ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ
Текст: Любомир Бобевски, музика: Александър Кръстев
О, добруджански край,
ти наш си земен рай,
в теб златно жито зрей,
в теб вакло стадо блей!
Орлите от възбог
простора ти широк
и Слънчо – мощен Феб
ни спомват все за теб!
Под чужд си днес ти крак,
но иде ден, в който пак
ще бъдеш кът наш ти,
тъй както и преди.
С напредък, светлина,
ний твойта бъднина
ковеме всеки час,
храни надежда в нас!
Текстът и музиката грабват сърцата на всички българи. По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 г., всички полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на Добруджа.„О, Добруджански край" е любима песен – марш на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създаден, до 1944 г., когато е забранен.
В излезлия на френски през 1939 г. „Златен алманах на България" е публикувана снимка на Александър Кръстев, под която на френски е написано: „Александър Кръстев, компонист, автор на втория български народен химн „О, Добруджански край". В това издание авторите казват още: „О, Добруджански край" е епохален с историческото си значение". Любовта към марша се усилва през 1921 г. до такава степен, че Александър Стамболийски иска той да стане химн на Земеделския съюз. За „О, Добруджански край" пишат всички национални и регионални вестници в периода 1940-1941 година. По вълните на Радио София той се разнася по целия свят. През 1945 г. творчеството на Бобевски е обявено за шовинистично и е забранено. Всички текстове и партитури на любимата добруджанска песен са унищожени и минават в забрава.
Даниела Недялкова, Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра