Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОТ АВАРИЯТА ДО НОВОТО НЕБЕ "

ОТ АВАРИЯТА ДО НОВОТО НЕБЕ

ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

Учителят. Критикът. Грижи се главно за връзката с младежта и оценяването.


Роден е през 1955 г. в Добрич. Завършил е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Работи като учител в Езикова гимназия "Гео Милев" в Добрич. Има седем книги в областта на литературното обучение. Редактор е на много издания на добруджански творци.

Последни 5 статии от ДРАГОМИЛ ГЕОРГИЕВ

Драгомил ГЕОРГИЕВ


Съвременният български читател, който иска да прочете алтернативен, експериментален и оригинален роман, може да го направи, ако избере представителя на четиридесетгодишните разказвачи ТИХОМИР ДИМИТРОВ. Неговите книги „Справедливост за всички“ /2007/, „Душа назаем“ /2009/. „Аварията“ /2015/, „Ново небе и нова земя“ /2016/, сборникът с разкази „33 любовни истории“, пътеписите му за Сантяго, Амстердам, писателският му блог са свидетелство за нови методи и подходи за комуникация с широка аудитория от четящи хора от всички краища на Земята.
Ново книжно тяло предложи издателство „Илия Вълчев“, Добрич с двата последни романа „Аварията“ и „Ново небе и нова земя“, Д, 2016, 135с.,101с., като по този начин се дава възможност за естетическа среща с големите проблеми на световното съвремие в началото на 21-ви век. Те са за насилието и алчността, за мира и войната, за живот и след смъртта, за съществуването или не на алтернативните светове, за любовта и изневярата, за цената на успеха и провала, за нестихващото противоборство между
доброто и злото, т.е. „въпросите, които никой век не разреши“/П.К.Яворов/. Мисията, отговорността на твореца е не да премълчава и пропуска тези конфликтни точки на човешкия и обществения живот, а отново и отново да ги интерпретира, за да потърси вероятните, възможните пътища и посоки за тяхното ново решение. Младият наш романист предлага новаторски избор на герои и алтернативни светове, на остри и динамични конфликти, на режисьорски подход в избора на сюжети, сблъсъци и картини, на жив и богат съвременен български език.
Предизвикателството в двата романа е в постмодерното артистично и разкрепостено мислене и съзнание на алтернативни модели на живота около и вътре в нас като тревога на писателя. Първият разтърсващ интелектуален шок е какво би станало, ако настъпи тотална, световна авария и излязат от употреба всички машини, уреди, автомобили и тогава какъв ще бъде смисълът на живота? Оттук всеки от нас може да се качи на своите криле на въображението и фантазията, за да тръгне по пътищата на играта – детска, творческа, научна, експериментална и подобно на Бога да създава, моделира светове, хора, картини, земи и небеса. Романистът предлага неговите герои да попадат във възможно най-кошмарния вариант на живеене, както е сега в Иран, Ирак, Афганистан, Сирия, а защо не в България и много съвременни точки на света, на тотална и смразяваща авария, когато на власт идва властта на военните, на генералите, както е в много режими от най-новата съвременна история. Тук действат законите на бухалките, на унижението и показните убийства, чрез които се внушават животински страх и сляпо подчинение. Живее се в бараки, по пътищата движението е с каруци, всички са военизирани, марширува се до припадък, културните алюзии са в посока на тоталната съвременна криза, в която затъват и загиват необратимо стари държави, народи и цивилизации. Картините са пресъздадени с жестокия класически реализъм на Н.В.Гогол, М.Ф.Достоевски, Салтиков-Шчедрин, на Любен Каравелов, Елин Пелин и Георги Стаматов, в графичната черно-бяла стилистика. Асоциациите са и към Дантевия ад, с кръговете на наказанието на грешниците и престъпниците. Във втория роман художественият модел за света е също библейски, той ни отвежда към Откровението за „ново небе и нова земя“, това е познатото научно и творческо видение за алтернативен живот в балон в света на Симулацията, в който има „въвеждащ психолог“ като Свети Петър и той ти отрежда бъдещите срещи, мястото за живеене и т.н. Въображението на романиста се разгръща за дизайна, облеклото, залите, спалните, където ще се живее в един друг алтернативен свят на ангелска доброта и висше божествено съвършенство. И все пак в този идеален, безпроблемен, висш свят на рая има място и за трети възможен сюжет за сурова и жестока война между оцеляла група от хора на Хулио Алварез и Матиас Бернехо с огромните пълчища от хибридни плъхове, които са вероятно рожба на друга цивилизация в хода на жестоката война. Пак сме в ситуацията на контролни постове, секретни експерименти, биологическо оръжие, война, сгъстяване на действието до кулминацията на победата над плъховете и свързването с другите от Станцията. Във финала на двата романа е предложена ориентираща необходима хронология на събитията в годините, за да се постигне яснота за разказаното в двата романа като исторически период и настъпилите необратими промени в глобалния живот на Космоса. Изключително раздвижен, интересен и любопитен е този алтернативен глобален модел на младия ни романист за развитието на човечеството в един възможен отрязък от време от три века, от 1984г., с раждането на Адам до 2285 с присъединяването към експедицията в дълбокия Космос. Тези глобални процеси са пресъздадени естетически раздвижено, динамично и образно, както е във футуристичен, фантастичен роман, като в разказваческите стратегии важна роля имат главните и второстепенните герои в тази книга на алтернативните модели и светове.
Класически е изборът на имената на двата основни човешки енергийни центъра, мъжът е Адам, а дамата, жената е Юлия (Ева), а новото начало е в 1984 година, когато се ражда новият Адам и започва неговата иновационна история. Той е ескапист, млад съвременен българин, който може да живее свръхбогато, да е поредният милионер, да развива тръста на семейство Чобанови и да заспива с нежния звон на златото. Различен е младият герой от съвременното материално поколение, което има своя бог-долара. Той се втурва след смайващата с излъчването си Юлия и обърква еснафските планове на типичните консуматори като семейството на Фани. При него всичко е живот на скорост, защото обича динамиката, промяната, бягството и носи своя тежък синдром на самоубийството, както е при всички млади хора от времето на Гьотевия Вертер и Пушкиновия Онегин до наши дни. С героя преминаваме през различните времена и епохи на различните Симулации – Аварията, Магистралата, конфликта на станциите, заедно сме в „новото небе“. Това е нашият съвременен Вергилий, който е чужд на статуквото, компромиса и самодоволството. Пред нас израства нов Прометей, Христос, Мойсей, истински съвременен водач, от какъвто има трескава потребност човечеството ни днес и сега в нашето съвремие. Той е търсещ, неудовлетворен, неспокоен, готов е да се втурне в неизвестното и да избере самоубийството, което ще е начало на следващото прераждане, на друга Симулация и проекция. Писателят успява да изгради силен и ярък образ, на когото читателят симпатизира и духовно следва, защото вярва на идеалите и мечтите, на идеализма в делата му.
Неговата спътничка в живота е Юлия( Ева ), която е с неземна красота, чаровна, ефектна, въздействаща и магнетична, излъчваща енергията на любовта и силата на духа. Тя е различната, алтернативата на самодоволната материалистка Фани. В нея е жив природният инстинкт към живота, природата и щастието, както е древната прамайка Ева, за да преминем през Андромаха и Пенелопа на Омир, за да стигнем до „осъдените души“ на Димитър Димов. Тя е тази, която ще премине с любимия Адам през годините и епохите и да разпръсква тайнството на женската манна небесна на виталността, затова в поантата на текста в нея е влюбен и няма никога няма да я остави Хулио Алварез. Романистът естетически успява да ни плени с прекрасния образ на жената с нейната вечна позитивна природа да носи красота, любов и чара на необикновеното.
