Драгни ДРАГНЕВ


Двама художници. Два вернисажа в Художествената галерия на град Добрич. Две изложби живопис – на Валентин Шалтев от Балчик и на румънския художник Флорин Михай. Коренно различни светове населяват картините на двамата. Всеки със свои върхове, извивки и дълбочини на мисленето и изображението. И единият, и другият носят своеобразна, самобитна палитра. Стилът в платната им – независим и разнолик.
Познавам Валентин Шалтев като поет, но и като художник. Никога не смогнах да определя в кои негови творби витае по-голяма художествена сила – в живописта или в поезията му. Стигах до извода, че не е необходимо съпоставяне. Стихотворната реч и изкуствата са в симетрия. Сетивата в творческата двоякост и раздвоение на Шалтев са взаимни. Живеят в родствена хармония.
Спирам поглед и върху картините в изложбата на Флорин Михай. Той ги показва с надпис и наименование „Апокалипсис“. Това рязко изостря погледа и вниманието ми. Изправен съм срещу една провокация и оставам нащрек. Апокалипсис е кръстена последната книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света. Обстановка или състояние на страх, ужас, неизвестност и загадъчност означава Апокалипсис. Тази тежка и начумерена дума плаши човека, отблъсква го и дори неусетно го наранява. Понятието, представата за апокалипсис ни стъписва и оскърбява, оголва чувствата ни до страдание и мъка. Информираният зрител, зрелият интелектуалец, попаднал в изложбената зала, е наясно с такъв сложен въпрос и с такава болезнена ситуация.
Картините на Шалтев, според мен, са абстрактна живопис. Или може би по-вярно – картини в абстрактен стил, приблизително до модерната живопис. Не по-далече. Само до неизясненото, до смътното и необяснимото. Картините дават на зрителя подтик, свобода и тласък да тълкува и оценява изображенията от свое гледище. Разпалват фантазията му. В стила на Шалтев, между другото, многократно навлизат конкретни, реални форми, фигури, структури и знаци. Тъй живописта не губи привлекателност и вълшебство, а я одухотворява и оживява. Танцът на четката, люлката на багрите ускоряват възприятията на зрителя. Темпераментът на ръката и изобилието на очите сближават зрителя с майсторския рисунък в ареала на художника. Обливат го с обаяние, с красота, говорят му за богат душевен мир.
В същото време изпитвам респект и страхопочитгание към румънския художник Флорин Михай. Никак не е лесно да навлезеш в орбитата на древногръцката митология и да изографисваш живота и смъртта върху рамото на 21 век след Христа. Това изисква сериозно познаване на естетическите ценности на античния свят, както е, да речем, при ненадминатия Пикасо. Тук-таме в картините на Михай се мяркат класически идоли и емблематични образи. Забелязвам, например, Агнеца, Козата на Алматея, също и тотеми-символи на богове, Гълъба, бикът от Минос, както и бикът от испанските кориди с ритуалния магнетизъм. Виждам митологични елементи с чудовища, изписани, за да превъплътят и жестокостите на съвременния свят. Картините на Михай ни обсебват със злощастията, катаклизмите, войните и разрухата на вчерашния и днешния свят. Това е свидетелство за самоунищожението и неизбежната гибел на човечеството. Художествен документ на библейското пророчество за края на света.
Ареалът на Шалтев, макар и заключен в рамки, като че ли се противопоставя на изображенията при румънския живописец. Територията на художника от Балчик възражда природата на морския бряг, на крайморската среда и живота в нея, възпламенява обкръжението на човека в тази среда. Застанал вглъбен и умислен пред картините, зрителят носи усещането, че художникът занича отвътре навън, яхнал конете на морските вълни, които прииждат към брега. Вероятно този въображаем хоризонт определя донякъде абстрактния характер на неговата живопис. От друга страна, не може да се смята, че Шалтев е маринист. Колкото и дъхът, и духът на морето да се долавят навсякъде, във всяко платно.
Изложбата „Апокалипсис“ на Флорин Михай събира в широки платна жребия на човека. Сюжетите се преливат един в друг, без да се повтарят напълно. В тези платна се напластяват живописни откъслеци, фрагменти и изображения на минали или предполагаеми събития от историята на човечеството. Художникът пресъздава вакханалията в древните времена, пренася поглед в недрата на варварския свят през Средновековието и по време на кръстоносните походи, спуска се в пазвите на рицарските приключения и авантюри. В картините на Михай зрителят открива жестокото лице на днешната действителност, позора, злодейството, покварата, блудството и всички смъртни грехове на човека.
В крайна сметка, като съберем в очите си цялата изложба на Валентин Шалтев, комай се получава една приказка. В тази приказка се срещат реалност и фантазия, илюзия и действителност. Трептят в нея багрите на амалгама от човешки чувства : радост и тъга, болка и утеха, любов и омраза, чест и лицемерие, блян и отчаяние… Някои картини се натоварват с извънмерен сюжет, с безподобен епизод и история от живота в крайморския град. Други носят пъстротата и многоликостта на крайбрежната ивица. Трети се характеризират с клоунадата и гротеската на днешния ден, на времето, в което живеем. Това са извивки в художествената мисъл на Валентин и поетични метафори на въображението му.
Друга е епохата, друга е реалността, както я пресъздава в картините си Флорин Михай. Животът е фатален, злочест, трагичен, пагубен, нещастен. Навсякъде борбена позиция и ситуация, набези, сблъсъци, свади, сражения, смърт. Художникът плисва в очите ни своите предупреждения и предчувствия за грозния и ужасяващ ход на времето, в което живеем. Посланията му са покъртителни и мъчителни, удрят право в сърцата и душите ни. Изображенията са като притчи, нравствено-поучителни и дръзки до болка… В това съседство на идеи и естетика Валентин Шалтев е друг. Той рисува света и не мисли, че наближава краят му, както гадаят библейските автори. Както предрича и ни стъписва античната митология. Живописните платна на художника от Балчик са пълни със светлина и колоритно сияние, с надежда за живот и бъдеще.