Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: САМОБИТЕН ХУДОЖНИК"

САМОБИТЕН ХУДОЖНИК

Маринела ПАСКАЛЕВА


120 години от рождението на Петър Дачев  
(1896 – 1968)


„Дачев не иде от някой край на чужбина, не манифестира с лавров венец на никоя художествена академия, не носи тайния знак на никое художествено капище – той иде от провинцията, носи се на крилете на своята младост, живее в странния мир на своето буйно въображение и рисува… Неговият сюжет е странен, природата, която изобразява, е приказна, а настроението му е мистично.“ Такива са отзивите, впечатленията и критическите бележки за непознатия художник при неговата първа изложба от 1924 г. Те са написани от карикатуриста, илюстратора, живописеца Александър Божинов във в. „Свободна реч“.
Кой е този художник, какъв е неговият натюрел, емоционални нагласи? Енциклопедия на изобразителните изкуства в България представя Петър Петров Дачев като живописец, график, илюстратор и художествен критик. Роден на 17 юли 1896 г. в Котел – починал на 7 октомври 1968 г. в София. Следва през 1915 – 1917 г. в Художественото индустриално училище при проф. Цено Тодоров. През периода 1924 – 1926 г. посещава с прекъсвания Академията на изящните изкуства в Цариград. Работи в областта на живописта (предимно пейзажи) и графика (рисунка и литография). В графиката разработва фигурални композиции на битови теми. Урежда четири самостоятелни изложби (1924, 1929, 1948, 1964), участва в групови и ОХИ в България и чужбина. Автор на монографии. Сътрудник на списания и вестници за изкуство. Негови произведения притежават частни и държавни колекции *.
През 80-те години на ХХ-ти век сестрата на художника – Пенка Петрова, дарява на Историческия музей в Добрич картини, документи, книги, снимки и лични вещи на П. Дачев и на неговия брат. Това е първият български балетмайстор, носител на Хердерова награда за изкуство – Анастас Петров, роден на 1 септември 1899 г. в Добрич.
„През целия си живот запазва неотстъпно преклонение пред родния си град, огнище на българското възраждане.“ Това споделя сестрата за родното място на своя брат – П. Дачев – балканския градец Котел. Интересна документална находка е родословното дърво на семейството. Той е потомък на големия български възрожденец Епископ Софроний Врачански (1739 – 1813 г.). Отново в това свидетелство се четат имената на неговите родители – Мария и Петър Дачеви. Първоначалното си образование художникът получава в Добрич, където семейството се премества да живее известно време. Учи във Варненската мъжка гимназия, но е изключен „поради напредничевите си идеи“. От 1915 – 1916 г. следва един семестър в Рисувателното училище в София. След Първата световна война П. Дачев няма възможност да продължи своето образование. Завръща се във Варна и става „чиновник“, но в същото време упорито рисува.
Първата самостоятелна изложба на П. Дачев с ъс седемдесет платна е открита на 5 април 1924 г. в Тръпковата галерия на ул. „Аксаков“ в София. Непознатият и самоук художник предизвиква сред ценителите на изобразителното изкуство противоречиви оценки. Те са породени от експресионистичните нагласи на твореца. Излизат отзиви в изданията „Радикал“, „Черноморец“, „Свободна реч“, „Дневник“ и „Художествена седмица“. Сирак Скитник и Александър Божинов очертават портретната скица на „един нов художник“, интересен в творчеството си. В рисунките се „преплитат стилови похвати от сецесиона, символизма и експресионизма, характерни за влиянията на модернизма в България през 20-те години“ **. Сюжетите му са приказни, пейзажите фантастични, а настроението мистично. Темите са знакови – за смъртта, за мъжа и жената във вечно съпротивление и привличане, за доброто и злото.
След първата изложба художникът заминава за Цариград. Там, с прекъсване, посещава Академията за изящни изкуства („Гюзел занталар академиси“ така е написано в отзивите). По това време 1926 – 1927 г. се запознава с Владимир Димитров-Майстора. Двамата творци съзерцават прелестите на стариння град. За кратко заминава през 1926 г. в Берлин, където неговият брат – Анастас Петров учи балет. Натрупаните впечатления и емоции раждат втората самостоятелна изложба на П. Дачев. През 1929 г. тя се открива с цариградски мотиви в Галерията на 6-те на ул. „Търговска“ в столицата. Картините илюстрират романтиката на ориенталския пейзаж. Платната носят лъчи от слънцето, дремещо спокойствие, наситено с поезия и безкрайна гора от минарета, сред които се шепнат чудни приказки.
От 1932 г. П. Дачев се установява в България. Работи като художник и журналист. Във фонда на музея се пазят негови статии, посветени на редица културни прояви и проблеми, пътеписи за живописни кътчета на родината и очерци за интересни личности в изкуството.
Любопитно е да се погледне в приятелските среди на П. Дачев и неговите контакти. Когато е в София често гостува на семейството на писателя Стоян Загорчинов. Сред присъстващите на вечерта са Деспина и Елка, съпруга и дъщеря на писателя Йордан Йовков. За тези близки контакти сред писатели и художници, сред хора на изкуството си спомня и Деспина Йовкова ***. Навярно това е времето, когато и П. Дачев, и Йовков се установяват да живеят в столицата след 1932 г.
През 1948 г. се открива трета самостоятелна изложба на П. Дачев в Галерия „Форума“ в София. Материални причини не му позволяват нашироко да приложи творчески идеи и замисли.
През 1943 г. излиза неговата първа книга „Непознатият Цариград“. В нея са включени репортажи, илюстрации и скици от този мистичен град. Автор е на две монографии –
за френския художник и скулптор от 19. век Оноре Домие, 1957 г. и за художничката Екатерина Савова-Ненчева, 1966 г. на издателство „Български художник“.
Последната самостоятелна изложба на П. Дачев е през 1964 г. в Ателие по графика на ул. „Гурко“. В нея показва морски пейзажи от Созопол, Балчик, Каварна и графики.
През 1967 г. заминава за два месеца в Париж. Този град на художници, на артисти, на поети, на хора на перото винаги го е привличал. Искал е да види и да почувства неговата култура, обикалял е богатите на история и изкуство музеи. За един художник духовните богатства на Париж са „необхватни“. Завръща се изпълнен с впечатления, емоции и проекти за нови изложби, но заболяване слага край на биографичния разказ за самобитния творец. Той умира на 7 октомври 1968 г.
Журналистическата работа на П. Дачев оставя следа във вестниците „Литературен фронт“, „Дъга“, „Днес“, „Нови дни“ и др. с репортажи от съвременната действителност.
Освен като живописец той се изявява и като илюстратор, писател и художествен критик. На страниците на сп. „Венец“ се появяват публицистичните му творби: „Пред прозореца на Черно море“, „Ловци на бисери“, „Училище за слепи“. Сътрудничи на сп. „Изкуство“ и „Пламък“.
Това кратко и скромно късче културна памет за художествената продукция на П. Дачев (1896 – 1968) като история на изкуството ще се изследва, ще се проучва и ще се дописва от изкуствоведи и музейни специалисти. В нашето съвремие започнаха научни наблюдения върху някои периоди от творчеството на живописеца. Първа с тази творческа амбиция се заема известният български изкуствовед Ружа Маринска, преподавател към катедрата „Изкуство“ в Художествената академия в София. Тя публикува в изследванията си от първия период на художника две негови работи: „Композиция“ и „Минало“, 1924 г., гваш, хартия. Картините са притежание на отдел „Литература и изкуства“ на Регионален исторически музей – Добрич. Те са част от книгата с научен принос на Р. Маринска „20-те години в българското изобразително изкуство“. Друго изследване върху натюрела на П. Дачев направи и публикува изкуствоведката, тогава още докторант в НХА, Ана Венкова. Тя се представи с публикацията „Творчеството на Петър Дачев от 20-те години ХХ в.“ в сборника „Добруджа в изобразителното изкуство“, издание на Художествената галерия – Добрич през 2007 г.


* Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 1 А – Л. София: БАН, 1980, с. 222.
** Венкова, Ана. Творчеството на Петър Дачев от 20-те години на ХХ век. /Добруджа в изобразителното изкуство. Художествена галерия – Добрич, 2007, с. 150.
*** Йовкова, Деспина. Йордан Йовков. Спомени. Записки. Писма. София: Наука и изкуство, 1987, с. 26.

Картините са от фонда на Литературен музей "Йордан Йовков"

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево