КАК НАКАЗВА БОГ
КАТЕРИНА СТОЙКОВА-КЛЕМЪР е родена в Бургас. Автор на поетичните книги „Неделимо число“, Въздухът около пеперудата“ на български и на английски. Последната ѝ стихосбирка„Как наказва Бог“ получи наградата за поезия „Иван Николов“ за 2014 година. Тя е редактор на англоезични антологии, водещ на радиопредаването за литература и култура „Акценти“ по WRFL, както и собственик и главен редактор на издателство Accents Publishing. От 1995 година живее в САЩ.
МОНОЛОГ НА МИШКАТА
След научните експерименти,
след последното слънчогледово семе
в края на лабиринта
ще се върна пак
у дома,
пак
при боата.
Ще се сгушим двете
концентрично,
дни наред ще дремем
погребани в постелята.
После тя ще се събуди
и над мен ще се надвеси.
Аз ще примигна вместо нея,
а лапите ми
ще се вледенят.
ЦЕЛУВКАТА НА КАМЪКА
е бавна
и значителна.
Непреклонен, той знае
как иска да си извъртиш главата,
колко дъх да нанесеш
по преднамерения му език.
Докато устните ви са заключени,
ти срещаш погледа му и разбираш,
че той вече те очаква
на това същото място
след поне триста години.
Тогава ще е следващата ви целувка. Тогава
ще признае, че не е спрял да те обича.
Ще помоли твоя прах
да се венчаете
тогава.
ДНЕС ОТКРИХ,
че мога да вървя
по вода. Разбрах това,
когато безуспешно
се опитах да плувам.
ПОСЛЕДНИЯТ ПУЛОВЕР
Последният пуловер, който баба оплете
е топъл като прегръдката, която тя ми даде
преди да започне да маха след колата,
която ме отведе до летището и до страната,
където пуловерите са многобройни
и евтини.
СЪНУВАХ МАЙКА СИ
Пристигна автобус.
От него
красива и усмихната
слезе майка ми..
Хвърлих се към нея:
„Къде беше, мамо,
толкова години
за тебе плача, че те няма?“
Тя ме хвана за ръката
и отидохме до магазина
да си купим дрехи.
Там тя избра
поли, рокли, шалове и панталони
и лъчезарна заяви:
„Аз съм на небето!“
ЦЕЛИЯТ СВЯТ ГЛАДУВАШЕ
Аз се заключих и изядох
една горчива курабийка.
МОЯТ ХАРАКТЕР
Разгъва се пред тебе
като джобно ножче.
ОПТИМИЗЪМ
Това място в моето сърце
умишлено е оставено празно.
ИЗ „КАК НАКАЗВА БОГ“
...
Ходиш на работа,
учиш занаяти,
поддържаш връзки с приятели,
изплащаш апартамента,
грижиш се за децата си
с неумолимото чувство,
че ти свършва времето.
...
Би дал душата,
тялото, години
от живота си,
част от здравето
на децата си,
щастието, предвидено за теб,
с радост би заменил
за ей толкоз уважение.
Но кой ти го дава
...
Не можеш да спреш
да говориш за себе си.
Как иначе
би доказал,
как иначе
не би се съмнявал,
че съществуваш?
...
Все още
всяко следствие
си има причина.
Друга причина.
...
Не искаш
да вярваш в Бог.
Ужасно би било
да умреш
и да разбереш,
че Бог няма.
Дори не смееш
да помислиш
колко глупаво
би се почувствал тогава.
...
Демоните – свои или чужди
(кратък справочник)
Ако има същия нос – твой е.
Ако са му лакирани ноктите – също.
Ако те е захапал за левия крак,
дясната ръка или ти вади
зъб за зъб – твой е.
Ако иска да е като теб – не е твой.
Ако иска каквото имаш –
непременно е чужд.
Ако бие децата ти, е твой,
ако бие чуждите деца, е чужд.
Ако е с цвета на очите на
първата ти любов – покани го,
поговорете си. Извини му се,
както искаш отдавна.
Ако не си иде, значи, е твой.
Ако си иде – така е трябвало.
...
Имаш важен въпрос.
Питаш и веднага получаваш
отговор, обаче
той не ти допада.
Питаш пак
и пак,
докато чуеш
нещо по-приятно.
Добре.
Сега вече знаеш
какво трябва да правиш.
...
Не искаш да мислиш,
затова спираш
да дишаш.
Чел си, че липсата
на кислород
премахва мислите.
Нуждата гъделичка,
драска, рита
и те отваря
за въздуха.
Какво да правиш,
жив си. Помисли
за какво друго
имаш да дишаш.
...
Нуждата да можеш
да търпиш
и търпението
на нуждата
никога не са се
помирили,
въпреки че са се
примирили,
почти.
...
— Защо тази тежест
отвътре?
— Защото мислиш,
че носиш голям товар.
...
Истината говореше внимателно.
Всички слушаха прави.
Които разбираха –
правеха.
Които не –
правеха друго.
МОНОЛОГ НА МИШКАТА
След научните експерименти,
след последното слънчогледово семе
в края на лабиринта
ще се върна пак
у дома,
пак
при боата.
Ще се сгушим двете
концентрично,
дни наред ще дремем
погребани в постелята.
После тя ще се събуди
и над мен ще се надвеси.
Аз ще примигна вместо нея,
а лапите ми
ще се вледенят.
ЦЕЛУВКАТА НА КАМЪКА
е бавна
и значителна.
Непреклонен, той знае
как иска да си извъртиш главата,
колко дъх да нанесеш
по преднамерения му език.
Докато устните ви са заключени,
ти срещаш погледа му и разбираш,
че той вече те очаква
на това същото място
след поне триста години.
Тогава ще е следващата ви целувка. Тогава
ще признае, че не е спрял да те обича.
Ще помоли твоя прах
да се венчаете
тогава.
ДНЕС ОТКРИХ,
че мога да вървя
по вода. Разбрах това,
когато безуспешно
се опитах да плувам.
ПОСЛЕДНИЯТ ПУЛОВЕР
Последният пуловер, който баба оплете
е топъл като прегръдката, която тя ми даде
преди да започне да маха след колата,
която ме отведе до летището и до страната,
където пуловерите са многобройни
и евтини.
СЪНУВАХ МАЙКА СИ
Пристигна автобус.
От него
красива и усмихната
слезе майка ми..
Хвърлих се към нея:
„Къде беше, мамо,
толкова години
за тебе плача, че те няма?“
Тя ме хвана за ръката
и отидохме до магазина
да си купим дрехи.
Там тя избра
поли, рокли, шалове и панталони
и лъчезарна заяви:
„Аз съм на небето!“
ЦЕЛИЯТ СВЯТ ГЛАДУВАШЕ
Аз се заключих и изядох
една горчива курабийка.
МОЯТ ХАРАКТЕР
Разгъва се пред тебе
като джобно ножче.
ОПТИМИЗЪМ
Това място в моето сърце
умишлено е оставено празно.
ИЗ „КАК НАКАЗВА БОГ“
...
Ходиш на работа,
учиш занаяти,
поддържаш връзки с приятели,
изплащаш апартамента,
грижиш се за децата си
с неумолимото чувство,
че ти свършва времето.
...
Би дал душата,
тялото, години
от живота си,
част от здравето
на децата си,
щастието, предвидено за теб,
с радост би заменил
за ей толкоз уважение.
Но кой ти го дава
...
Не можеш да спреш
да говориш за себе си.
Как иначе
би доказал,
как иначе
не би се съмнявал,
че съществуваш?
...
Все още
всяко следствие
си има причина.
Друга причина.
...
Не искаш
да вярваш в Бог.
Ужасно би било
да умреш
и да разбереш,
че Бог няма.
Дори не смееш
да помислиш
колко глупаво
би се почувствал тогава.
...
Демоните – свои или чужди
(кратък справочник)
Ако има същия нос – твой е.
Ако са му лакирани ноктите – също.
Ако те е захапал за левия крак,
дясната ръка или ти вади
зъб за зъб – твой е.
Ако иска да е като теб – не е твой.
Ако иска каквото имаш –
непременно е чужд.
Ако бие децата ти, е твой,
ако бие чуждите деца, е чужд.
Ако е с цвета на очите на
първата ти любов – покани го,
поговорете си. Извини му се,
както искаш отдавна.
Ако не си иде, значи, е твой.
Ако си иде – така е трябвало.
...
Имаш важен въпрос.
Питаш и веднага получаваш
отговор, обаче
той не ти допада.
Питаш пак
и пак,
докато чуеш
нещо по-приятно.
Добре.
Сега вече знаеш
какво трябва да правиш.
...
Не искаш да мислиш,
затова спираш
да дишаш.
Чел си, че липсата
на кислород
премахва мислите.
Нуждата гъделичка,
драска, рита
и те отваря
за въздуха.
Какво да правиш,
жив си. Помисли
за какво друго
имаш да дишаш.
...
Нуждата да можеш
да търпиш
и търпението
на нуждата
никога не са се
помирили,
въпреки че са се
примирили,
почти.
...
— Защо тази тежест
отвътре?
— Защото мислиш,
че носиш голям товар.
...
Истината говореше внимателно.
Всички слушаха прави.
Които разбираха –
правеха.
Които не –
правеха друго.
