Емил Димитров


Откъс от едноименния роман

. . .

Съветът на град Ур рядко се събираше в пълния си състав, но понеже днес ставаше дума за тежко престъпление, всичките му петнадесет членове бяха насядали по своите места. Столовете бяха наредени на площадката пред храма на бога на луната Нанна – закрилникът на Ур. На няколко крачки встрани бяха поставени още два стола, богато украсени с позлатена дърворезба. Зад тях се намираха две прости дървени маси – малка, квадратна, с два стола, а другата бе доста по-голяма. Пред вратата на храма стояха прави няколко от жриците, а на улицата се бе събрала малка тълпа от безделници, които чакаха да видят за какво се събира днес Съветът. Членове бяха десетте най-богати граждани и петимата енси – управители на васалните на Ур съседни градове. На заседанията винаги присъстваше върховната жрица на бог Нанна и съгласно правилата за неговата работа бе с право на мнение, но без да гласува за решенията им.
Със задаването на процесията откъм двореца една от жриците веднага уведоми Шамхат и тя излезе пред храма. Застана в началото на стълбището, готова да посрещне лугал Мескаламдуг, и впери поглед към облака прах далече по улицата, който бавно приближаваше. Колоната се състоеше от няколко колесници, пред които вървяха десетина яки роби, голи, с бръснати глави и само с по една мръсна препаска от кръста надолу. В ръце държаха тежки дълги камшици от волска кожа и размахвайки ги заплашително, пръскаха тълпата пред себе си, правейки път на колесниците.
С приближаването на колоната Шамхат с изненада видя, че тя се води от две колесници, вървящи колело до колело – в едната бе седнал на стола си владетелят, а във втората бе мъжът в бяло! Никому и никога не беше оказвана такава невероятна чест! В другите колесници имаше качени двайсетина войници с тежки копия и щитове в ръце. Без дори и да трепне, Шамхат рязко се обърна към храма и властно махна с ръка. Една от жриците с бързи крачки приближи и се поклони дълбоко, а върховната жрица просъска нещо в ухото ѝ и после бавно заслиза по стълбището. Когато няколко минути по-късно тримата се изкачиха на площадката, до двата стола вече стоеше трети – за мъдреца.
С появата на владетеля членовете на Съвета веднага се изправиха на крака и се поклониха дълбоко, но идването на Учителя ги втрещи. Споглеждаха се неразбиращи нищо, но след приветливото махване с ръка на Мескаламдуг се отпуснаха обратно на столовете си. Зиези се вгледа с любопитство в седящите срещу него и ако присъствието на Амарфал земевладелеца не го изненада, то това на Годорам го учуди. „Нима е успял толкова бързо?“ – помисли мъдрецът, но като срещна искрящия му и пълен с признателност поглед, разбра – първите лодки с платна по Ефрат вече са факт. В този момент се изправи възрастен мъж с внушителна осанка и като се прокашля за привличане на вниманието, високо заяви:
— Аз, Нингирс, водач на гилдията на пивоварите от Ур и избран от Съвета на града да водя днешното заседание, приветствам присъстващите тук – великият лугал Мескаламдуг, първата жрица на бога на луната Нанна – закрилникът на Ур, многоуважаемата Шамхат и гостът на града – Учителя. Откривайки заседанието, приканвам охраната да доведе обвиняемите, за да бъдат изслушани от този съд.
Сумукан, който се беше изправил зад стола на владетеля, махна решително с ръка и няколко минути по-късно петима войници доведоха четиримата обвиняеми – трима мъже и една жена, в окъсани и мръсни дрехи, оковани и едва ходещи от тежината на веригите си.
Останалите войници бяха строени от командира си в широка дъга пред стълбището, изтласквайки по този начин тълпата. Зад тях бяха пръснати робите с камшиците и ако някой от зяпачите се приближеше прекалено близко до кордона, мигновено получаваше тежък удар, който разсичаше кожата и оставяше спомен за цял живот.
Заедно с поставянето на третия стол, от храма жриците изнесоха и няколко големи подноса с готови таблици и ги подредиха на голямата маса. После ги покриха с бели кърпи и поляха обилно с вода, за да не изсъхва глината на слънцето. До столовете си край малката маса се бяха изправили две млади жрици в бели одежди, а зад тях стояха две невръстни момичета. Със сядането на Мескаламдуг седнаха и те, а момичетата веднага им поднесоха две таблици от празните и думите на Нингирс бяха веднага записани. Мълчаливата им работа продължи до края на процеса и произнасянето на присъдата. Накрая всички попълнени таблици бяха прибрани в архива на храма за вечно съхранение.
