Любен Бешков е роден на 6 август 1925 г. в Добрич. Завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Връща се в родния си град и започва да практикува. Увлича се по краезнанието, като за свой учител в тази област определя юриста д-р Иван Пенаков. Събира материали и снимки за Добруджа, кореспондира си с видни личности, анкетира много свои съвременници. Автор и съавтор е на 28 книги и сборници. Има над 700 публикации в периодичния печат за миналото и настоящето на родния си край. Особено ценен труд е четиритомният му справочник за Добруджа, който обхваща историята, географията, флората, фауната, бита, фолклора, културата и просветното дело на региона. По идея на Любен Бешков на 24 септември 1990 г. в Добрич е учреден Общобългарският съюз „Добруджа“. Той става негов пръв председател и остава такъв до смъртта си. През 1999 г. Любен Бешков е избран за почетен гражданин на Добрич. Умира на 25 февруари 2011 г.
По книгата на Атанас Пеев „Личности и събития“.
Добрич, изд. „Матадор“, 2014, с. 159 – 160.


ПИСМО ОТ ДЕСПИНА ЙОВКОВА ДО ЛЮБЕН БЕШКОВ

София, 1 март 1963 г.


Любезни Любен Бешков,
Най-сърдечно Ви благодаря за всички сведения, които ми изпратихте. Мъчнo ми е само, че при Вашата заетост трябва да отделяте време и за моите работи. Това, което ми съобщавате за Велизар Попов, аз го зная вече, но датите, които ми съобщавате, са много ценни за мен.
Мисля, че Ви казах, когато бях в Добрич, и от Д. Попов нищо не научих, даже той не си спомня сумата от 10 х. л., която му предадох. Предполагам последната вноска на този фонд. Но аз не го запитах в коя банка са биле внасяни сумите. Това може да сторите Вие при случайна среща с Д. Попов или пък сестра ми може да отиде при него. От банката може да се научат много повече и по-точни неща за този фонд. Искам на всяка цена да се срещна тук с Борис Попов, но не зная как да му науча адреса.
Той може би знае точно как са изразходвани тия пари. За окупационното време от 1918 и 1919 г. или Кондоминиума2, както го наричат, един научен работник от БАН ще ми даде много сведения.
Също от Истор[ическия] държавен архив ще получа сведения, и то тия дни, за моето учителствуване в Добрич през 1918 – 19. Така че за тия две точки няма защо да ми събирате сведения. Отиде си и последният добър и верен и много предан Йовков приятел – бай Ловчо3. Аз много бих искала да прегледам архива му, но нали съм толкова далеч от Вас. И аз предпочитам този архив да остане в Добрич, там където Вие намерите за добре. Но преди всичко интересуват ме много спомените за Йовков. Бай Ловчо твърде много от спомените си е печатал отначало в Добришки вестници, а после в Д. Миневата книга4. Важното, което искам да зная, е дали има нещо ново, напечатано до сега, което се отнася до Йовков. Затова моля Ви, ако това е възможно, дайте спомените на сестра ми Ц. Лазарова5 да ми свери със
1. Деспина Колева Йовкова (1894 – 1965) – родена в Добрич; завършва гимназия във Варна, записва висше образование в Женева, а след началото на Първата световна война продължава следването си в Софийския университет; през 1918 г. се омъжва в Добрич за Йордан Йовков; автор е на спомени за своя съпруг, публикувани в София през 1987 г. в „Йордан Йовков. Спомени, записки, писма“.
2. Кондоминиум – кондоминиумът е територия с установена суверенна власт над нея от две или повече държави.
3. Ловчо Стоянов Златев (1876 – 1963) – дългогодишен учител, колега и другар на Йордан Йовков от учителските му години в Добруджа в началото на ХХ век.
4. Димо-Миневата книга – става дума за първото издание на книгата: Димо Минев, „Йордан Йовков. Свидетелства и документи за живота и творчеството му“, Варна, 1947 г.
5. Цанка Колева Лазарова (1902 – 1988) – най-малката сестра на Деспина Йовкова; балетен педагог, читалищен и културен деец в Добрич, родоначалник на балетната школа в града.
спомените от Д. Миневата книга. Тъй като Вие сте много зает и да не Ви отнемам време, затова предлагам сестра ми да направи това. Ако има нови и според Вас интересни неща за Йовков, бих искала първа аз да ги прочета. Даже бих дошла по този случай в Добрич.
Искам да споделя още нещо с Вас. Неотдавна (навярно с Румяна1) получих от Добрич „Добруджанска трибуна“ с една статия от Д. И. Петков2 – директор на ОТП, „Да възстановим Антимовския хан3“. Вие навярно сте я прочели. Идеята много ми хареса и бих я подкрепила с цялата си душа. Но дали ще се осъществи – трябват доста средства. Моят зет4 е архитект и той казва, че това може само „Балкан Турист“5 да направи. Това вече не зная как би могло да стане, но моето мнение за този хан е, че Йовков е имал предвид хана на Баладжалията Станю6 в с. Баладжа7– сега изгорен. Трябва де се потърсят снимки – може би ги имат неговите деца или внуци. Аз като ученичка си го спомням с ограда – високи дувари. По този въпрос ще пиша на сестра си, [както да предайте]8 моето мнение на редакцията на вестника. Затова не искам да Ви занимавам повече с него. Няма ли да дойдете към нас да си поприказваме повече.
Значи всичко, което научите за Йовковия фонд, моля записвайте си го, за сега само това ме интересува.
С голяма благодарност за всичко. Сърдечно поздравлявам жена Ви9, Вас и детето10.
Д. Йовкова
PS.
Разбира се, че ханът трябва да бъде на пътя Добрич – Балчик.
1. Румяна Лазарова Лазарова (1933) – дъщеря на Цанка Лазарова; дългогодишен учител по френски език във Варна.
2. Денчо Петков – директор на Окръжно търговско предприятие (ОТП), съществувало в периода 1959 – 1966. В споменатата статия, поместена в бр. 18 (1 146) на в. „Добруджанска трибуна от 12 февр. 1963 г., той агитира за организиране на обществена дискусия относно местоположението на Антимовския хан, тъй като Окръжният кооперативен съюз в Добрич подема инициатива за възстановяването му. Денчо Петков смята, че най-подходящото място е гората между селата Сенокос и Соколово, където минава пътят от Добрич за Балчик.
3. Антимовски хан – литературен топос от сборника с разкази на Йордан Йовков „Вечери в Антимовския хан“ (1928 г.).
4. Николай Михайлов Попов (1917 – 1974) – архитект, фотограф; съпруг на Елка Йовкова (1919 – 1992) – единственото дете на Деспина и Йордан Йовкови.
5. Балкантурист – българска туристическа компания, създадена през 1948 г., с опит във вътрешния и международния туризъм.
6. Баладжалията Станю – ето как самият Йовков описва съдържателя на хана в село Баладжа: „Но забележителен беше и съдържателят на хана... Той имаше голям чифлик в Баладжа, цели стада добитък и овце и тоя хан надали можеше да прибави нещо към богатството му. Сякаш той беше го построил само да може да се любува на пъстрото и шумно движение по шосето... Беше вече стар човек, но още здрав, твърде запазен, бялата коса и неотскоро бръсната брада се белееха около червеното и едро лице, като острите игли на скреж. Той приказваше малко и рядко някой се виждаше при него. Седеше си обикновено сам, с подвити нозе под себе си, в неподвижна и вкаменена поза, която напомняше някой истукан на Буда“ („Баладжа“).
7. Село Баладжа – дн. с. Стожер, Добричко, на пътя Добрич – Варна.
8. Неясен текст.
9. Мария Николова Бешкова (1928) – съпруга на Любен Бешков.
10. Людмил Любенов Бешков (1951) – единствено дете на Любен Бешков.
Писмото е с арх. № 3 270 от личния архив на Любен Бешков. Ръкопис, 6 с.
Копие от писмото се съхранява в архива на Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич, под инв. № 2804 (нсф) ЙЙ.

Част от писмото е публикувано в: Добруджа в писма до Любен Бешков. Подбор, редакция и автор на бележките Радослав Симеонов. Добрич: Матадор, 2004, с. 53 – 55.
Писмото е осъвременено само с оглед на пунктуацията и на граматичната категория пълен – кратък член. Подчертаването в текста е на Деспина Йовкова.
Част от информацията за бележките е почерпена от:
Добруджа в писма до Любен Бешков. Подбор, редакция и автор на бележките Радослав Симеонов. Добрич: Матадор, 2004, с. 53 – 55.
Пеев, Атанас. Личности и събития. Добрич: Матадор, 2014, с. 159 – 160.

Текстът е подготвен от Кремена Митева