Краси АЛЕКСИЕВА


Творец. Търсещ. Непоколебим. Работохолик. Надарен. Разнолик. Неуморим. Егоцентрик. Мъдрец. Добряк. Аватар на някой бог. Всичко това и още много е Ставри Калинов, който скоро навърши 70 години. Все още любопитен като дете и също толкова наивен в чистото си отношение към изкуството. Талантлив до Бога, от всеки материал измъква потайната му магия, за да създаде авторски уникати. Няма значение дали е хартия, платно, метал, стъкло, камък – всичко се подчинява на фантазията му и получава желаната форма в ръцете му. А Ставри е преизпълнен с идеи и любов, няма да му стигнат десет живота, за да сътвори всичко, което се ражда в душата и мозъка му. Работи като черноработник от зори до здрач и не зачита границите на умората, досадата и примирението от непосилността. Яде колкото едно дете, спи няколко часа. Израсъл е във Видин, край великия Дунав. Отгледан от строга и сурова майка, която никога не го е глезила, галила и приласкавала. Научен на труд и разчитане на себе си. Всъщност думата „труд“ е паролата в неговия живот.
Влизайки в ателиетата му, по-неподготвеният зрител може да колабира. Това са халета, пълни с произведения на изкуството! Негови! То не са картини, сътворени от какви ли не материали, понякога близки до фантазиране, като например от силикон. Хиляди рисунки, акварели, стъклопис, икони – големи формати и миниатюри. Скулптури – от всякакви метали, керамика и глина, дърворезба, камък – пак монументални и миниатюри (от сребро). Фантастични мебели от дърво. Един истински паноптикум от причудливи творения, форми, багри и всичко това излъчва сила и страст, апокалиптична фантазия и дръзновение, неистова работоспособност и отдаденост.
Слаб и жилав като изпъната струна, готова постоянно да звънти, откъде Ставри черпи тази енергия, достатъчна да оживи десет нормални люде? Характерната авторска фигуралика на твореца създава наистина един паноптикум от монстъри и хора, планети и животни, от мечти и несбъднатост в сбъдването, съзерцателност и убийствен сърказъм, от апокалиптичност и загубен рай, от дълги разходки из ада и кратки надзъртания в рая. Зрителят трябва да се подготви за нещо свръхнеобичайно, да е нащрек или изцяло да се отдаде на удоволствието от потъването в този мир на нестандартното, приключенското.
Живописният свят на Ставри (както и останалото му творчество) е една трудно обтекаема вселена. Изключително богатата му фантазия, манията му за свежи творчески предизвикателства и неизтощимото трудолюбие създават непрекъснато нови и нови творби. Припознал донякъде персонажите (субекти и обекти) на автора, зрителят е изумен от изобилието на сюжетни комбинации, в които еротика и политика, религия и ерес, екология и поезия, археология и футуризъм, любов и омраза, фауна и флора се преплитат, преливат една в друга, в остросюжетна драматургия или в лирична напеваемост, все според авторските хрумвания и решения. Някакъв фантастично гротесков, екстремен експресионизъм обладава картините. Понякога те са голямоформатни (125/125 см.) и изпълват пространствата с необичайни хора, животни, предмети, които създават апокалиптичен и футуристичен свят. Там жената има шест или десет гърди, а фалосът на мъжа е всетворящ молив. Армагедон е представен в космически план, Христос е разпнат и с неговата кръв изтича и кръвта на човечеството. Човеците, претворени в неизвестна порода хищници, се катерят по туловището на майката природа – всеядни, всеунищожаващи, не знаещи пощада. Пространствата са изпълнени с унищожителни метеори, странни геометрични форми, застрашително движещи се, свободно и неуправляемо. Огън, жупел и вода катастрофално се изливат, преливат и заличават един стар свят, но има и мечти за нов, също толкова фантастичен и непредсказуем.
Женското тяло се преобразява и деформира, сякаш неконтролируемо, в такива авторски варианти, че понякога е трудно да се осмисли и трябва да се приеме на доверие към твореца. Това особено се забелязва в серия картини, 70/100 см., смесена техника. Често, в самите човешки тела, Ставри рисува картини, орнаменти, фрески, причудлива фауна, сякаш създава езически богове и истукани. Понякога силна истеричност обладава формите и картините настръхват от лудостта на една човешка фантазия. Ставри няма страх от нищо. Той честно изповядва своите сънища, видения, предсказания и предчувствия. Изповядва своите грешни мисли, помисли, извлича на бял свят своите душевни вътрешности. Навлиза в мрачните си кътчета, в инстинктивните си пропасти, в либидото си, в тъмната си сила, но и в светлата и от всичко това създава творчество, създава изкуство. Еретик, който е вярващ. Там, някъде, е личната му духовна битка.
Освен човека, почти навсякъде присъства и образът на рибата – озъбен хищник, пираня. Не мога да разтълкувам толкова честата ѝ поява – тя ме ужасява. Друго често присъствие – това на змията, идва като предупреждение, че грехът винаги е на една крачка разстояние от нас. Коварен и измамен, винаги с ябълката в уста.
Ставри обича да изгражда спектакли с картините си, той ги разиграва, в различни обстановки, като огромен пъзел. Неограничената му енергия, силната му артистична аура и оригиналният му подход към зрителя, засилват зрелищната сила на самите творби. Готов за всякакви зрителски емоции и провокации, авторът е способен да изгради истинско зрелище, с неподправените емоционални реакции на мига. Защото е лишен от лицемерните норми за скромност, готов е за партньорска игра и притежава необходимото самочувствие на голям творец.
Ставри Калинов е повече известен като скулптор, макар, че живописните му творби надскачат в пъти скулптурните му. Ваянията му се случват в метал, керамика, гипс и глина, камък. Скулптурната му образност не е много по-различна от живописната му такава. Образи, подобни един на друг, понякога съвсем еднакви, шестват от един материал в следващ – според хрумките и фантазията на автора. След като някога Ставри правеше изящни скулптурки от сребро и бронз, в последствие фигураликата му рязко се промени. Алегоричният език на стила му достигна до едно явно разхищение на формата на тялото. Независимо дали са човешки тела, влечуги или други животински видове, при всички се набляга на едно гротескно преуголемяване и удебеляване на долните крайници. С огромни ходила и пръсти, понякога крайниците са всичко, което определя фигурата. Мащабността им е шокираща, но буди странна симпатия. Мастодонтите на Ставри са често покъртително тромави и беззащитни, въпреки огромността си. Те сякаш идват от Червената книга и ми си иска да мога да ги защитя. Чрез изключителната несъразмерност на крайниците спрямо горната част на торса, Ставри създава нов вид същества, които отговарят на неговата естетика и чувствителност, на неговото усилие да открие отправна точка за оцеляването на човека.
Има една композиция, която може да се види в рисунките му, от там в живописта и после в скулптура. Природата е представена като огромно женско, влечугообразно същество, трогателно в своята беззащитна грамадност и върху него се катерят, опоскват каквото намерят, безотговорни, хищни и нагли – хората, в образите на гущери, риби и други зверове. Това същество, само ако се надигне и ще смачка всичко под себе си, но засега Ставри го създава угнетено, унизено и... търпеливо.
Художникът крие една изключително тънка сетивност и чувствителност зад хлапашката си външност, зад непрекъснатата си рекламна и публична дейност. Понякога, честите му изяви в медиите, в интернет – особено много, могат да се сметнат за излишни, шумни и имащи нещо общо с панаира. Но всички ние обичаме панаирите, те ни връщат в щастливото детство, когато откривахме чудесата, игрите, зрелищата в панаирната магия. А изявите на Ставри са неговият начин за Игра, вечната игра на едно старо момче, неуморимо, щастливо и неизтощимо. Творчеството му, в цялата си мащабна обемност, в цялата си прекрасност и чудатост, в цялата си персонифицирана уникалност е начин да надхитри Края, е начин да наложи Играта и след това – начин да бъде винаги в центъра на живота и да се слива с неговия ритъм.
Ставри Калинов е гениалното вечно дете, което играе и с живота, и със смъртта и ще ги надиграе, защото породата му е безотговорно безстрашна и благословено храбра.