Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: В БОРБАТА ЗА ПИТОМНОТО МНОЗИНА ПОДИВЯХА"

В БОРБАТА ЗА ПИТОМНОТО МНОЗИНА ПОДИВЯХА

КОЛЬО ЧАЛЪКОВ
10.12.1941 г. – 29.09.2013 г

Тъкмо работихме върху книгата му с работно заглавие „Подземна държава“ и той си тръгна. Без него градът ни стана по-малък.

Драгомил Георгиев


Светът, градът и семейството са неповторими, защото в тях хората са различни, други и „чудаци“/Йордан Йовков/. Като Люцкан на класика Йовков и Кольо премина през душите ни като влюбения в Бога и в Истината, в Свободата и в Човека, в Равнината и Красотата, в Словото и в Хармонията, защото той възпита през годините в себе си смиреността, добротата, благостта на характера и богатата душа, която е завинаги пленена от уроците на Кольо Рачика на Емилян Станев – „ мен ме измъчва Красотата.“
След тази мъка тръгна малкото хромо дете от село Бежаново, което завинаги закъта в малката като врабченце душица песента на авлигите, шепота на житата, заръките на мама и тате. Пътят вече бе към големия град в равнината, след това към столицата. Каква магия носи завръщането в родния край, където „и вкусът на дима е сладък“/Грибоедов/. Хармонично се стелят пътеките на професионалните терзания и на творческите извисявания. Отзивчиви са приятелите по перо от местния вестник „Добруджанска трибуна“ – Йордан Трухчев, Йордан Дачев, Драгни Драгнев и се редят епиграмите на човека, гражданина Чалъков за кривиците пред истината, човечността и морала. По стъпките на Ботев, Алеко, Чудомир, Радой Ралин стъпва кога плахо, кога по-уверено търсещият себе си творец от града на равнината.
Щастието и нещастието вървят ръка за ръка, защото Бог дава, но и взема. През годините се раждат творческите рожби на Кольо, а това са книгите му – "Фитил за подпалвача"/1993/ и "АЕС"/2001г/ – хумористични, сатирични стихове, афоризми и епиграми, "Копнеж за лято"/2003 г/ – лирика, "Утре е празникът"/1999 г./, "Упование" /2000 г/и "Вяра" /2005 г./ – религиозна лирика,"Добре дошли в деня"/2006/ – книга със стихове, „Кокичета пробиват ледовете“/2006/ поезия /“Говоря на шапката си“2006/хумор/, „Живея с ръка на сърцето“, 2009 /поезия/, „Благо ухание на свобода“, 2011/поезия/, „Да съжиим живота“,2013 /поезия/.
Мъдреците като Еклесиаст са родили откровенията за величието и хармонията на човека и мечтите му. За твореца виденията са обобщени в създадените от него красиви и светли митове за личността, с която би желал да преминеш през времето и да стъпиш в райската градина. Героят на Кольо е дълбоко вграден като съзнание, душевност и въображение с драмите на прехода на 20-ти и 21-ви век, на края на едни божества и началото на нови, на срив на вековни морални ценности. В книгите му откриваме терзанията, болките и мъките на това неспокойно търсещо начало, което няма да допусне компромиси, защото такъв е българският корен, граден от заветите на народния певец, от песните на Ботев и Вазов, нравствения максимализъм на Алеко и европейския непримирим дух на сина Славейков. След тези колоси се живее и пише колкото трудно, толкова и лесно, защото задължително трябва да си истински и силен като героите на Николай Хайтов или на Василий Шукшин или си никой и ничий. Такъв образец, пример, модел за „човешщото, твърде човешкото“ /Фридрих Ницше/ ни остави по белите полета на книгите си Човекът и Приятелят Колю Чалъков.

Поклон пред делото, пред сътвореното, оставеното и вграденото в душите на последователите си достойният българин Кольо Чалъков!





КОЛЬО ЧАЛЪКОВ



МИСЛИ И АФОРИЗМИ


* * *
У нас всички се смятаме за диригенти. И няма кой да пее в хора.
* * *
Народе, горе главата! За да не виждаш босите си нозе.
* * *
За разлика от естественото море, в житейското може да плуваш напред само с подводници.
* * *
Така беше се адаптирал с миражите, че умря, когато попадна на оазис.
* * *
Когато правата на бандитите са по-големи от правата на обикновените хора, полицаите бягат от местопрестъплението.
* * *
С кокал в устата не може да се критикува.
 * * *
Понякога е по-лесно човек да умре за Отечеството си, отколкото до живее в него.
* * *
В борбата за питомното мнозина подивяха.
 * * *
Не плачи силно, ще изплашиш вървящото към теб утешение.
* * *
От всички градинари най-много печелят отглеждащите ябълката на раздора.
* * *
Невъзможно е да направиш вълка куче, но кучето бързо се овълчва.
* * *
Най-много ни тежи празната кесия.
* * *
Главният недостиг на железните хора е, че скоро ръждясват.
* * *
Мина времето на пирамидите у нас. Сега изграждаме хотелските и търговските вериги.
* * *
Жени, когато слагате рога на мъжете си, внимавайте да не ви прободат с тях.
* * *
Изваждаме на бял свят кирливите ризи не на този, на когото ризите са кирливи, а на когото можем да си позволим.
* * *
Компромис: Искам да бягам, а едва вървя. Затова сядам.
* * *
Подражателите не обичат посредствените писатели – няма какво да откраднат от тях.
 * * *
Знанието е сила, но силата не се съобразява със знанието.
* * *
Болните амбиции на управниците разсипват здравето на държавата.
* * *
За да прецениш чуждия ум, трябва да имаш глава.
* * *
Този, който прави всичко, каквото му диктуват, става диктатор.
* * *
Когато нищото стане нещо, прави нещото на нищо.
Страхът вече не пази лозето, а ни кара да го изоставим.
* * *
Най-много тръбят за правата на народа тези, които ги нарушават.
* * *
Най-скромни хора са престъпниците – стремят се имената им да останат неизвестни.
* * *
Човек никога не може да намери две неща: изгубеното време и изтърваната дума.
* * *
Целта на тези, които ни потупват по рамото, е да снижат ръста ни.
* * *
Този, който ни открадне пет лева, наричаме крадец, а тези, които ни откраднаха надеждите, назоваваме политици.
* * *
Настигни себе си, че после изпреварвай другите.
* * *
Заключението на вълка: Ям агнета, следователно има овце.
* * *
Колко зоб човек трябва да изяде, за да стане голямо магаре.
* * *
Най-здрави са тези, които не усещат чуждата болка.
* * *
Много въпроси имат дълъг живот, защото на тях няма отговор.
* * *
Изпееш ли добре,
житейската си песен
и след смъртта ще те аплодират.
* * *
Управниците уж ни водят към нашата цел, а все постигаме тяхната.
* * *
Някои имат късмет: успяват да намерят парите, които не са загубили.
* * *
Не може да падне този, който пълзи.
* * *
Лъжата не си шие дрехи – тя използва облеклото на истината.
* * *
И дренките от един дол се катерят по различни баири.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево