Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: БОГОРОДИЦА СЪБРА СТАРИ И МЛАДИ ПОЧИТАТЕЛИ НА ФОЛКЛОРНАТА МАГИЯ ОТБЛИЗО И ДАЛЕЧ"

БОГОРОДИЦА СЪБРА СТАРИ И МЛАДИ ПОЧИТАТЕЛИ НА ФОЛКЛОРНАТА МАГИЯ ОТБЛИЗО И ДАЛЕЧ

ГИНКА ДИМИТРОВА


Традиция и съвременност, бит и душевност, вплетени в шевици, музика, песен и танц; палитра от цветове , българската реч, мъдростта и силата на българския дух, оцелял през вековете...Това бяха посланията към идващите поколения
Окъпан в слънце, усмихнат и гостоприемен, град Генерал Тошево за 17-и път посрещна над 70 самодейни колективи и близо 80 индивидуални изпълнители за участие в Добруджанския фолклорен събор „ Богородица“ в края на август. С китка здравец и светена вода свещеник Тодор Тодоров благослови събора и името на Божията майка. Събитието отдавна е част от националния ни календар, затова и поздравителният адрес от Министерството на културата бе посрещнат с аплодисменти. В отговор на твърденията на някои учени, че България е застрашена, зам. кметът на общината Георги Георгиев каза, че съборът е едно от най-обичаните и чакани събития в града. През годините остава неизменен стремежът за предаване на българския фолклор, традиции и култура от поколение на поколение. И докато има българи по света, които ревниво пазят корените си и закърмват децата и внуците си с тях, България ще я има!
Иван Боримечков от град Тараклия, Република Молдова, определи събора като „празник на това, което нашите дядовци не можли да сложат в каруците и да го докарат в Бесарабия, а го сложили в душите си.“ С патоса на борческата си фамилия той издекламира поздрав-стихотворение от българския писател в Бесарабия Петър Бурлак Вълканов.
„ Седни мамо, отново до меня,
върху стария дървен креват,
седни мамо и пак разкажи ми
за далечния край непознат.
Много мъничък бях аз тогава,
слушах твоите думи безкрай,
за България родна и мила,
за далечния пролетен край.
Горди българи наши живели ,
дето бяга Марица река,
и със болка голяма в сърцето
ненавиждали робство, тъга.
А когато в годините черни,
черноземът притискаха твърд,
за да пазят свойта Родина,
те погинаха в оген и смърт.
…дълго се скитах по баирите
и се повдигах аз дълго на пръсти
да видя тази земя..
Годините вървяха полека
и натежаваха като плод,
а българите там долу в България
станаха песен на моя живот.
Ето днес не съм на двайсет години,
знам аз, че не съм тука роден,
втора майка, втора родина –
ти остана за мен!“.
След тази кръвна изповед организатори и участници станаха на крака, пъстроцветната публика буквално се наелектризира, а на сцената се заредиха оркестри, певци, свирачи, танцьори, едни от други по-въодушевени да покажат силата на българската песен и дух.
„…Откакто се помня, все пея – разказва 77 – годишната Иванка Иванова от пенсионерски клуб „Любимец“ в Добрич. – Песните ги знам от мама и сестрите си. Бавни, бързи, хороводни и всичките добруджански. Записала съм ги в тетрадка. Носията ми е от мама. Тя почина на 85 години. Имам две премени от нея, значи са на не по-малко от 150 години….Старите песни имат легенди – продължава разказа си Иванка. – Те не са съчинени от нищото. Например „ Пасал ми Дойчо шиленца, „ На Станчо гости дойдоаа“, „ Караджа дума Русанки“…. Това са преживени песни, изстрадани, минали през сърце и душа …Ний едно време на оран, на копан, на сватба, на смърт, на кръщене, на седенки все с песен тръгвахме…На мене ми е сложено на сърцето да пазим българското..Сега младите друг живот живеят, свикнали са с компютри, копчета, машинки в ушите...“

БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ Е НАЙ-СИЛЕН ТАМ, КЪДЕТО Е НАЙ-ТРУДНО

Докато 77 – годишната Иванка показва извезаните на една кука от нея терлици, ръкави и кърпички, на сцената излиза народен оркестър „Мегдан“ от град Тараклия, Молдова. Родените там Татяна Керяк и солистката Анна Паничирска заявяват, че се определят като истински българки. „Вкъщи си говорим само на български“ – казват двете в един глас. Татяна работи в читалището. От малка се занимава с български фолклор. Анна е пораснала в семейство на артисти. Дядо ѝ, баба ѝ и баща ѝ са били музиканти. От тях е научила българските песни. „Преди ги учехме по слух, но те сега са обърнати в ноти, записват се“ – споделя Анна и продължава: „ И моето дете, и много други деца се интересуват от българския фолклор. И ний им го предаваме, учим ги… Костюмите, носиите ги поръчваме от България, когато ни подаряват – не отказваме.. винаги с тях въйступаваме...“

НА СЪБОРА СИ ДАДОХА СРЕЩА И ПОТОМЦИ НА БЪЛГАРИ-
ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА.
В БЕСАРАБИЯ ВЪВ ВСЯКО СЕЛО ИМА НАРОДНИ КОЛЕКТИВИ

За съхраненото българско фолклорно наследство разказва Юлия Димитрова, началник на отдел „Култура“ в общинската администрация в Болград, Украйна: „Всяко село има свой диалект, свои танци, своя кухня в зависимост от кой край на България са пристигнали хората. От 18-те народни колектива два са гагаузки. Имаме певци, музиканти и танцьори, които са завършили в България. Идват и гост-постановчици. Да помагат. Добре би било, ако имаме повече инструменти и костюми и литература на български език.“
Колкото до пострадалия при пожар преди години храм „Преображение Господне“ в Болград, за който се събираха дарения, Юлия Димитрова сподели, че куполът е изцяло подменен, външният ремонт е готов, в момента тече реставрация на стенописите вътре в храма. „Но.., както казва батюшка отец Василий, това е работа тънка и продължителна и ще трае поне още година и половина.“ – допълва Юлия Димитрова.
Храмът е бил, е и ще го има. Защото богомолците-българи го искат. В него влизат всякакви хора. Също както в създадения преди 35 години театър „ Смешен петък“ на Иван Боримечков. В театрото участват българи, гагаузи, руснаци, украинци и всички играят само на български. Името „Смешен петък „ е взето от в-к „ Стършел“. Репертоарът е класика – играят „ Женско царство“, с „Криворазбраната цивилизация“ тази година участвали на фестивал в Тополовград. „Догодина за юбилея ще правим „ Щуро племе„ / малко преработено от мен – уточнява Боримечков,/ и дано даде Господ да додим в България да видите друг театър.“ За името си казва, че дядо му е дошъл в Молдова с него и до днеска се гордее с фамилията си.
„ Когато тръгнах на училище не знаех руски, ходих специално да го уча вкъщи и до днеска си говорим на български. В Тараклия по улиците децата играят български игри, на Лазаровден момичетата се изпобиват за носии и както едно време ходят из града с кошнички с цветя. С коледарите ходим в министерството на Молдова… „ – уточнява моят събеседник. Верен на борческия си дух, Боримечков разсъждава на глас: „Най-лошото е политиката, която чука от двете страни на границите на Украйна и Молдова." Това, което могат да направят с Юлия Димитрова, е да обсъдят обща идея за един бъдещ фестивал на българите „ Буджак“. Да покажат какво са наследили и съхранили от дедите си, преселили се от България преди два века.
За времето, кога да го бъде, и двамата нямат колебания. Според тях, „най му мяза да е къде празника на Кирила и Методия!“
...Докато човек гледа тази пъстра феерия на сцената, огласена от песни и мелодии, изтръгнати сякаш от сърцето на земята, неволно се сеща за безкрайните пътища по добруджанската шир, над която се носи „Песента на колелетата“ от едноименния разказ на Йордан Йовков. Струва ти се, че музиката, скрита в железните оси на писаните каруци на стария майстор мъдрец Сали Яшар, пътува през годините към сърцата на хората и разказва приказки за човешката вяра в доброто, за надеждата и любовта.



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево