Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ЖИВОТ В МИНУС"

ЖИВОТ В МИНУС

Хасан Еркек е роден през 1970 година. Завършва Театрално изкуство във факултета по Език, история и география на Анкарския университет. Там защитава магистратура и научна степен доктор. От 1991 година преподава в Държавната консерватория на Университета „Анадолу“ в гр. Ескишехир. Професионалната творческа насоченост на проф. Хасан Еркек е съсредоточена главно в областта на драматургията. Пише пиеси за театъра и радиото, сценарии за филми, театрална критика. Неговите пиеси се поставят както в държавните и частни театри в Турция, така и на театралните сцени в Алжир, Ливан, Косово, Кипър, Камерун и др. Творчеството му е отличено с над петнайсет международни награди във Франция, Германия, Грузия, Азърбайджан, Хърватия, Русия, Армения и др.
Автор на двайсет и шест книги в споменатите жанрове, Хасан Еркек е преведен на много езици по света.



ЖИВОТ В МИНУС

Едната ми половина е сън, живот мой,
не мога да се наситя да те сънувам.
Когато и да бръкна в джоба на паметта си,
вадя горчилки и скършени спомени.
Избягах от страх да не бъда подведен,
а съм търсел точно това, от което все бягам.
Гневът неминуемо вземаше предел над волята ми –
подир страсти и блянове не успях да полетя.
В стаите затворих младостта си,
а душата ми – ускорено остаря.
Не можах да я обвия в любов, да я опазя с любов.




СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Един неопитен петел ни събужда
под маслинови дървета и олеандри
небе е морето насреща ни
море е небето над нас
Започвам да те отварям
от ръцете
и за да изпия
най-дълбокото на синевата
отпивам кротко от очите ти
в далечината се прокрадват лодки
дочувам
песента на една чернолика девойка
дневна светлина прелива в гласа й
какво море е това средиземното
с дъх от вятър
с води от вино
как разтваря прегръдка
за велики дела
как нехае за дребните игри,
разигравани на брега
фар е любовта ни – в средиземно море
фар за всички любови, за децата и птиците
и никак не са празни приказки това
не е напразно, щом пиша стихове
щом ти със синева заквасваш водата
и плуват рибите, плуват ли плуват.




СПАСИТЕЛНА ЛОДКА

Не отделям поглед от брега
там е корабът, наполовина потънал и в него съм аз
разлиства се вятърът
капките светлина по него
пеят ледена песен
издължава се трептящото отражение на лицето ти
очите ти множат тъгата на морето
при все че не вика SOS  гласът ти
спасителна лодка от гласа си спускам
Какво ли е да се откриеш за морето
и да се затвориш за цветята на слънцето?
Живот да приемеш от тъмната глад на водите,
мъдрост да търсиш в потайните дълбини
да заставиш косите си срещу северняка –
мъча се да го проумея
и спасителна лодка спускам от разума си.
Денят преваля
напредва корабът към дълбините
избледнява хоризонтът, просторът изчезва.
Над всичко се стеле мъглата
паметта ти, спомените, думите ти
и ти – нежен труженик на радостта...
Вероятно сега дъхът ти се охлажда –
ще те спася, дори да не го желаеш
спасителна лодка спускам от сърцето си




ПЕТНО ОТ ЧЕРВИЛО

Пристигна и се вряза в радостта ми,
изгони песента от стаята ми,
светлината на лицето ми прибра в своята чанта
и с цигарата си изгори всичко, което изрекох.
Не те докоснаха моите думи,
не съзря пеперудите в моя поглед,
за да не ти тежат крилцата им.
От теб остана тъмно петно от червило на стената...
Няма те.

Превела: Кадрие Джесур

Кадрие Джесур е родена през 1968 г. в Момчилград. Завършва предучилищна педагогика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и турска филология в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Нейни стихове на български излизат в регионални, университетски и централни издания до 1989 г., когато заминава за Турция. Живее в Истанбул и е активен преводач на художествена литература от турски на български и от български на турски език. В нейни преводи турската читателска аудитория продължава срещите си с разказите на Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, и за първи път опознава творческото амплоа на Деян Енев, Ангел Г. Ангелов и др. В различни издания на турския литературен печат българската поезия е била представяна посредством нейните преводи на поезия от Христо Фотев, Любомир Левчев, Антон Баев, Едвин Сугарев, Валери Петров, Петя Дубарова, Блага Димитрова, Йордан Кръчмаров, Божана Апостолова, Димитър Калев, Красимир Симеонов, Сашо Серафимов и др. Книги на български в неин превод: Енвер Ерджан „Целува всичко времето“ (2007; съвместно с Хюсеин Мевсим), „Съвременна турска поезия“ (Джеват Чапан, Хилми Явуз, Йоздемир Индже, Атаол Бехрамоглу, Юлкю Тамер, Гювен Туран; 2007; съвместно с Хюсеин Мевсим), Йоздемир Индже „Книга от пепел“ (2007). Под печат в ИК „Жанет 45“ е сборникът с турски разкази на най-младите турски разказвачки.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево