Румен Денев (Димитров) е роден на 21.04.1958 г. в гр. Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. Следвал е в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Българска филология“ в периода 1978-79 г. От 1979 г. е студент в Литературния институт “Максим Горки“ (Москва). Обучава се в семинара по поезия с творчески ръководител поета Лев Ошанин. През 1986 г. излиза стихосбирката му “Животът на дъжда”, за която през 1987 г. му е присъдена престижната национална награда за дебют в поезията “Южна пролет“ – Хасково. Автор е на сборниците със стихотворения и поеми: “Вечният мир“ (1990), “Последно“ (1999), “Звукописи“ (2001), “Стихотворения“ (2005), “Посоки на погледа“ (2006) и “Люлка на вселената“ (2011). За поемата “Люлка на вселената“ е удостоен със специалната награда на Съюза на българските писатели.През 2012 г. излиза книгата му с есета “Град България“ (политическа фантастика). „Подражание на псалтира“ – стихове, и “Назад към човечеството“ книга с есета, са последните му две книги излезли през 2015 г. Негови произведения – стихове, есета и публицистика, са печатани в много литературни и периодични издания.



Причината да напиша това резюме към книга си „Назад към човечеството“ е следната. В началото на април 2015 година бях поканен в Пловдивския университет на представяне на този мой сборник с есета. Срещата беше необичайно многолюдна. Залата беше пълна със студенти, преподаватели и граждани. Присъстваха и мои бивши състуденти, а водещият доц. Владимир Янев беше изключително добронамерен към мен. Все пак публиката очакваше мои стихотворения, но аз се бях нагласил да говоря за един историко-математически алгоритъм, чрез който виждах смисъла на човешката история. За съжаление разговорът, който иначе потръгна интересно, се превърна в спор за принципи и времето не стигна, за да изложа изводите от възгледа, който следвам. За да поправя тази грешка, ще се опитам в това есе да бъда пестелив, да започна от изводите, а основанията на възгледа читателите могат да потърсят в книгите ми „Град България“ и споменатата вече „Назад към човечеството”. Впрочем тогава в Пловдив се бях подготвил и за едно тълкуване на „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе, но и това отпадна заради оживената, но всъщност безплодна дискусия за текущи български работи.