Нингирс изчака обвиняемите да се подредят пред Съвета и се обърна към всички:
— С правата, дадени ми от закона на нашите деди и приетите от нас правила за съдене, обявявам пред народа на Ур, този Съвет и всички присъстващи, че тук доведените Хумбаба и Одерма – свободни жители на този град, Нинсун – свободна жителка и Десмем – неин роб, са обвинени в убийството на търговеца на магарета Адду, бивш съпруг на Нинсун, което е доказано от собствените им признания. От името на този Съвет моля великия лугал Мескаламдуг да даде своето заключение относно вината на тези хора.
Владетелят се изправи бавно и високо обяви:
Имайки предвид присъствието на Учителя в моя град, реших да му дам правото той да отсъди. Така Учителят ще покаже на всички нас как трябва да се върви по пътя на справедливостта.
Докато Нингирс се чудеше какво да прави и как да продължи делото, защото Учителят нямаше право на мнение, той се изправи пред стола с неизменния си жезъл в ръка и всички погледи се отправиха към него.
— Благодаря на великия лугал Мескаламдуг за оказаното ми огромно доверие да участвам в работата на този съд. За мен е огромна чест и се надявам уважаваните от всички членове на Съвета да ми разрешат да изкажа своето мнение. – После бавно и с достойнство си седна.
Настъпи неловка пауза. Членовете на Съвета не знаеха как да постъпят – да отхвърлят волята на владетеля бе немислимо, да откажат на Учителя – също, славата му вече ехтеше из цял Шумер. Няколко мига по-късно Шамхат решително вдигна ръка и поиска думата, а Нингирс просто кимна с глава в съгласие. Върховната жрица се изправи величествена и с гордо вдигната глава високо заяви:
— Предлагам на този Съвет за днешното дело на Учителя да бъде даден статут, равен на моя – да има правото на мнение, но без да гласува, а когато той изкаже своето заключение за вината на тези хора, господарят на Шумер да се произнесе, като го потвърди или отхвърли.
Съветът се разшумя. Ситуацията наистина бе без прецедент в хилядолетната история на Ур. Минаха няколко минути в нерешителност и тиха размяна на мнения, докато Амарфал не се изправи рязко, без дори да е поискал думата, и решително и високо заяви:
Аз, Амарфал земевладелецът, като член на Съвета на Ур приветствам решението на великия лугал Мескаламдуг и му благодаря, че е довел тук Учителя. Считам, че за всички нас е чест той да участва в работата на този съд и затова подкрепям предложението на многоуважаемата главна жрица Шамхат. Призовавам всеки от вас, който е съгласен с моето мнение, да вдигне високо ръка и така да дадем право на Учителя да се изкаже. – После пак така рязко си седна и предизвикателно вдигна високо десницата си.
Мигновено го последва Годорам, веднага след него още няколко човека, накрая, макар и колебливо, един по един дадоха своето съгласие и петимата енси. Последен остана Нингирс. Невярвайки на очите си, той изгледа първенците на града, после поклати колебливо глава и бавно вдигна ръка.
В този момент тълпата, която се бе увеличила многократно след плъзналия мигновено из града слух, че Учителят е пред храма на бога на луната, избухна в овации и се люшна напред към кордона, сякаш искаше да се качи горе и лично да го приветства. По заповед на младия им командир войниците вдигнаха щитовете и наведоха напред копията, а застаналите между тях роби развъртяха бичовете. Кървави дири се появиха по телата на предната редица хора, но задните ги притискаха напред и всеки миг те щяха да се нанижат на копията на войниците, които се разколебаха и отстъпиха крачка-две назад. Разнесоха се писъци на стъпканите, стонове на битите и гръмогласни ругатни и от двете страни.
Сумукан не се нуждаеше от подсещане, че сигурността на владетеля е негова грижа. На бегом се спусна по стълбата пред храма и без никакво колебание застана пред веригата на войниците си. Високата му бяла шапка бе паднала от бързането, дългите коси се развяха от вятъра, а черните му очи мятаха мълнии. Откачи решително камшика от колана си, извика с пълно гърло и изплющя с него предупредително във въздуха, но след като никой от тълпата не реагира, миг по-късно тясната кожена ивица с няколко метални топчета в края изсъска зловещо и се уви около гърлото на най-близкия до него мъж. После дръпна рязко и нещастникът, размахал ръце от внезапното задушаване и изгубил равновесие, се срина на земята, а Сумукан направи крачка напред и с къс и силен удар в сърцето с тежкия си юмрук го уби на мига. Изправи се, побеснял от непокорството на тълпата, което му се случваше за първи път и в този момент тя внезапно притихна. Първо тези най-отпред, после следващите и след няколко мига цялата огромна тълпа, изпълнила до краен предел улицата пред храма, падна на колене. Сумукан и войниците му гледаха невярващи на очите си, робите отпуснаха камшиците и цялата охрана бавно се обърна назад – там, накъдето бяха насочили погледите си всички от улицата.
На ръба на площадката се бе изправил Учителят – вдигнал високо и двете си ръце, стиснал в десница жезъла, а топлият му поглед обливаше тълпата с любов и доброта. Дългата му бяла коса се развяваше от вятъра, слънцето блестеше в библейската му брада и всички сякаш виждаха не него, а бог Нанна – закрилникът на града, който им се беше явил и ги призоваваше към спокойствие.
Десетина минути по-късно тълпата вече бе отстъпила назад, трупът на нещастника отнесен, а Учителят се върна спокойно обратно и седна на стола си. Мескаламдуг, който до този момент не бе реагирал и с едно движение и седеше с каменно лице, се обърна бавно към своя съсед, кимна с глава за благодарност и тихо отрони:
— Днес ти ми даде още един урок – че народът може и трябва да се управлява и с добро, а не само със сила. Благодаря ти, Учителю.
Единствената, която чу думите му, бе Шамхат и бегла усмивка пробяга по красивото ѝ лице.
Нингирс, леко пребледнял от случката с тълпата, се изправи бавно и колебливо, огледа се и като срещна окуражителните погледи на владетеля и жрицата, въздъхна дълбоко и високо обяви:
— Отчитайки волята на великия лугал Мескаламдуг и решението на Съвета, давам думата на Учителя да изкаже своето мнение относно вината на тези хора.
Всички пред храма притихнаха, а огромната тълпа долу на улицата дори и не смееше да диша, за да не вдига шум и да чуе думите му. Зиези се изправи спокойно, подпря се на жезъла с наведена глава, сякаш събираше мислите си, после вдигна поглед и високо и ясно започна:
— От това, което знам, тези трима мъже са обвинени в жестокото убийство на търговеца Адду, бивш съпруг на Нинсун, а тя в това, че е скрила това престъпление и незаконно се е възползвала от имуществото му. Считам, че тази информация не е достатъчна и моля Съвета да ми разреши да им задам няколко въпроса. Освен това моля Съвета да призове на разпит и свидетелите, за да може да се уточни вината на всеки един от обвиняемите поотделно.
Нингирс, който се надяваше делото да завърши бързо и да се прибере в просторния си и прохладен дом, избърса с бяла ленена кърпа потта от лицето и врата си, въздъхна, стана бавно и под ироничния поглед на Годорам високо заяви:
— Този съд не възразява да бъдат разпитани обвиняемите и предоставя правото на Учителя сам да определи техния ред и директно да им задава своите въпроси. Призовавам охраната до края на разпита на обвиняемите да издири и доведе пред съда свидетелите, които да бъдат отново разпитани.
Зиези направи няколко крачки и заставайки пред обвиняемите, спокойно се обърна първо към Одерма, който бе най-близо до него:
— Кой си ти, синко, и защо си изправен пред този съд? Предупреждавам те да говориш истината, защото, ако разбера, че си ме излъгал – наказанието ти ще бъде ужасно и ще продължи и след смъртта ти.
Потресен от величието на изправения пред него мъж и безкрайно уплашен от думите му, Одерма падна на колене, раменете му се разтресоха и сълзи обляха лицето, потъвайки в мръсната му брада. После вдигна поглед към Учителя и тихо изхлипа:
— Прости ми, Учителю, наистина съгреших. Ще разкажа всичко и се заклевам в душата си, че всичко е истина. – Замълча за няколко мига, после вдигна глава и вперил поглед в мъдреца, тихо започна своя разказ.
Хумбаба и Одерма научили случайно, че търговецът на магарета Адду ще кара едно стадо за продан в близкия Ериду и решили да го причакат на връщане, и да го оберат, но не са имали предварително намерение да го убиват. Няколко дни подред излизали привечер от Ур, когато предполагали, че ще върне, и се крили в храсталиците край пътя. Малко преди залез слънце на четвъртия ден колесницата на Адду се задала по пътя и се приготвили за нападението. За тяхна изненада робът Десмем, който бил кочияш тогава, спрял наблизо, обърнал се към своя господар, който си дремел в стола, и го халосал няколко пъти по главата с тежката дръжка на камшика си. После скочил от колесницата и потънал в околните градини. Хумбаба и Одерма излезли спокойно от скривалището си, смъкнали припадналия и с окървавена глава Адду на пътя, замъкнали го в храстите и започнали да го пребъркват, търсейки кесията със среброто му. В този момент той се свестил и започнал да се бори с тях, но двамата го затиснали и бързо го удушили.
— После взехме кесията му със среброто и се прибрахме в града, Учителю. Това беше, наистина не искахме да го убиваме, ама се уплашихме и така се случи. – Завърши Одерма и наведе виновно глава, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му.
Зиези го изгледа замислен за няколко мига, после се обърна към Хумбаба:
— Потвърждаваш ли казаното?
Дрънчейки с оковите си, той падна на колене до своя приятел и с наведена глава тихо отрони:
— Да, Учителю.
Без да се бави, Зиези направи крачка встрани, застана пред жената и запита:
— Жено, ти си обвинена от този съд, че си крила за убийството на мъжа си и си се възползвала незаконно от имотите му. Разкажи ми каквото знаеш, като те предупреждавам и теб да говориш само истината.
От думите на Нинсун излезе, че тя е научила за смъртта на мъжа си няколко дни по-късно. „Той пътуваше често по своите дела, отсъстваше от дома ни по много дни и никога не съм знаела кога точно ще се върне. За смъртта му разбрах, чак когато дойдоха войници и ме заведоха да видя тялото му. Горкият бе разкъсан, а оглозганите му кокали бяха разпръснати от дивите животни из храсталаците. Главата така и не я намерихме. Погребах го там, на място, ама без главата, Учителю... Познах го единствено по парцалите от дрехата му, която аз съм тъкала и шила.“ – завърши, хлипайки жената.
Докато разпитваше тримата обвиняеми, войници доведоха пред съда двамата свидетели. Преди да се заеме с тях, Зиези се изправи пред роба и попита:
— Вярно ли е това, което казаха тези двама мъже, че си ударил своя господар няколко пъти по главата и си избягал, като си го оставил полужив?
Десмем само кимна с глава, а мъдрецът веднага му обърна гръб и се отправи към свидетелите, които бяха застанали на няколко крачки встрани и пред Съвета. От техните думи стана ясно, че вечерта на този ден били седнали да се черпят в една кръчма зад храма на богинята Инана и да се порадват на ласките на нейните жрици. По едно време се появили Хумбаба и Одерма, които всички знаели като дребни мошеници и безделници. Седнали на съседна маса, поръчали си богата вечеря и започнали да се наливат с бира, извикали си и момичета. Свидетелите се учудили, че имат толкова сребро, присламчили се към тях и след като всички се напили, късно през нощта двамата си признали, че убили и ограбили търговеца Адду. Сутринта свиделите разказали всичко на Ибаладад – производител на каруци и колесници, при когото работели като дърводелци, а той съобщил на охраната на града.
— После три дни войниците ни влачиха със себе си, докато открием тяло и...
— Достатъчно! – каза Зиези и се обърна към Съвета – Аз нямам повече въпроси към тях.
Нингирс това и чакаше. Махна с ръка към свидетелите и без да става от стола си, високо каза:
— Свободни сте. Този съд няма повече въпроси към вас.
После изчака, докато двамата дърводелци се изнижат от площадката пред храма, стана прав и се обърна към мъдреца:
— Готов ли си със своето заключение, Учителю? – и като получи утвърдителното му кимване, високо обяви на всички – Давам думата на Учителя да представи пред този съд своето заключение за вината на обвиняемите по този процес.
— Народе на Ур, за да спестя времето на този съд, ще бъда максималко кратък. – започна своето изложение Зиези, застанал прав пред Съвета и близо до края на площадката, за да могат да чуват и хората на улицата. – Считам за напълно доказана вината на Хумбаба и Одерма за убийството на търговеца Адду. Считам за виновен роба Десмем в това, че е нападнал своя господар и се е опитал да го убие, а после е избягал. Смятам, че Нинсун – свободна жителка на този град, е невинна по отправеното ѝ обвинение. Убеден съм, че не е крила нищо и не е могла да знае за убийството на своя съпруг. Пред този съд не бяха представени никакви доказателства за умисъл от нейна страна – например да е поръчала нападението от страна на роба, или убийството от двамата присъстващи тук. И след като това е така, тя е невинна относно смъртта на Адду. Предлагам на този съд да обсъди възможността същата да бъде компенсирана за преживяното унижение и страдания в затвора, като се предаде в нейна лична собственост половината от имуществото на убийците на нейния съпруг, а другата половина да остане за техните наследници.
След последните думи на Зиези тълпата избухна в овации, а в Съвета се спогледаха усмихнати. Той си седна спокойно на мястото, а Мескаламдуг веднага се изправи и без покана високо заяви:
— Приемам заключението на Учителя и приканвам този съд да се съобрази с всяка една дума от него при определянето на присъдите. Считам последното предложение на Учителя за компенсиране страданията на жената за справедливо и приканвам съда да го уважи и включи в своето решение.
Няколко дни Мескаламдуг ходеше из двореца дълбоко замислен и почти не обръщаше внимание на нищо. Решението на Учителя и как раздели вината на тримата мъже по убийството му, бе направило дълбоко впечатление. Оневиняването на жената и най-вече предложението му за компенсиране на преживените страдания в затвора го накара още веднъж да се замисли върху собствените си думи, които каза на Учителя по време на процеса – „...народът може и трябва да се управлява и с добро, а не само със сила.“ Многократно си спомняше овациите, с които тълпата посрещна последните му думи пред съда, и си даде сметка, че до този момент никога не е бил приветстван така искрено. Спомни си и как дойде на власт, защо народът прие толкова леко свалянето на неговия предшественик лугал Абарги и се запита дали и как ще се приеме, ако след време предаде короната, златния колан и цилиндричния печат – олицетворяващи властта над Ур, на своя син.
Пет дни след процеса всеки от Съвета на града получи лично писмо от владетеля, подпечатано с неговия златен цилиндричен печат, с което се канеше на разговор в двореца. Преди срещата със Съвета Мескаламдуг проведе дълъг разговор с Шамхат, обсъди идеите си и тя му обеща пълно и безрезервно съдействие. В резултат на свободната и без никакви ограничения размяна на мнения и предложения на тази безпрецедентна по характер и продължителност среща, владетелят издаде заповед, с която за първи път се определяха максималните цени на най-важните за народа стоки – ечемик и просо, овче и козе месо, вълна, сол, подправки, мед, пиво и други. Със съгласието на всички се определиха и единни тарифи за наемането на каруци и лодки, както и дневните надници при наемането на селскостопански работници и моряци. Създадоха се и първите писмени правила за търговията и мерките, като се определиха и наказанията за нечестните търговци.
Специален документ задължаваше под заплахата от най-строго наказание всички сделки с недвижими имоти да се извършват с писмен договор, липсата му правеше сделката незаконна, а подправянето на такъв документ бе определено за тежко престъпление.
За първи път в човешката история се въведоха данъци над обработваемата земя и другите недвижими имоти, а със събраните средства се подпомагаха най-бедните. Назначен бе първият началник на моряците, който отговаряше за реда в пристанището и търговското плаване по Ефрат. Той събираше и таксите от търговците и чуждите собственици на плавателни съдове, акостиращи на брега край Ур, налагаше и глоби за нарушенията на реда, проверяваше как са построени и ако ги одобреше – издаваше разрешения за плаване на новите лодки. Появи се и градски надзирател над пастирите, специален надзирател на затвора, който пращаше затворниците на работа в пристанището, по строежите в града и копаенето на новите канали около него, но и отговаряше с главата си за тяхната прехрана и здраве.
След дълго обсъждане с Учителя и единодушното им приемане от всички от Съвета, Мескаламдуг издаде правила за съдене при прелюбодеяние, лъжливо обвинение и клетвопрестъпничество, за арогантно поведение на робини, бягство на роби, измама при търговия, кражба на животни.
Специален документ бе издаден за правата на земевладелеца, но и за неговите отговорности за изхранването на населението, ползването на земята и каналите за напояване. С прокарването на каналите в Шумер стигнаха и до идеята за дигите като защита от прииждащите пролетни води на Ефрат и същите минаха под специалната защита на владетеля.
За първи път в човешката история в Шумер се създадоха писмени закони, които нарекоха „правилното нещо“.
Няколко поколения по-късно лугал Ур-Наму, управител на Ур и строител на нов огромен храм на бог Нанна – закрилникът на града, познат след хилядолетия като Зикурат, доразви законите, добави нови текстове и издаде сборник, останал в историята на човечеството като „Законник на Ур-Наму“. След още няколко века ги последваха и законите на Липит-Ищар, на Хамурапи и други велики владетели от Междуречието.