КАДРИЕ ДЖЕСУР е родена през 1968 г. в Момчилград. Завършва Предучилищна педагогика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Турска филология в Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“. Нейни стихове и рецензии на български излизат в регионални, университетски и централни издания до 1989 г., когато се перселва в Турция. Пише поезия на турски и на български език. Живее в Истанбул и е активен преводач на художествена литература от турски на български и от български на турски език. В неин превод на турски излизат разкази и стихове на много български автори. Някои от тях са Йордан Радичков, Николай Хайтов, Ивайло Петров, Деян Енев, Ангел Г. Ангелов, Любомир Левчев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Йордан Кръчмаров, Александър Шурбанов и др. Турските автори като Тозан Алкан, Нихат Йоздал, Йозджан Карабулут, Сунай Акън, Йоздемир Индже в България са познати пак от нейни преводи. Тук я представяме с най-нови нейни стихове.



ИМЕТО

                  „Някой пее за имената,
                   които правят други имена безименни.“
                   Ерих ФРИД

три пъти го промълвили на ухото ми
веднага щом съм се родила
с него съм щяла да бъда повикана
в Съдния ден, според баба
за да разпозная житието си на земята
…три пъти помолих индришето за прошка
когато се наложи да изрежа
стрък от стъбълцето му –
така ли се прощава живот






ОТЛИВ

като камък
стоял дълго на слънце
издиша топлина
и охладнява тя
и… не го сънува вече
сънува само, че го търси
като домашен любимец





НАДЕЖДА

Велика уличница
е надеждата-
снощи преспахме заедно,
вчера беше у нощния пазач,
а тази сутрин я зърнах
как трептеше кокетно
в очите на уличния метач.





ОТСЪСТВИЕ

Погледнато отстрани огледалото изглежда празно
Матея Матевски
погледна в огледалото
там нямаше нищо;
не е тежала значи
на дрехите, които я носеха
и на пръстта, по която пристъпваше
когато обичаше
и се виждаше
ала сега къде е?
къде се е пречупвала светлината
и не значи ли присъствие огледалото
празно сега
когато тя
тежи като живак
на своята шия
и си е мрак.





СТАЯ

ти никога не си бил в тази стая
но тя те познава
и видя
как те изгоних от себе си
как изведнъж
оглушах
как онемях
как погрознях
и
как тихо и болезнено
се настели над тебе снегът.

НАКЪСО

...
Потънали гемиите на дядо:
баба била синеока!
...
Онемели камбаните в Пловдив
понеже аз си отивам...
...
Ще се срути върху ми Улудаг*
къде си, подай ръка.
...
Котката:
Ожулих си гърба, тополчице,
това любов ли е?

* Улудаг е планина в Турция