Иглика Дионисиева е родена на 15 април 1973 г. в гр. Враца. Завършила е Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в „Литературен вестник“, в. „Литературен форум“, сп. „Пламък“. Нейни репортажи могат да се намерят на страниците на „Диаскоп-комикс“ и в регионалните издания на Средногорието. Със свои стихове участва и в проекта „Да сътворим книга заедно“ или Manu propria. През 1995 г. издава първата си стихосбирка „Снежност“, а през 2000 г. стихове на И. Дионисиева са включени в антологията „100 години любов“. През 2002 г. е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а в 2003 г. след конкурс в Националния център за книгата е издадена нейната втора поетична книга – „Време на изплащане“. През 2015 г. в поредицата „Поезия“ на издателство „Скалино“ излиза третата книга на И. Дионисиева „Deja vu hug“.



БОГОЯВЛЕНИЕ

Торбичка с храна за децата,
камион с малко дърва,
котката,
която ме изпраща
и посреща на пътя,
Някой,
който предусеща спъванията ми
и идва миг преди
да си разбия устата и колената,
Страданията,
вече нарязани и подредени, преглътнати.
Явяваш ми се –
когато не те усещам в себе си
да мога да те пипна
с ръка



ИВАНОВДЕН

Иванееее, Иванеее…
Вика, вика премръзнала
някаква моя част,
(май най-невидимата)
към когото ѝ скимне –
към птицата в голите клони,
към моста над реката замръзнала
към бездомното куче,
към непознатия
към детето,
към огледалото…
Чака, чака да дойде
и за тая немита душа
един, преоблечен макар
Кръстител



ЗАДУШНИЦА

като ожаднея
дай ми, Господи,
три ореха
от първия пак да излезе
баща ми
от втория – майка ми
а третия
сложи го в ръцете
на добър човек
да го отвори
преди да е червясала
душата ми



БЛАГОВЕЩЕНИЕ

I.
шепа зърно
за засяване
и за дневна дажба
малко кал
където да поникне житото
някой да замахне с десница
Отгоре
да посипе от словото
и
ето ти го
станал човека

II.
но много работа
има още пред него:
да обере камъните от нивата,
да се научи да ги пренася
вместо да ги хвърля
по ближния
и да намери най-хубавото
място за градеж
Дайте му тогава камъните!
щом направи чешмата,
ще кацне тогава на нея
птицата и ще запее
да чуе Отеца
благата вест за човека



ВЕЛИКДЕН

всяка година
(колко хиляди лета?)
а колко малко
събудени
колко малко
възкръснали



ГЕРГЬОВДЕН

Стани, дядо,
стани, Гьорги,
да ме повикаш
да ме научиш
че тази година мой ред е
да правя от змейове
и от думи човешки
дървено перпетууммобиле
Стани, дядо,
ела, Гьорги,
преди конете и световете
да са се разбягали



МАЛКА И ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

Една тигрица ходи по стъклата
счупени
и няма очи за раните,
които разцъфват по тялото ѝ
ежеминутно, като димящи цветя
Е, къде е порасла?
И пак отива, виждам я –
спира под кръста с Висящия
и Му говори гальовно:
Слез, Сине, да разквася устата ти…



ДИМИТРОВДЕН

Дали всичко ожънахме?
Защо толкова много
прибрахме?
Нима толкова малко
раздадохме?
Ето, Димитре,
поднасяш ни зимата
да ни изравни сметките.
Каквото е по-малко –
сега ще го разорем.
Каквото е повече,
вземи го, Димитре,
да не ни затрупа.



НИКУЛДЕН

Жената, която
пощади двете риби на Никулден
често тайно им се моли
да върнат любимия ѝ
но като дойде денят
ето че отново
те пристигат при нея
приказливи, приказливи
и засищащи
Като котки се отъркват в нея
едната взима болката ѝ
събирана цяла година
другата пък – любовта ѝ
и тръгват с тези блюда
между гладните гости
И светлините потрепват
сякаш той току-що се е върнал
и вратата се е блъснала от течението
топлината снове като совалка
и нишките между хората
стават все повече
До края на празника
килимът на Ерато
е завършен.
Тогава тя се прибира
уморена от тишината в дома си
и с изтръпнали устни го пита
Успях ли, свети Николае
и този път да нахраня
гостите ти?



РОЖДЕСТВО

Проплакваш през зимата,
но ние още
не сме я затоплили
но ние така и не сме
се събули от подозренията
а кантарите сме смазали!
И всеки ден с тях отмерваме
от доброто
по списъци
и в грамове