Сред второстепенните персонажи можем да отделим този на старицата Богдана Желязкова, защото тя носи много от националната разказваческа традиция на баба Илийца на патриарха Иван Вазов, баба Марга на „езичника“ Елин Пелин, Калмучката на „християнина“ Йордан Йовков. Подобно на графиня Юлия Вревская и Богдана носи в себе си великото майчино чувство на милосърдието и състраданието. Четиридесет години тя е медицинска сестра в спешно отделение и е спасила стотици животи. Без нейната доброта и загриженост, както в мита за Христос, няма и не може да се роди достойният народен духовен водач. Тя е като майката орлица, която е разперила своите криле и в жестоките условия на лагера на Аварията многократно спасява младото момче, за да избяга от прокълнатото място на насилието.
Сюжетостроенето в двата романа е върху принципа на артистичната игра с художественото време и пространство. Началото на текста „Аварията“ е в стилистиката на съвременния роман за българския Растиняк, Жулиен Сорел, Евгений Онегин, който тръгва да покори богатото семейство от новия елит на Чобанови. Втурва се енергийното „но“ в наратива, което преобръща познатото в посока на неочакваното, а това е срещата с магическата Юлия, за да дойде ред на Аварията. Продължава артистичната и аристократична игра на романиста да танцува валс или полка със ситуациите в близко и по-далечно време преди и след Аварията. Постига се естетическият ефект на леко заиграване с различните времена и пространства, както е при модерен режисьор на театрален или филмов спектакъл като Мариус Куркински, който обича изненадата и ефектите, за да поддържа будно и напрегнато съзнанието на зрителите, на възприемателите. Двата романа са в добрата разказваческа традиция на „приказки без начало и без край“, който са обединени около двамата главни герои, вечните Адам и Ева с техните истории, които са занимателни, любопитни, но и поучителни, защото са хуманни.
На премиерата в Добрич Тихомир Димитров изповедно вдигна завесата на своя творчески процес. Той сподели как в продължение на близо четири години началото е поставено с пускането на основен водещ текст, който е обсъждан в социалните мрежи с читателите. Те с любов и пристрастност са предлагали различни идеи за съдбата на героите и възможните сюжетни ситуации. Така се получава нов и постмодерен начин на активно сътрудничество на широк кръг от ценители на истинската и талантливата проза. Опитът на твореца е любопитен, иновационен и оригинален, особено ако е оформен добър кръг от съмишленици, които с обич даряват предложенията си.
Книгата като цялостна визия е постижение на съвременното книгоиздаване, защото са избрани творчески находки от художника Илия Вълчев. Кориците оригинално са в диалогичност, а двата начина за разполагане на текстовете са артистично решение, находка, която радва и изненадва приятно истинския ценител на естетическото и на оригиналното решение.
Посланията на двата романа са съвременни и хуманистични. В тях откриваме болката на разказвача от възможен жесток вариант „с прости тояги/ шопи с сопи/ с пръти/ с копрали/ търнокопи“/ „Гео Милев – „Септември“/ на „авария“ за грозно дехуманизирано бъдеще на човечеството. Това е страховит модел на регресивно връщане към времето на дивото насилие над уникалността и личното пространство на индивида като богочовек. Нашето съвремие в много точки на света е нагледен пример на скотско живеене, на насилие, гняв и омраза, на тотална миграция и манипулирано преселение на народите от Изток на Запад. Крехката ни надежда е в личния пример на такива силни характери като Адам и Юлия, като Богдана Желязкова и Хулио Алварез, които знаят как да носят на раменете си болките и страданията на милиардите свои събратя, на човечеството.
Двата романа на Тихомир Димитров ще бъдат посрещнати с естетическа радост и удоволствие от читателската аудитория, която има пристрастия към новия съвременен български роман, който от години е в истински разцвет. В богатството от творчески гласове своето място ще заемат текстовете на младия ни разказвач, майстор на иновационни сюжети, герои, на артистичната игра с художественото време и пространство, с хуманистичните си послания.

„Аварията“ и „Ново небе и нова земя“ от Тихомир Димитров – издателство „Илия Вълчев“, 2016

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево