Христо Господинов беше знакова личност. Той умееше да вижда времето, което беше отминало, което се разхождаше по улиците и което предстоеше. И като художник, и като гражданин на Добрич, той вдъхновено защитаваше своята позиция. В платната му не се побираше ежедневието, светът имаше други измерения в творчеството му. Гражданското му чувство винаги го изправяше пред познатото, конвенционалното и досадното, но с енергията на своята вяра той се бореше и създаваше нови модели на живота. Дори когато не беше прав, той впечатляваше с безпределната отдаденост на своята кауза.
Роден на 06.05.1945 г. в с. Краище, Добричко. През 1972 г. завършва Художествена академия – София, специалност приложна графика при проф. Ал. Поплилов. След 1972 година специализира за кратко в Полша, връща се в България и става главен специалист –  художник на гр. Добрич. Разработва проект „Естетизация на средата, в която живеем“ с основна концепция освобождаване на центъра на града от автомобилите. Проектът е реализиран през 1975 г. По този начин Добрич се превръща в първият град в България с принципно нов дизайн в хоризонталната планировка.
 Десет години е председател на клуба на „Младата художествено-творческа интелигенция“. Работи усилено и еднакво успешно във всички основни жанрове на изобразителното изкуство – живопис, графика, скулптура, приложно изкуство.
За Христо Печката ни напомнят прекрасните два стенописа в Органова зала „Добрич“, изпълнени в техниката мокро фреско, трите стенописа в СОУ „П. Р. Славейков“, стенописите със сцени от живота и битките на българите в ПМГ „Иван Вазов“. Гобленът и металопластиката „Огън“ в Ритулна зала, каменното пано на гърба на хотел „България“ в Добрич.
Той има повече от 15 самостоятелни изложби – графика, рисунка, живопис – в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Добрич. Негови произведения са представяни в Италия, Франция, Русия. Създал е над 50 декоративно-монументални творби – фрески, керамики, мозайки, пластики, гоблени.
Напуска ни през 2003 г.

„Христо протягаше ръце и вземаше от всички възможни средства – от плаката минаваше към графиката, от керамиката към пластиката, после към пърформанса, за да се влее цялата му енергия в една далечна цел, в която нямаше как да сгреши – за да изрази и да се изяви в една идилична атмосфера, в която само може да съществуват изкуството и свободата, за които той би дал всичко.“

Димитър ГРОЗДАНОВ – изкуствовед