I. АЛГОРИТЪМЪТ

При определяне на историческите срокове използвам за мерна единица човешкото поколение. Едно поколение е с продължителност 21 години. Тъй като се повтаря една закономерност от ХVI век насам, първо в Европа, а после в света, ще я посоча. Всички вътрешни конфликти, които ще изброя, са с продължителност 84 години, т. е., 84 делено на 21 е равно на четири поколения. През тези четири поколения конфликтът е започнал, разгърнал се е и е приключил с установяването на контрол на гражданите над силите за вътрешен ред. В есето си „Последният роман на Виктор Юго“ наричам метафорично това с израза: Градът възвръща подчиненито си над Замъка.
Започвам с Нидерландия, в която се води тъй наречената 80-годишна война (1568-1648), но всъщност вътрешният конфликт е от 1566 и продължава няколко години след мирния договор. Така че годините са около 84. В Англия вътрешният конфликт е от 1642 г. до 1726 г., когато укрепва напълно Кралство Великобритания, което се създава през 1707. От 1642 до 1726 г. имаме 84 години. Франция е класически случай, където драмата се разиграва от 1789 г. до 1873г., пак 84 години.
Вътрешни конфликти в Европа започват през 1918 г. в България, в Германия, в Австрия, в Унгария и в Русия. Във всички тези държави вътрешният конфликт се разреши през 2002 година, т. е., пак след 84 години.
При Русия (включвам към нея Украйна и Беларус) има, казвам го с прискърбие, един трагичен факт на гибелта на едно цяло поколение през Втората световна война. Прибавям 21 години към 2002 година Това ще рече, че изживяването на руското вътрешно разделение ще настъпи към 2023 година. За Испания срокът е 1937-2021 година. Италия (1943-2027 г.). Турция (1960-2044 г.). Румъния (1944-2028 г.). Швеция, Норвегия и Финландия (1939-2023 г.). Гърция (1946-2030 г.). Сърбия (1941-2025 г.). Арабия (включително Израел) (1970-2054 г.). Ще уточня, че началото на вътрешния общоарабски конфликт е „черният септември“ в Йордания. Китай (1937-2021 г.).
Всеобщата непрекъснатост на битието поставя вътрешния конфликт в България от 1918 до 2002 год. във взаимозависима връзка не само с европейските народи, но и с народите от света. Гражданската война в САЩ започва през 1861 година по един много кръвополитен начин и цялостният вътрешен конфликт завършва през 1945, когато на 4 декември САЩ най-после се решават да влязат в състава на ООН. От този момент нататък и досега САЩ се превръщат в световен лидер, както преди това е било с Обединеното кралство. Цената на нефта започава да се продава в долари, а не в лири-стерлинги и моретата вече ги владее флотът на САЩ.
Важно действие на историческата драма беше през 2002, когато Германия, вече обединена, завършва моралния стадий на своя вътрешен конфликт. България приключи също с този катарзис, с този очистителен процес през 2002 година. Оттогава насам везните рязко се наклониха в полза на Града срещу Замъка на нашата планета. Употребявам тия два архитектурни образа за нагледност и избягване на използването на абстрактен инструментариум. Но ако все пак положението се начертае с понятия, то имаме превес на градското управление над феодално-държавното милитаристично закостеняване. Кристалите на хилядолетен произвол на военните бази и армиите след 2002 беше подчинен донякъде на политическо ръководство. „Полис“ значи град, а политика и политическо ръководство означава кастата на военната бюрокрация да се подчинява на градските закони и законодателни органи. Тази каста е в бунтовническо положение вече хилядолетия. Всъщност може да се каже, че на Земята се води една световна гражданска война, която започава някъде през ХVІ век и под формата на религиозни разправии продължава и до днес. Доказателство, че след 2002 година в света превес взе градското начало над военщината, е това, че финансовата криза, която започна през 2008 година, не прерасна във военна катастрофа, както обикновено е ставало по-рано в историята. Това са световните стихии, но за нас е по-важно какво става с България.
Тук общественото мнение още се е втренчило назад към миналото и чува с музикалната си памет бойните барабани на отминалия 84-годишен вътрешен конфликт с елементи на гражданска война. Гражданската война не е само кръвопролития и стрелба, но тя е също така и словесни проклятия, родови вражди, чудовищни продукти на народното въображение, които под формата на художествени и пропагандни призраци все още плашат хората. Белезите от това не са само физически, те са още емоционално-психически афекти, умствено затъпяване, което следва от страха, и най-вече морално пораженчество. Гражданската война е народна шизофрения (раздвоение на личността на цял народ на две враждуващи половини), това е идеологическа шизофрения, която дели хората на добри и лоши („нашите“ сме добри, а „другите“ са лоши и врагове).
Постепенното градско „ферментиране“ на народите и приобщаването им към Града не означава обаче, че принадлежността към даден народ, който е преминал през катарзиса на вътрешния конфликт, прави даден човек един път завинаги човек на Града. Той може да си остане в сърцето привърженик на „зъб за зъб, око за око”. Докато друг такъв в страна, където Замъкът все още командва, може в сърцето си да е човек на Града. Впрочем искам да поясня, че Замъкът не е зло само по себе си, а само когато е еманципиран от подчинението на Града. Така е било 6-7000 години.
Впрочем по алгоритъма, който използвам в това изследване, което е и прогноза, към 2044-54 година процесите на подчинението на световния Град над световния Замък ще са приключили в груби черти, но нравственото извисяване ще е въпрос на столетия след това. Всички войни раждат навици за плячкосване и насилничество, възпитават мародери. Това всъщност е съвременният бич – организираната престъпност. След бавното стопяване на постоянните армии, навярно стражите на Града (полицията) ще имат съвсем различна служба към гражданите. Навярно полицаите от полувоенни ще се превърнат в медици, психиатри, психолози, педагози и еколози.
Тъй като предполагам, че ще изникне въпросът за благополучието и връзката му с по-горе написаното, ще вметна следното. Народ, който е преминал вече през горнилото на своя граждански катарзис, ще посрещне с достойнство и безстрашие и бедност и богатство. Впрочем тия понятия са относителни, но все пак свободният градски народ е способен на това да се въздържа и да пази мярка, докато народ, който е раздвоен вътре в себе си, ще превърне със сигурност разкоша в нищета, а нищетата в повод за самоубийство. Благополучието е построено върху критериите на лакомията, докато благоденствието носи нравствен патос.
Шири се един битов екзистенциализъм, който признава за доказателство в оценките собствената си емоционална реакция на каквото и да било изказване. Позволявам си да твърдя, че в следващите 30-40 години на хората ще им се наложи да водят по-суров емоционален живот и всяко глезене и капризничене при понасянето на съдбата ще е просто напразно хабене на сили и повод за присмех у децата.
Григорий Цамблак казва, че „враждата е нередна и вредна”. Нередният и вреден, но явно неизбежен поради човешки причини вътрешен конфликт в България (1918-2002) приключи с лош мир за всички. Но по-добре лош мир, отколкото добра война и пирова победа за една от страните. Сега остава да извървим дългия път на лечение от раните на враждите. И това ще стане рано или късно...

II. ПОНЯТИЕТО КОНФЛИКТ

Конфликт, в който се използват средства като убийства, насилвания, грабежи, разрушения и пропаганда за лъжесвидетелство, се нарича война. Явно е, че не наличието на конфликти, а средствата за разрешаването им от страните, замесени в тях, ги определят като война или мирен спор. Конфликтите са и ще бъдат постоянни спътници на междучовешките отношения, но средствата за решаването им са или военни или мирни. Войната е средство, мирът е средство, а конфликтите са вибрациите на живия живот. В един безконфликтен свят ще цари гробищен „мир“.

III. КРАЯТ НА ВОЕННАТА ЕПОХА

Краят на военната епоха предстои сравнително скоро и може да бъде прогнозиран според алгоритъма, за който писахме по-горе, към 2044-54 година. По-важното е, че в настоящия исторически момент везните между господството на Града и неподчиненито на Замъка са изравнени. Сега сме в началото на края на военната епоха.

IV. КАКВО СЛЕДВА СЛЕД КРАЯ НА ВОЕННАТА ЕПОХА?

Вече споменах романа-утопия на Херман Хесе „Игра на стъклени перли“. В една предстояща литературна медитация ще разгледам това велико произведение, което заимства идеята на Гьоте за „педагогическата провинция“, но сега ще бъда кратък и ще определя времето след края на военната епоха като педагогическа епоха.

V. АКТУАЛНИ СЪБИТИЯ:ГЪРЦИЯ, АРАБИЯ, РУСИЯ И УКРАЙНА, ИСПАНИЯ

Като доказателства за достоверността на историческия алгоритъм, с който си служим, ще го приложа към четири източника на вътрешни конфликти.
Вътрешният конфликт в Гърция започва с Гражданската война там през 1946 година. Той ще приключи през 2030 година. Формите на този конфликт през изминалите години са ралични – кръвопролития, преврати, хунти, студентски вълнения, ултраляв тероризъм и пр. Това, което става сега, се вписва във вътрешната конфронтираност на гръцкото общество, т. е., вътрешният конфликт не е изживян. 84-годишният период е непоколебим като гравитацията. Четири поколения са необходими, за да се промени съзнанието на народа. Впрочем едно поколение е от 21 години, тъй като седем години са нужни за телесните, седем за емоционалните и седем за умствените способности на човека, за да стане зрял. Седем по три е равно на 21.
За Арабия (така наричам всички арабски страни плюс Израел) вътрешният конфликт започва през 1970 година с Гражданската война в Йордания. Всичко, което става в Арабия, е основано на вътрешни причини, използвани, разбира се, от външни сили, но не и предизвикани отвън. Всяко нещо се разпада от собственото си зло. Вътрешен конфликт не е възможно да се предизвика отвън, само може да бъде користно използван и подклаждан. Вътрешният конфликт в Арабия ще приключи така или иначе през 2054, което ще бъде и краят на Военната епоха. Въпросът е дали военните средства в този конфликт ще се заменят с мирни по-рано, заради общата добронамереност на другите нации? Под мирни средства разбирам преговори плюс разумни полицейски акции на някаква международна коалиция.
Русия и Украйна и техните вътрешни конфликти, както беше писано по-горе, ще приключат според алгоритъма към 2023 година. Това явно ще отслаби положението на САЩ като лидер в света.
В Испания периодът на вътрешен конфликт е от 1937 до 2021, след който ще бъде даден тласък на създаването на европейска свръхнация и на Европейски съединени щати. Може би.

VI. НОВИТЕ СВРЪХНАЦИИ

Друга тенденция, която явно ще следва след 2054 година, ще е окончателното открояване на феномена свръхнация. Всъщност той вече е налице в това, което е англо-американският свят (Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зелендия и др.). Вече личат контурите на тази свърхнация, да я наречем англо-американска свръхнация.
Имам едно предположение, че народите на Европа (без Великобритания) ще се обособят като европейска свръхнация, към която може би ще се присъедини и Русия. Другият вариант е част от европейските народи да бъдат привлечени от англо-американската свръхнация, а част (тия от централна Европа) заедно с Русия да оформят друга свръхнация, за която засега нямам название. Да припомня, че става дума за 2054 година, та някой да не се разгорещи пропагандно в дух на текущите страсти! Във всеки случай глобализацията ще върви на стъпала и следващото стъпало преди глобалното човечество явно ще са свръхнациите. Държа да бъда пределно ясен, че това не е мое желание или мое нежелание, това е моя прогноза. Наясно съм, че в ушите на различни участници в съвременни вътрешни конфликти всичко, което е по-горе, противоречи на тяхната пропаганда. Но това, което написах, не е пропаганда, а кратко изложение на възгледа, след който вървя.