Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДУША, КОЯТО СВИРИ И ПЕЕ, НЕ ОСТАРЯВА"

ДУША, КОЯТО СВИРИ И ПЕЕ, НЕ ОСТАРЯВА

Стефан ЖЕЧЕВ


Панко Добрев е роден на 17 май 1946 година в град Шабла. През 1978 година завършва Института за музикални и хореографски кадри към Българска държавна консерватория. Удостоен с Почетен знак на гр. Шабла по повод на неговата 70 годишнина
По-възрастните хора в Шабла навярно си спомнят Никола Петров /бачо Кольо/. С вечната цигара в уста, килнал шапката си весело настрана. През 50-те и 60-те години на миналия век той учеше децата и младежите да пеят и свирят. Още чувам дрезгавия му глас, виждам енергичните му ръце, които дирижираха, но за нас, децата, те будеха учудване, а понякога и смях. Много музиканти и певци излязоха от неговите ръце, пръснаха се по белия свят, а някои от тях вече не са между живите.
Един от неговите ученици е Панко Добрев. Още 8-9 годишен бачо Кольо го учи на акордеон, по-късно свири на тромпет в духовата музика. После отива да учи в гимназията в Каварна. Там му поверяват да ръководи духовия оркестър на училището. Ентусиасти поставят на сцена оперетата „Малката кибритопродавачка“, а той свири заедно със своя учител. След казармата, през 1969 година вече е нередовен преподавател в школата по акордеон в читалището в Шабла. Съседите от Каварна се опитват да го отмъкнат, но Панко остава там, откъдето е започнал пътят му в музиката. Та до днес. Верен на своя роден град, на своя малък свят, който му е донесъл и болки, и разочарования, но и много радост.
Годината е 1970-та. В мазето на читалището има една голяма зала с малка сцена в дъното, на която първи изяви прави тогава новосформираният от Панко Добрев естраден оркестър. Пълно е с млади хора, които танцуват. Поредната младежка танцова забава. И аз бях там. Подпрян на някоя от бетонните колони и, поради вродената си свенливост, чакащ с нетърпение Панко да обяви: „А сега дами канят.“
„Дали ще се върне Панко в Шабла?“ – питахме се с тревога, когато той замина в София да учи в Института за музикални и хореографски кадри към Българската държавна консерватория. Съпругата му е с него, работи там. Върна се. Вече като редовен преподавател. И пак участия във фестивали, програми, школи, оркестри, състави. По онова време партийните и държавни ръководители много обичаха да се веселят под звуците на жива музика. Не че сегашните не обичат. Дойде ли някой от тях в Шабла, Панко и неговият оркестър са там. Първо в Лозарската хижа на АПК, после в новопостроената Правителствена резиденция. Тато, Фидел Кастро, Хараламби Трайков, хайде да не ги изброяваме всичките, надигат чаши, сърбат прочутата шабленска рибена чорба и ръкопляскат на певци, певици и музиканти.
В 1982 г. се слага началото на духовия оркестър. Двадесет и седем души надуваха флигорни, тромпети и други духови инструменти. В празнични дни музика огласяше, оглася и сега малкото градче. Днес, вече с побелели коси, шабленският духов оркестър е единственият самодеен духов оркестър в областта.
Питам го кои успехи на ръководени от него състави са му особено скъпи?
 – Сребърният медал на Златка Атанасова на фестивала за самодейни естрадни изпълнителки в Стара Загора през 1974. Председател на журито беше не кой да е, а самият Тончо Русев. Втората награда на Нели Ганчева на фестивала във Варна. Там пък журира Вили Казасян. Двама мои възпитаници завършиха Пловдивската консерватория. В личен план си спомням един международен фестивал за акордеонисти в Чирпан през 1977 година. Тогава бях студент. Журито беше силно впечатлено, председател беше един немски композитор, не си спомням името му. И каква беше наградата, не си спомням. Децата ми поеха по моя път. Дъщеря ми завърши музикалното училище във Варна, а синът естрадния отдел на консерваторията. И двамата сега са действащи музиканти.
Знам, тривиално е, но читалището е вторият дом на Панко Добрев. На сцената и в неговите зали съм го срещал много по-често, отколкото на улицата. Той е председателят на читалищното настоятелство с най-дългогодишен стаж.
Панко може не само да свири и пее. Композирането е другата страна на музикалната му биография. Десет негови хора за духов оркестър, аранжирани от покойния вече Иван Стоянов, са събрани и издадени в авторска касета. На националния конкурс, посветен на 110 години от рождението на Дико Илиев, неговото „Еленино хоро“ получи четвърта награда. В областта на естрадния жанр е композирал над 15 песни, събрани в аудиокасетата „Бялата птица“, продължава да пише и сега.
На 17 май тази година Панко Добрев изпя своята седемдесета година. На юбилейния му концерт, организиран от община Шабла и читалище „Зора 1894“, освен Почетен знак на града, връчван за първи път, получи и други награди.
Грамота за цялостна творческа дейност от Съюза на българските музикални и танцови дейци, медал от Съюза на народните читалища за цялостен принос в развитието на читалищното дело в района, почетен знак от сдружение „Литературно общество“ – Варна.
Гледам го, младее още, макар че косата му е вече бяла. Още му се свири и пее. А душа, която свири и пее, не остарява.

Панко Добрев

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево