Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ТЮЛЕНОВО АРТ-ФЕСТ 2016 – ПОГЛЕД ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ"

ТЮЛЕНОВО АРТ-ФЕСТ 2016 – ПОГЛЕД ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ

Мариан ЖЕЛЕВ

 

Организираният за втора поредна година фестивал в Тюленово е вече факт. От 10 до 13 август публиката се срещна с творци от цяла България в почти всички сфери на изкуствата. Четирите дни (един повече от предния път, но не като надграждане на всяка цена, а като опит да се обхване целия обем от разнообразна програма), дадоха повод за много емоции, настроение, усмивки. И възможност отново да се усети връзката между твореца и природата. При това на един бряг, който мнозина смятат за непристъпен. Но погледнат през очите на изкуството, той се превръща във вдъхновение, което достига до всички.
Къде се крие тайната за провеждането на подобен фестивал?
Всъщност едва ли може да се говори за тайна, някакво кой знае какво усилие или нуждата от гениални хрумвания. Голяма част от очарованието на едно подобно събитие е осигурено от самата природа – скалите в и около село Тюленово. Брегът

Рибарският плаж в Тюленово е много близо до въображението и представите на един творец за съвършена картина – пейзаж, история, снимка или просто декор за представление. Останалото е добра организация, екип от хора, подбор на подходящите участници и не на последно място – финансово подпомагане.
През второто издание бе направен опит да се обхване широк периметър от изкуства и прояви. За първи път бе предложена програма и в предиобедните часове. Тя бе посрещната от публиката с явен интерес. Например разходката с лодки до Тюленовата пещера бе посетена от повече от петдесет души. Гости на мероприятието коментираха, че от няколко години идват на почивка в Тюленово и много пъти са търсили подобна услуга с лодка: да разгледат брега, дори и срещу заплащане. Ето, че тази тяхна мечта се сбъдна в рамките на фестивала. Благодарение на местни рибари и собственици на лодки.
А какво да кажем за организираните водолазни курсове, които дадоха възможност на 13 кандидати (или по-скоро те осъществиха мечтата си) за първи път да се гмурнат под водите в залива на Тюленово? Емоцията им бе толкова силна и така заразителна, че когато ги попитахме какво са усетили и дали са били доволни, те не можеха да дадат адекватен отговор на момента поради силното преживяване. Все пак след това споделиха, че подобно преживяване се помни за цял живот. Това стана благодарение на добре организираната и подготвена програма с клуб „Приятели на морето“ Варна и нейния ръководител Дарина Иванова. В продължение на няколко дни преди фестивала бяха записвани кандидатите и комплектовани в групи, осигурен бе екип от професионални инструктори (с всеки кандидат водолаз имаше по един инструктор) и почти непрекъснато бе следена прогнозата за времето и вълнението на морето, което се оказа изключително подходящо за целта в деня за гмуркането.
Не пропуснахме и историята на селото, както и онова, което е свързано с добиването на нефт и газ в района. Мартин Желязков изнесе великолепна беседа в НЧ „Изгрев 1936“ в селото. С него бе и дългогодишният директор на предприятието за добив на нефт и газ Станой Стоев. Двамата говориха толкова увлекателно – за миналото на селото, за древните обитатели, делфините и тюлените, първите копки за добив на нефт, количествата, извозването и новите проучвания, за инцидентите – че никой не усети кога бяха изминали два часа. И дори в когато срещата действително трябваше да приключи, от публиката продължиха да задават въпроси: „За онези варели по полето?“, „Какво е добиваното количество в момента?“, „За тюлените и рибата в морето?...“
Музиката винаги е била най-яркото сценично присъствие на всеки подобен форум. Привлича публика, приковава внимание, създава настроение. Светлин Трендафилов, Христо Караславов (заедно с Дани Рибаров), Краси Първанов и Красимир Йорданов – бяха музикантите, които и този път публиката адмирира за качествено предложения репертоар. По традиция музикалната част е с акцент акустичната китара и авторска българска музика. Докато изразните средства при писатели, музиканти, художници са прекият път на обрисуване на всички вълнения, усещания и вдъхновение, което всеки изпитва при досега си с подобна природа. Иначе Краси, Светлин, Красимир и Христо изпълниха великолепно своите песни.
Изненадата за децата всъщност не беше изненада, а очаквано събитие. Става въпрос за двете очарователни момичета – Гери и Луси (Гергана Иванова и Лусина Терзиян) – от творческата работилница LaLU&GER. Парцалени кукли, весели игри, състезание за най-добра история... Двата дни, в които бе организирана детската работилничка – настроението в селото изведнъж се промени, заради детската глъч, радост и веселие. А и заради щастието на родителите, които също бяха хванали иглата и конеца. Точно този тип забавление изкара децата от обичайното, за съжаление, стоене пред екрана на компютър, телевизор, таблет. Гери и Луси предложиха разнообразна програма, с различни кукли, а децата в двата дена се превърнаха в творци.
За поетите и техния рецитал може много да се говори. И неведнъж са били цитирани, публикувани, търсени и четени. Става дума за Валери Станков, Сашо Серафимов и Огнян Антов. И тримата не бяха поканени само по емоционални причини или следствие на конкретна симпатия. Валери Станков в почти всяка своя поетична книга има стихове за морето и брега. Поезията му със своята стихия, сила и прекрасни метафори пряко кореспондира с брега на Тюленово, бурните вълни и мистичните пещери наоколо. Силата на словото при Сашо Серафимов бе като вятър, който, попадайки на брега, оставя своите следи. А Огнян Антов сякаш постави удивителна на връзката на човека с природата и изкуството. Това не бе случайно – подобен фестивал, точно в Тюленово, няма как да мине без точно подобен вид поезия.
Постепенно Тюленово арт-фест започва да привлича и повече художници. Младата
Пламена Недялкова показа свои предишни произведения и докато траеше фестивалът, тя рисуваше на сцената или до брега. Картината ѝ веднага бе откупена от впечатлени почитатели. Цецо Илиев пристигна със своите уникални произведения – той рисува върху паднали кори на дървета. Стилът му е самобитен и изключително интересен.
Което не остана незабелязано. Светлин Трендафилов, който освен музика и поезия, се показа и като добър художник. Няма да е нещо ново, ако кажем, че брегът на Тюленово е едно прекрасно място за художниците. Три или четири дни – колкото трае фестивалът – може и да не са достатъни, за да се разгърне талантът им, но така или иначе присъствието им на подобен форум допълнително осигурява така нужното солидно творческо присъствие.
Конкурсът за най-добра рибена чорба започна да се превръща в емблема на фестивала. Замислено като странично събитие, с по-малко арт-заряд и повече добро настроение за публиката, рибената чорба тази година затвърди своето присъствие като особен модел артистично събитие. Разбира се, то не мина без изключителната намеса на Паскал Паскалев – опитен водещ, фокусник, аниматор; участник в няколко телевизионни предавания („И аз го мога“ по бТВ, „България търси талант“). Журито, в състав от трима души, бе затруднено в избора си и в крайна сметка присъди две първи награди. На финала публиката нямаше търпение да опита от чорбите, като средствата този път отидоха за подпомагане дейността на фестивала.

. . .

Има една тенденция при това второ провеждане на Тюленово арт-фест и то трябва да се отбележи като напредък в събирането както на една добра публика, така и на сбор от великолепни творци. Фестивалът в Тюленово вече не просто се посещава случайно или от любопитство. За фестивала сега се знае, че събира точно определени творци, които създават специфично настроение. Не става въпрос за разпуснатост, показ на преднамерена хаотичност и освободеност или търсене на всяка цена на шумни веселби и китарен грохот (което не бива да буди отношение за наличие на несимпатия от наша страна към подобен род звучни форуми; напротив – всяка сцена си знае участниците). Тенденция е вече Тюленово арт-фест да се посещава от любители на акустичната музика, на поезията, на изобразителното изкуство и фотографията – профил, който тази година много ярко се очерта сред хората, посетили сцената. От друга страна гостите не пристигаха и заради морето, скалите, природата в Тюленово. Какво по-добро за тях – точно на този бряг да срещнат творци като Валери Станков, Краси Първанов, Христо Караславов и др. Което означава, че Тюленово арт-фест вече изгражда своя разпознаваем профил. И когато утре се заговори отново за него, всички ще знаят какво да очакват. А те са мнозина и със сигурност ще направят отново всичко възможно, за да посетят събитието.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево