Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПОВЕЧЕ ДОБРУДЖАНЕЦ"

ПОВЕЧЕ ДОБРУДЖАНЕЦ

Цветолин Недков

Пейсах Израелевич Габе, известен у нас под името Петър Габе, е роден на 18 февруари 1857 г. в Елисаветград, Херсонска губерния в Южна Русия. Родителите му по вяра са израелтяни от немско-руско потекло. Синът наследява от баща си и строгия и саможив характер, и високото чело, властния поглед и други физически белези. Преди Петър да стане 3 клас семейството се премества в Одеса. Там той завършва шестокласна гимназия и започва работа като учител в една европейска колония. Преподава математика, за да учи цигулка. Мечтае да се изправи срещу недъзите в селското стопанство и да облекчи труда на селянина чрез машини и наука. Затова изучава английски, френски, немски и някои от славянските езици.
С жена си Екатерина Самойловна Дуел - дъщеря на заможен търговец-житар, се запознава в кръжока, който посещава. Тя е родена през 1860 г. в град Берислава. Иска да учи медицина, но баща й смята, че жената, докато е млада трябва да бъде украшение на баловете, а след това да си знае къщата и децата, а науката е за мъжете.
Петър и Катя се оженват през 1881 г. Често сменят адреса си, защото царският режим в Русия упорито преследва хора с еврейско потекло, а и младият учител е с непокорен дух. Вратите на университетите са затворени за тях, а управляващото съсловие ги е лишило от поданство. Точно тогава в руските веснтици се появяват съобщения, че в Княжество България има свободна земя и онези, които искат, могат да се заселят там и да се занимават със земеделие.
Младото семейство с едногодишната Сеня поема към неизвестната Южна Добруджа лятото на 1884 г. Натоварени в каруца пътуват 40 дни и пристигат в Добруджа в късна есен. Едни посочват, че се настаняват първо в Добрич, други - в Дъбовик, Соколово или Методиево... Петър Габе бързо започва да получава добри добиви и спечелва уважението на съселяните си. Купува от Русия жетварка и швейцарска порода крави. Живее в селата Соколово и Добрево. В кратък срок стопанствата му става модерни и образцови. Нежните пръсти на Катя привикват на груба домашна работа. На едно от Добричките изложения в началото на 20 век, на нейните птици се присъжда първа награда. Получените 25 лв. тя внася в безплатната трапезария за сираци във Варна. Тя полага и медицински грижи, акушира при раждане.
На семейство Габе гостуват не само руски заселници, а и модерни люде от южнодобруджанското общество. Катя свири на китара и пее носталгични романси, а Петър чете на глас Чехов. Житото си продават на балчишката скеля.
През 1894 г. в сп. "Българска сбирка" Петър Габе в няколко статии отбелязва, че две десетилетия нашата общественост не обръща внимание на икономическите въпроси и изтъква, че това е последица от невежеството и нехайството на ръководните среди. Той установява и липсата на икономически изследвания и със съжаление отбелязва, че тези проблеми остават непроучени. Освен със земеделие той се занимава с публицистика - написва няколко брошури със стопанска проблематика. Критикува данъчната система при Стамболов, която затормозява развитието на земеделието. Помага за подготовката на стопанската програма на правителството на д-р К. Стоилов, дори е номиниран за народен представител в Балчик през 1894 г. и получава 641 гласа, срещу 422 за Стоилов. Но на първата редовна сесия на Осмото обикновено народно събрание със 77 гласа се касира избора му за депутат от Балчишка околия, защото била нарушена процедурата, а той бил избягал от Русия нихилист, при това евреин, излъгал властите, но все още не български гражданин. Той обяснява причините за заселването си в Южна Добруджа, погрома над евреите при Александър III. През 1889-1890 подава прошение да стане български поданик. В. "Селски глас" коментира, че в лицето на Габе лихварите депутати се отървават от един заклет враг, защитник на работния народ. Има отзиви и в чуждата преса. Той не се кандидатира повече за депутат, но с перото си линчува недъзите в стопанския живот на модернизираща се България - позитивно и градивно. Петър Габе обосновава необходимост от построяване на ЖП линия от Добрич до Девня и оттам - до главната линия София-Варна, за да се улесни износа на зърнените храни.
От 1897 до 1902-1903 г. Семейство Габе живее в Дъбовик, после в Кардам, а през 1910 г. се преместват в Добрич. По време на Първата световна война следи с възхищение успехите на българската войска и се надява на тъй дълго жадуваното обединение на България, но когато румънските управляващи среди предявяват открито претенциите си към Южна Добруджа, той написва изложение до Министерски съвет.То е от 25 юни 1913 и в него габе нарича тази чст от страната ни "българската Калифорния" и предрича тежка загуба за икономическото развитие на България при ампутацията й. Румънското влaдичество от 1913 до 1916 и от 1919 до 1940 доказва правотата му.
При анекса, през лятото на 1913, семейството емигрира в София. Отпечатва книгата си "Русия, Австрия и България в българския погром. Къде е спасението?" и бива обявен за ратник за свободата на поробения край. С всичките си публикации насърчава към едро, механизирано и пазарно селско стопанство.
В края на 1918 Румъния отново анексира Добруджа и заради книгата си "Румъния в Добруджа" (1913-1916). Анкета" и други вестникарски статии, румъснки съд осъжда Петър Габе задочно на смърт и конфискува недвижимото му имущество и личната му много богата библиотека и архив, останали в Южна Добруджа.
В напреднала възраст, макар и останал почти без средства, той се занимава с публицистика. Сътрудничи естествено и на в. "Добруджа". През 1925 г. се отпечатва най-доброто му съчинение "Добруджанския въпрос в неговата същност (По повод обезземяването на добруджанското население)". Трудът е преведен на френски.
В началото на 1927 г. го посещава аташето по печата в румънската легация. Габе е на легло в мизерен сутерен на ул. "Цар Светослав Тертер" 18 в столицата. Видял условията, гостътъ му предлага да спре да пише против Румъния, за да могат да му върнат всички земи, изплатени загубите и да възстановят правата му. Той не приема и продумва: "Когато върнете на всички българи Добруджа, тогава ще върнете и моето".
Умира три месеца след това, на 28 март 1927 г. - повече добруджанец от мнозина, родени такива.