ИВАН СУХИВАНОВ е роден на 6 септември 1961 г. в Бургас. Издал е стихосбирките: "Лакуни", "Ексил", "Томи. Нощна смяна"; сборници с разкази:" Къси истории", "Бягства", и критика: "Ходове на въображението"; преподавал е в БСУ, в момента е редактор в сп. "Море", докторант по руска литература на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“

НЯМО КИНО
черни петъци
черен
понеделник
черна неделя
задушница
в събота
нищо друго




* * *
безветрие
като бавен крематориум
напредвам
в седиментите на залеза
към една бреза
очертана с креда
тъй мълчим
в унесената безвъзвратност
пред дъната на небесни ями –
праг
зад който
ще ни стане ясно




ЗАДУШНИЦА
в отдавна мъртвите
силуети
никой
не се припозна




ПРЕХОДИ

съпротивата на това тяло
е необичайна
снощи
далакът внезапно
пое функциите на бог
и вече царува
над злъч и лимфа
/а къде точно
в неясната анатомия
са пустинните сънища?/
хваща ме жал
да го хвърля на лешояда
такова тяло
с мнение
и обучено да отвръща: Аз





АЗ & АЗ

описвам се наум: неудачник
априори
с любим рефрен – да съм
удавник
в трета класа на титаник
спазматично да тъжа
в матрицата
на друг
живот
в снимката
на горски кладенец
съвсем
в мащаба на нещата
/там, там моята луна белее
омазана със слуз
като муцуната
на Тот /





КОНСЕРВА

паст на риба /мъртва/
поглъщала нещата безразборно
под небцето в гърлото и
дириш
възможности
за думи
лежи в търбуха и
утаеното ни минало
и бъдното е там
решено вече
цветята на езика
връз сияещи плата
езикът
понякога цъфти
дарява: погледите с глъб
слухът – с прецизност
дори без смисъл
думите рисуват
прагове
на река от въздух
отекват
към сърдечния си първоизвор
човешката внимателност
възпявам
без да съм Омир
на слънцето се кланям
стрък от славата му
безконечна





ИНКАРНАЦИИ

отшумелия живот
отлитащия
в излинялата чувствителност –
фрагмент
датиран към една
загниваща империя
/може да е атлантида?/
вали
пепел
над реката
някакво пастирче
се заглежда
в пустотата
отраженията му
сред тръстики
тънат
нечий глас
от нищото
му повелява:
да се продължи животът!