В утрото на 6 август 1945 година, американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ (с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“ (в превод от английски – „малчугана“). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „Fat Man“ („дебеланко“), с която е разрушен град Нагасаки. Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000 и 140 000 души, а в Нагасаки между 60 000 и 80 000, като болшинството от жертвите са сред цивилното население.
Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни. Тези агресивни и варварски актове на американската армия по същество не водят пряко до излизането на империята от Втората световна война, в която загиват 35 милиона военни и цивилни граждани.
Днес седемдесет и една години по-късно светът отново се готви за война.


MОМИЧЕНЦЕ

Аз съм тази, която чука по вратите,
По вратите – една по една,
Не мога да ви се покажа,
Мъртвите не може никой да види.

Откакто умрях в Хирошима,
Минаха десетина години.
Момиченце съм на седем .
Не порастват мъртвите деца.

Първо се подпалиха косите,
Изгоряха очите ми, станаха на въглен.
В шепа пепел се превърнах за миг,
Вятърът отвя пепелта ми.

За себе си
Нищо не искам от вас
Защото изгорялото като хартия дете
Бонбонче не може да хапне

Аз чукам по вратите ви –
Лелко, чичко, дай един подпис.
Да не убиват децата
И да могат да хапват бонбони.

Превод: Севджан Кендже

Стихотворението „Момиченце“ на Назъм Никмет е написано през 1955 г. като призив за мир на Садако Сасаки, десет години след нейната смърт, настъпила вследствие на атомната бомба, хвърлена в Хирошима. То намира огромен отзвук сред прогресивните хора в света, превежда се и се композира като песен на много езици, между които и японски. Атомната бомба в Хирошима е хвърлена, когато Сасаки е на 1 годинка и след 10 години тя се разболява от левкемия. Надявайки се да оздравее и вярвайки на легендата, че ако болен човек направи 1000 хартиени жерава, то те ще го спасят от коварната болест, тя започва да сгъва хартиени жерави. „На крилете ви ще напиша мир и така ще полетите над целия свят“, казва тя. Но Сасаки умира на 644 –ия жерав. В стихотворението е на 7 години, но когато умира, тя всъщност е на 11 години.

Севджан КЕНДЖЕ е родена през 1961 г. в България. Преводи: „Котешки писма“ на Ойа Байдър; „Говори, колкото мъжа си“, роман на Шебнем Бурджиоглу; „Тайна“ на Нермин Безмен; „Сакъз Сардуня „на Елиф Шафак; три сезона на сериала „Великолепният век“, стихове на Мевляна, на турски и български поети, преводач на бизнес срещи и преговори. Живее в Истанбул.

Бел.Прев: Има съществена разлика между моя сегашен и досега известния български превод на стихотворението (на Николай Цонев). Той явно е направил превода на български от широкоизвестния аранжимент за песен на Ryuichi Sakamoto, в който има съществени разлики от първоначалния (оригинален) вариант на Nobuyuki Nakamoto.