В НОЩТА НА ПЕРСЕИДИТЕ
На сбогуване с Ангел Веселинов – Ачо,
приятелят, който избра такава нощ,
за да си тръгне…
…И тогава ще падне перце –
телеграма, без букви небесни.
Ще настръхне градът – целият!
И ще легне в очите ни есен.
Дълга есен, дошла посред лято,
сред тревите ще рови за нещо.
Няма отговор, който да прати.
Нищо смислено не се сеща.
Дали жерав перцето изпрати,
или Господ реди черновите?
Все едно… Тишина е нататък.
А отсам всичко в тайна обвито е.
…И прекрачи въпросите Ангел,
ненамерил в очите ни спирка.
Персеиди – различни рангове,
в полунощ нещо важно изписваха…
Персеиди… Звезди във оставка.
Или пък разжалвани ангели?
А може – светулки, удавени
сред тъмата на този август?...
