Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: КРЕМЕНА МИТЕВА"

КРЕМЕНА МИТЕВА

Кремeна Mитева е родена на 15.11.1966 г. в Разград. Завършва средно образование в Пета гимназия в град Варна (дн. ГПЧЕ „Йоан Екзарх“) и българска филология в ШУ „Еп. Константин Преславски“ с дипломна работа на тема: „Шестодневът на Йоан Екзарх. Въпроси на текстологията и поетиката“. През 1992 г. защитава специализантска работа по проблема: „Светогледната позиция в българската средновековна култура – Небеса и Шестоднев на Йоан Екзарх“, а през 2005 г. защитава и докторат по българска литература на тема: „Повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков – текстология и междутекстовост“. Автор на книгите „Повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков – литературни и културни диалози“ (2009 г.), „Йордан Йовков. Щрихи към неговото творчество“ (2015 г.) и един от двамата съставители на двутомника „Йордан Йовков (1880 – 1937). Летопис на неговия живот и творчество“ (2013, 2014). Участва със свои статии в различни научни издания, съставител на сборници, редактор на книги. В момента живее в Добрич и от 1993 г. след спечелен конкурс работи като главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“. Преди това е преподавала антична и западноевропейска литература като редовен асистент в ШУ „Еп. К. Преславски“ и като хоноруван асистент по същите дисциплини в изнесеното в Добрич обучение на ШУ. От 2002 г. е член на Съюза на учените в България – клон Добрич. Омъжена, с две деца.



35 ГОДИНИ ДОМ-ПАМЕТНИК „ЙОРДАН ЙОВКОВ“


Чрез творчеството на Йордан Йовков Добруджа се превръща в литературен мит. Добруджанци, от своя страна, вече десетилетия митологизират образа на любимия си писател. Венец на тази митологизация е откритият преди 35 години в град Толбухин (дн. Добрич) Дом-паметник на името на белетриста. Подобен грандиозен мемориален музей, посветен само на една личност, е рядкост за България. Затова не е случайно, че при възобновяване на инициативата „Сто туристически обекта“ Дом-паметникът е включен още в първата група обекти.
С Решение № 558 от 12.07.1978 г. на Секретариата на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) се дава съгласие през месец ноември 1980 г. в Толбухин да се проведе национално честване по случай 100 години от рождението на Йордан Йовков и да се изгради Дом-паметник с фигура на писателя в цял ръст. С друг официален документ – Решение „А“ № 977 от 20.11.1980 г. на Секретариата на ЦК на БКП, Къща музей „Йордан Йовков“, която е отворена за посетители още през 1968 г., е официално обявена за музей. Така през юбилейната 1980-а към Къщата музей се построява и Дом-паметник, който е ситуиран недалеч от нея.
Подготовката за изграждане на Дом-паметника започва с насрочване на конкурс за проект на новата музейна сграда и на скулптурна фигура на белетриста. На първо място е класиран проектът на местен екип от архитекти с ръководител арх. Атанас Стоянов и членове: арх. Пламен Ганчев, арх. Асен Коев, арх. Георги Михайлов, арх. техник Величка Касабова. Също добрички автор – скулпторът Йордан Гаврилов, печели конкурса за изработка на грандиозната фигура на Йовков в цял ръст пред музея. Конструктор на сградата е инж. Георги Костадинов, а техник – Тодорка Енчева.
Комисията явно е извършила много прецизна селекция. Доказателство за това е и голямата награда, която този авторски колектив печели 15 години по-късно. През 1995 г. Съюзът на архитектите в България присъжда първия и единствен засега архитектурен Оскар – Архскар. Въпреки голямата конкуренция от около 250 съвременни архитектурни проекта първо място безапелационно печели екипът, проектирал Дом-паметник „Йордан Йовков“.
Разбира се, при създаването на архитектурната концепция на сградата авторският колектив е търсил „един своеобразен паралел с творчеството на Йовков, вълнувало вече няколко поколения българи със своята непреходна художествена сила, с националната си обагреност и общочовешкото си звучене – да се подчертае връзката с националната ни архитектура, със скромни средства да бъде изграден образ, който да притежава ярка монументалност“.
Програмата-задание на сградата насочва проектирането към четири ясно обособени функции:
1. Приемна част с всички елементи към нея: фоайе, библиотека, гардероб, административни помещения.
2. Главна изложбена зала с експозиция за живота и творчеството на писателя и малка изложбена зала.
3. Камерна зала със 100 места, съоръжена с кинокабина.
4. Стопанска част с фондохранилище.
Ето как самите архитекти интерпретират концепцията си: „При степенуване на функциите бе търсен водещ елемент, който да осигури взаимното им допълване така, че да създава основа за монументално архитектурно звучене на сградата, за взаимно външно и вътрешно пространствено обединяване. Така например изборът на място на главната зала – в сърцето на сградата, и изминаваният до нея път усилват желанието на посетителя да изследва, да проникне дълбоко в недрата, в корените на Йовковото творчество. Целта на подчертаването на носещите колони в приемното пространство пък е да създаде чувство за „носене“ на горната част на сградата, побрала ценното Йовково наследство, а на широката стреха – да изрази стремежа за неговото опазване“.3
Според тогавашната преса проектът е включвал още една интересна идея, която остава нереализирана: осветителното тяло в централното фоайе е трябвало да представлява ято лястовици, една от които бяла.
Действително интериорът на сградата е също забележителен. Монументалното керамично пано във фоайето, изработено в духа на преславската рисувана керамика от Х век, е създадено от варненския художник Стоимен Стоилов, а дървените пластики в музея са дело на Никола Богданов и Иван Йотов. Пространственото оформление на експозицията е на добричкия художник Петър Петров.
Главен изпълнител на сградата е Строително-монтажен комбинат – Толбухин, като основната работа е извършена от бригадата на тогавашния герой на социалистическия труд Георги Харалампиев. Именно неговите работници изливат видимия бетон, от който е изпълнена главната конструкция. Проектът включва използването на различни материали: камък, дърво, фаянс, кована мед и др. Затова на строителния обект работят различни бригади. Бригадата на Георги Калев например измазва стените и таваните и лепи теракотните и фаянсовите плочки, като самото керамично пано е наредено от работниците Ганчо Славов и Георги Христов. Използваният в сградата камък е русенски – с по-мека фактура, а каменоделските работи са дело на Андон Арабов, Борис Команчев и Иван Станев. Белият мрамор, с който са постлани подовете, е специално доставен от град Сандански, а скулптурната фигура на Йовков е монтирана върху софийски гранит. Когато музеят е почти готов, Симеон Йорданов от бригадата на Георги Харалампиев е издигнат по специална временна стълба, за да боядиса годината на съграждането на Дома – 1980, отлята в зенита на сградата.
Тъй като строежът на Дом-паметника е приоритетен, той е взет на специален отчет от Бюрото на Окръжния комитет (ОК) на БКП. Когато строителните работи започват, местният вестник „Добруджанска трибуна“ открива кореспондентски пост, който да информира как върви изграждането на сградата. Постът е закрит едва около 20 ноември 1980 г., когато музеят предстои да бъде открит.
Строежът на Дом-паметник „Йордан Йовков“ приключва на 17 ноември 1980 г. На следващия ден специална комисия приема сградата. Откриването на музея е изключително тържествено. То се превръща в кулминация на тържествата в чест на 100-годишнината от рождението на белетриста. Дом-паметникът е открит на 28 ноември 1980 г. в 16.00 часа от Стоян Михайлов – секретар на ЦК на БКП. На събитието присъстват: дъщерята на писателя Елка Йовкова, внукът Боян Попов, Петър Динеков, Илия Волен, Ивайло Петров, Петър Славински, Георги Джагаров, Андрей Гуляшки, Светлин Русев, Симеон Султанов, Иван Сарандев и др., представители на тогавашната власт на национално и местно ниво и стотици граждани. Във фоайето на музея гостите са приятно изненадани от малък концерт на Камерния състав на Детския представителен хор под диригентството на Захари Медникаров. Слово за Йовков изнася Никола Добрев – председател на ОКРК на БКП. Автор на тематико-експозиционния план на музея е уредникът в ОД „Културно-историческо наследство“ Анка Пенева, която има удоволствието лично да представи на гостите експозицията в Дом-паметника, разположена на площ от 1 200 квадратни метра, която предлага едно пътуване по житейските и творческите пътеки на белетриста.
Част от тържеството е и прожекция на 15-минутен филм за Йордан Йовков в камерната зала на музея от 17.20 часа. Малко по-късно (от 18 часа) е проведено общоградското тържествено събрание по повод 100 години от рождението на писателя и е присъдена литературната награда „Йордан Йовков“, учредена още през 1970 г. През 1980 г. неин носител става Илия Волен. На събранието слово произнася Симеон Султанов – директор на издателство „Български писател“. След това Толбухинският драматичен театър представя пиесата „Боряна“.
Стогодишнината на Йовков се отбелязва в град Толбухин и с други значими събития. На 21 ноември 1980 година в Окръжния младежки дом в града е открита изложба на детски рисунки по мотиви от Йовкови творби. От изпратените около 1 800 рисунки от цялата страна журито подбира 290, които участват в изложбата. От 21 до 26 ноември почитателите на театъра могат да посетят Йовковите театрални дни. На тях са представени спектаклите: „Боряна“ на Толбухинския и на Пазарджишкия театър, „Албена“ – на Сливенския театър, „Милионерът“ – на Търговищкия театър и „Вечери в Антимовския хан“ – на Великотърновския театър. А на 27 и 28 ноември се провежда Международна научна сесия „Йордан Йовков – наш и на света“, организирана от Българската академия на науките (БАН), Съюза на българските писатели и Комитета за култура. Участниците са учени от България, Англия, Испания, ГДР, Полша, Румъния, Съветския съюз, Унгария, Чехословакия и Югославия. Сесията е открита от директора на Института за литература при БАН проф. Тончо Жечев. Участват също: акад Петър Динеков, проф. Велчо Велчев, проф. Зденек Урбан от Чехословакия, Иван Сарандев, проф. Константин Велики от Румъния, Бойка Вапцарова, Михаил Неделчев, Хуан Сунига от Испания, Матей Роде от Югославия, Петко Тотев, Тодор Балкански и много други литературни изследователи и преводачи.
Във връзка с разширяването на дейността на Къщата музей и на построения към нея Дом-паметник няколко години по-късно директорът на Дирекция „Културно-историческо наследство“ – Толбухин, Борис Спасов прави следната заявка: „За пълноценното функциониране и използване на всички възможности, които предоставя новоизграденият дом за разгръщане на културно-масова работа и за правилното стопанисване на богатата база, предлагаме да ни бъде отпуснат следният минимален щат:
1. Уредник – 1 бройка.
2. Културно-масовик – 1 бройка.
3. Екскурзовод – 1 бройка.
4. Прислужнички – 2 бройки.
5. Пазители – 2 бройки.
6. Електромонтьор – 1 бройка“.
Поисканият щат не е отпуснат в пълен размер, но все пак в първите години на функционирането си музеят разполага с уредник, екскурзовод, специалист за техническа поддръжка и две чистачки. След време обаче тези бройки са редуцирани.
През годините Дом-паметник „Йордан Йовков“ се утвърждава като най-големия и единствен по рода си център, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на белетриста. Основна цел на музейните специалисти е Йовковите хуманистични послания да станат достояние на максимално широка аудитория. В момента музеят съхранява общо над 10 000 фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на писателя. Дом-паметникът периодично издава научни сборници, книги и рекламни материали. А централното фоайе с малкия роял в него е пригодено за културни прояви от различен характер: представяне на книги, концерти, танцови и театрални спектакли. Това е и музейно пространство за разнообразни временни изложби. Чрез подобни събития Дом-паметникът на практика функционира не само като музей, но и като културен център на града.
През 2012 година по европейския проект „Йовковият Добрич – съвременна туристическа дестинация“, спечелен от Община град Добрич, експозицията на музея е обновена напълно. Целта на актуализираната експозиция за Йовков е не само да бъде информативна – традиционно да запознава с живота и творчеството на писателя, но да заговори на музейната публика на емоционално ниво, да бъде атрактивна; да провокира съучастие в културния продукт; да инспирира по-задълбочен интерес към творбите на белетриста и въобще към художествения текст; отново да приобщи хората към литературата. Това е място, където искаме да насърчим посетителя да чете и това да му доставя удоволствие.
Убедени сме, че културното наследство в музея има смисъл, ако може да се отрази в живота на живеещите днес. Срещата с наследството, показването на неговото първоначално значение, вмъкването в спектъра на проблемите на настоящето е централната задача, която си поставя нашият музей. По-конкретната задача на актуализираната експозиция е да се привлече възможно най-широк спектър музейна публика: от туриста до експерта, от ученика до пенсионера, като всеки открие онова, което представлява интерес за него. Затова посланията на експозицията трябва да са разбираеми за отделния посетител; да бъдат предлагани неща, които той не може да види и преживее на друго място като например автентични предмети и инсталации, които представят по увлекателен начин живота и творчеството на автора. Това означава, че научният елемент трябва да се съчетае с въздействащо презентиране на информацията, като се отчитат нагласите на публиката, което предполага мемориалният момент (личността на конкретния писател) да се съчетае с литературен музей в същинския смисъл на думата (провокиране на интерес към литературата въобще и насърчаване на четенето).
Новата експозиция се опира и на възприемането на всяка изложба като комуникативен процес. Различните видове експонати имат различно въздействие върху посетителя, говорят му по различен начин. Една литературна експозиция поставя в своя център писаното слово. Затова акцент в нея са книгите, ръкописите, рецензиите върху отделни творби, литературните изследвания – всичко онова, което очертава фигурата на писателя, характера на неговото творчество, историята на възникването и рецепцията на отделните творби. Тъй като нашата експозиция има предимно литературноисторически характер, тя съдържа също снимки, документи, факсимилета, предмети, защото представянето на автора трябва да се съчетае с очертаването на културно-историческия момент, текстът е добре да се впише в контекста.
Дори да става въпрос за литературна експозиция обаче е добре да се показват и триизмерни обекти – например кабинетът на писателя, негови лични вещи. Аурата на оригинала съставлява специфичната атрактивност на музея. Триизмерните експонати са оптически атрактивни. А кабинетът на автора има излъчване, което може да влияе емоционално на посетителя и да допринесе за последващо занимание с литература.
За разлика от другите видове музеи литературните са изправени пред особена ситуация при представянето на своето съдържание пред широката публика: от една страна, културната техника четене исторически обусловено е дейност, на която винаги са се отдавали хора с висок социален и/или интелектуален статус. В днешно време този факт се допълва и от конкуренцията на аудио-визуалните медии. Затова развитието на литературните музеи е свързано и с развитието на технологиите. Така се появява необходимостта от нова нагледност, от използване на съвременните медии. С помощта на интерактивни елементи, аудио-визуални медии и образователно-игрови модули литературните текстове биха могли да бъдат представени по-нагледно и дори изживени. По този начин въздействието е насочено и към емоциите на възприемащия. Практиката показва, че интерактивните елементи (компютри, информационни терминали и др.) и образователно-игровите модули (тестови апарати, образователни пъзели и игри) активизират вниманието на посетителите, въвличат ги активно в музейната среда и така увеличават престоя им в музея, както и мотивировката да го посетят отново и да го препоръчат на свои приятели. Възможността да се докосват обекти и така да се стартира даден процес най-много се харесва на мнозинството от гостите на музея. Аудио-визуалните медии, от своя страна, улесняват разбирането на съдържанието от обикновените посетители – неексперти. А музейните инсталации оживяват това културно пространство, правят го по-атрактивно и отворено към публиката и нейната потребност от максимално онагледяване на фактите.
През тези 35 години Дом-паметник „Йордан Йовков“ се опитва да се адаптира към променящата се културна, социална и обществено-политическа среда; да се учи от добрите практики у нас и в чужбина; да задоволява интересите на различните публики; да дава знания, но и да доставя интелектуална и емоционална наслада.

 


НОВА КНИГА ЗА ПИСАТЕЛЯ

В края на месец септември 2015 г. в град Добрич излезе книгата на Кремена Митева „Йордан Йовков. Щрихи към неговото творчество“. Чрез добричкото издателство "Фоли Арт" изданието спечели конкурс в сесията на Министерството на културата „Помощ за книгата 2015“. То е резултат от дългогодишната работа на своя автор като главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич. Обединява по-стари, по-нови и непубликувани текстове, представяйки в достъпна форма различни проблеми от творчеството на писателя. Изследването на архивни материали дава възможност да бъдат посочени някои нови факти, които да разширят кръга от знания за Йовков. Например направен е опит за разчитане на страница от ръкописа на неиздадения Йовков роман „Старият бор“. Разчетен е считан досега за неизвестен автограф в книга, подарена на белетриста. Книгата е „Автобиографията“ на д-р Стамболски, а автографът е на професора по богословие Ганчо Стефанов Пашев, консултирал писателя по някои религиозни въпроси при работата му върху повестта „Жетварят“. В книгата на Кремена Митева Йовков е представен не само като белетрист, но и като поет – един непознат щрих от творческия му път. Близо десетилетие той пише лирика и издава над 30 стихотворения най-вече в известното в началото на ХХ век сп. „Художник“. Изследвани са и някои от военните творби на белетриста за събитията на Добруджанския фронт през Първата световна война, като е направена съпоставка между литературен текст и исторически факт. Проучени са взаимоотношенията между писателя и негови литературни критици като акад. Михаил Арнаудов и проф. Жана Николова-Гълъбова. Разгледан е и въпросът за преводите на Йовкови разкази и книги на чужди езици. Оказва се, че творчеството на писателя е преведено на 44 езика в 46 държави в целия свят. Чрез разнообразните си теми книгата „Йордан Йовков. Щрихи към неговото творчество“ е ориентирана не само към специалисти, но и към всеки любознателен читател, като обогатява представите му за белетриста и го провокира да препрочете неговото творчество.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево