ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА


Да кажем, че е силна, истинска и дълбока – това не е достатъчно, когато говорим за поезията на Виолета Христова. Ако добавим, че е извънредно талантлива, ще сме по-близо до истината. Но за да бъдем съвсем точни, трябва да признаем, че тази поетеса умее да прави множество прости и тихи чудеса в стиховете си, и с това ни завладява и покорява.
Лекотата, с която поетичните изненади се появяват в поезията на Виолета Христова, е изумителна. Както фокусник вади от ръкава си истински гълъби, и ги хвърля във въздуха, така тази авторка с вълшебството на деликатното си словесно изкуство изненадва читателя и предизвиква в него истинска радост с пластичността на словото си. Ненатрапчив и дискретен, понякога сияен, понякога драматичен, поетичният силует на Виолета Христова е нещо твърде важно в съвременната българска поезия. И не само в тази, писана от жени. Нейното плътно и гъвкаво слово не може да бъде сбъркано със словото на който и да било друг поет, защото поетичната ѝ сила се крие в различността, и в умението да превръща контекста в най-верния си съюзник.
Свежа и неординерна, често парадоксална по един естествен начин, поезията на авторката като че ли няма предтечи и няма предисловие – тя започва от някъде, където е спряла в някакъв друг живот, и прекъсва, за да ни остави озадачени, в какъв миг и на какъв кръстопът ще ни пресрещне отново, и в каква посока ще хвърли пъстроцветната си, вълнуваща сянка.