, че той преминава и работи в Отечеството преди това, научните труженици отдават периферно внимание, колкото да ги отрекат, а неколцината изследователи, дръзнали да им повярват, насрочват първите му организационни почини няколко месеца по-рано през есента на 1868 г.
Истината трябва да търсим в думите на Апостола. Кога той датира началото на своята дейност всред сънародниците из българското етническо землище?
В писмо от името на Централния български революционен комитет [ЦБРК] до комитета в Сливен на 16 януари 1872 г. Левски твърди, че обикалял в Българско от 3-4 години, а след една седмица в друг циркуляр до комитетските дейци в Плевен – от 4-5 години. Тъй като той разграничава своето „обикаляние“ от комитетската си организационна дейност и пресмята неговото начало ретроспективно спрямо съставянето на Централния комитет през 1871 г., трябва да го търсим в хронологичните рамки 1866-1868 г. Захарий Стоянов също обособява 5-годишен период, през който „независимо от всякакви централни и частни комитети той е работил предварително на своя глава, докато съедини духовете“, но го ситуира в 1865-1870 г.
Дефицитната конкретика внасят показанията на В. И. Кунчев пред разследващата го в София Специална комисия [Komision mahsusunda], конституирана от правителството на Османската империя. На 4/16 януари 1873 г. той заявява: „преди 7 години излязох от Карлово“; „Когато напуснах родния си град, най-напред ходих в Тулча, дето стоях една година като учител“. Изразено другояче, Апостола фиксира началото на своята дейност в 1866 г., когато именно се явява в Северна Добруджа.
С какви други данни разполагаме?
През март 1866 г. В. И. Кунчев напуска с. Войнягово [община Карлово, област Пловдив], където учителства от пролетта на 1864 г. В Пловдив се снабдява с документи и отпътува за Румъния. Има сведение за негово присъствие в град Галац, откъдето се отправя за Добруджа.
В град Меджидие [Меджидия, окръг Констанца, Румъния] се свързва с един познайник на своя вуйчо хаджи Василий – калоферецът Горанов, който го изпраща в Тулча [Румъния] с препоръчително писмо до местния търговец Соколов. Там пристига с двама другари. Тъй като разпространяват забранени от османските власти литографии на патриотични теми от българското минало – изображение на съцаря Асен І и сцена на поставянето в нозете на цар Иван Асен ІІ на пленения в 1230 г. епирски деспот Теодор Комнин, неидентифицираните до момента негови придружители са арестувани, той успява да се спаси и търси начин за легализация. През лятото на 1866 г. се явява в с. Конгаз [дн. Ръндуника, окръг Тулча, Румъния], където учителства съгражданинът му Васил Стоянов Тотюв. Там през месец юли се запознава със зографа Цаню Захариев от Трявна. С негово съдействие след няколко дни е условен за учител и черковен певец в с. Еникьой [дн. Михай Когълничану, окръг Тулча, Румъния], където тревненецът и баща му Захарий Цанюв творят иконостаса в новопостроения храм „Св. Троица“.
На 7 ноември 1866 г. Левски е в град Яш [Яши, Молдова, Румъния], откъдето отправя писмо до Г. С. Раковски. От показания на Георги Колев Бузрев, че се запознава с него в Болград, Южна Бесарабия, Румъния [дн. Одеска област, Украйна], а в някакво тамошно село той привлича за работа Иван и Петър Хайдутови, изследователката Огняна Маждракова-Чавдарова извежда заключение за още една възможна и фактически най-ранната организационна обиколка на Апостола: „набелязано или осъществено пътуване до Кишинев – Болград, центрове на български колонии в Южна Русия“.
Най-разпространеното предположение е, че Левски се явява в Добруджа, за да търси Стефан Караджа. То предпоставя някаква връзка и уговорка между двамата, за каквато няма вест. Караджата напуска окончателно Добруджа през април 1864 г. Това следва да е известно на В. И. Кунчев, тъй като през юни-юли с. г. двамата са заедно в четата на Хаджи Димитър и Стоян Попов. От друга страна, още в Румъния, където престоява 4-5 месеца, Левски би трябвало да се е информирал за пребиваващия там свой другар, дори двамата да са се срещнали. Многозначително е, дето той не се обръща към никого от родствениците и познайниците на С. Караджа в Тулча! А съвсем несмислено е след като не открива оня, когото търси, да остава без наложителна причина по непознати места, да се набива в очи по празници, да се легализира като даскал и черковен певец, както разправят Ц. Захариев и някои добруджанци.
Съществува и догадка Левски да се явява в Добруджа по покана на Иван Кършовски, учител в град Хърсово [Хършова, окръг Кюстенджа, Румъния]. Определена близост между двамата е несъмнена: те участват рамо да рамо в боевете срещу османския гарнизон в Белград на 3-5 юни 1862 г., В. И. Кунчев пренася ранения еленчанин в Српска Круне, за да бъде превързан. В своето обилно писмено наследие И. Кършовски обаче не маркира да е канил другаря си от Легията или да е посещаван от него.
Примамливо изглежда Левски да е пратен или поне насърчен да работи за революционизирането на добруджанци от Г. С. Раковски – по определението на руския консул в Русе Василий Кожевников разпространението на патриотични картини, което осъществява и В. И. Кунчев в Добруджа, вършат тайни агенти на лидера на националната революция, за да възбуждат народния дух.
Препинателен проблем е отсъствието от Румъния на притеснявания от местните власти котленец още от април 1866 г. Второ: писмото от 7 ноември 1866 г. документира отношения между двамата, но не и скорошна пряка връзка. Левски едва сега се обръща към Г. С. Раковски за информация относно неговите начертания: „търговите как отиват днес и как ще бъдат занапред“. Възловото: накрая се извинява, че не разполага с време да пише „по-напространо“, т. е. няма намерение да остава в Яш, а бърза да се завърне в Еникьой.
Най-вероятно, мисля, Левски се озовава в Добруджа не да търси някого или да се укрива от османските власти, а за да работи за проектираното за пролетта на следващата година въстание. „През 1866 г. – констатира О. Маждракова-Чавдарова– сред идейните съмишленици на Раковски се долавя съзнателно изчакване и ориентиране към по-продължителна подготовка за широка въоръжена акция през идущата 1867 г.“ С. Караджа примерно спори с Г. С. Раковски, настоява „да се изпроводят няколко способни младежи да организоват народът, когато видиме, че народът е можал да успее колко-годе, тогава да минат от тука четите и да предводят народът“. В изпълнение на такъв замисъл в България преминават няколко емигранти. Сам Караджата през пролетта на 1866 г. се явява в с. Каранасуф [с. Истрия, окръг Кюстенджа, Румъния], където е вече оборудвана оръжейно-продоволствена база, през есента пък обикаля за набиране на четници. „До 1867 г. – твърди в 1877 г. анонимен съвременник – той обходи цяла Добруджа и ромънска и руска Бесарабия и подканяше народа да земе участие в революционното действие, когато се почне“.
За проекта за въстание и мястото на Добруджа в замисъла научаваме от секретен рапорт на руския вицеконсул във Варна Василий Нягин до посланика на Русия в Османската империя граф Н. П. Игнатиев от 24 март 1867 г.: „В неделя вечерта, на 19 того, при мене дойде варненският търговец българинът Георги Попов, човек доста почтен и под тайна ми съобщи, че някакъв си млад българин из Тулча – Дряновски [Христо Петков Ганчович-Дряновски – б. В. И.], отишел при него в магазина и между другото му съобщил под секрет следното: Българите в Тулча, наедно с живущите в княжествата и бесарабия българи, се готвят за внезапно въстание против турците. Съществуващият в княжествата български комитет е успял за тази цел да склони в своя полза княз Карл Хохенцолерн, който обещал да оказва на българите всевъзможни подкрепления и поддръжка, вследствие на което комитетът е пристъпил към подготовка на амуниции и припаси, каквито в настоящия момент има в достатъчно количество.<...>Главните пунктове, в които трябва да избухне едновременно и даже едноминутно въстание, са избрани освен Тулча, Шумен и Търновските балкани, където вече са се промъкнали агентите на обществото [подч. – В. И.] с достатъчно число млади хора и оръжие. По думите на Дряновски, определеният ден за въстанието бил 16 март (именно в тоя ден замина от Варна за Цариград Омер паша), но на това попречило, както днес се узнава, заминаването на сръбския княз Михаил Обренович в Цариград, и въстанието се отложило до 1 април 1867 г.“
Има основания да се смята, че т. нар. Тулчански проект е разработен месеци, преди да добие окончателния си вид към края на 1866 г. след завръщането на Г. С. Раковски в Румъния като част от източното направление на народната войска. Особено важно е, че от Добруджа даскал Васил поддържа връзка с Бойко Нешов, приближен на П. Хитов, значи на Г. С. Раковски: „Като се събираше четата – сочи войводата, – Бойко Нешов уведоми за това Левски, който по онова време беше учител в добруджанското село Еникьой. Подир няколко дена той се озова в мушията „Циганка“ и тук Раковски ме запозна с него.“ Тъй като четата тръгва на 28 април 1867 г., присъединяването към нея на В. И. Кунчев и съответно напускането му на Добруджа отнасям в този месец.
Мястото и ролята на Левски в събитията не може да бъдат по-ярко осветлени. Едничкият що-годе надежден източник за него от това време са спомените на Ц. Захариев, с когото дружи в Еникьой от юли до октомври 1866 г. Ядката в тях е уверението, че двамата си дават дума да работят задружно, изработват план за въстание, привличат „много работници“.
16 г. по-късно първият му биограф Георгий Я. Кирков поддържа по спомени на съвременници, че даскал Васил формира „дружина юнаци с цел да преследва черкезите, които тогаз върлуваха по цяла България и особено в Добруджа“. На следващата 1883 г. вторият му животоописател Захарий Стоянов обобщава: „И тук деятелността на нашия херой не се е ограничила само с даскалския дивит и с безжизнения буквар. Всичко младо и идеално, каквото е могло да се намери по него време в едно село, обиколило наш Василя <...> Левски е организирал българска чета, с която е искал да противодействува на черкезите. По сборовете, сватби и други увеселения, които ставали по околните села, той не е изпущал простия случай да се яви със своите ближни другари. И със слова, и с действия се трудел той да разбуди заспалите свои съотечественици. Устроил игри в надхвърляние на камъци и надскачвание между младите, които той надминавал във всяко отношение.“
Най-далеч достига Стоян Заимов, третият житиеписец на Левски: „организира тайно общество, под названието „тайна дружина“. Програмата на предметната дружина се състояла в следните два параграфа: § І. Унищожавание черкезските и татарските разбойнически шайки, които грабят мирното българско население в околността на Сакча и Тулча. § ІІ. Распространявание между българското население от околните села на Ени-Кйой идеята за освобождение на България от турската тирания.“ Нататък се фабулира, че селяните изпращат даскала тържествено през Тулча за Браила: „На никой селкски даскал в ония времена не са били правени такива сърдечни почести, каквито Ени-Кйойци и околните тям села са правили на даскал Василя. За тях той е бил „пратеник някой си“ проводен от „някого си“ да обади на народа за скорошното падание на турското владичество“.
Пребиваването на Левски в Добруджа е кратко и с ограничен обхват. Усилията му са вложени в пропагандиране на освободителната идея, привличане на съмишленици и формиране от тях на революционни групи с предназначение военна подготовка за въоръжена борба – самозащита и въстание през пролетта на 1867 г. Напомням, дори в 1868-1870 г. за достатъчно време населението да бъде подготвено за революционна акция все още се считат 25 дни. Важното е, дето той работи на място сред сънародниците. По същество организаторската му дейност е вече професионална. В Северна Добруджа през 1866 г. започва реалното апостолство на българския Свободотворец.
