Красимир БАЧКОВ



В бедното откъм обзавеждане телевизионно студио, на скъп кожен диван се бяха разположили водещата Теди Цанова и полицаят Борис Мечев, или както го знаеха всички – Боби – лапата. И двамата вече се бяха подготвили за предстоящото интервю в смисъл, че Теди си бе нахвърляла няколко въпроса на листчето пред себе си, а Боби бе обхванат от сценична треска и изтръпнал, като замръзнал картоф през зимата. Единият от двамата оператори им даде знак, че започва да снима, червената лампичка на камерата му светна и водещата зае професионална поза:
— Уважаеми зрители, днес в рубриката „Герой на деня” ни гостува полицаят Борис Мечев, който преди три дни спаси живота на петима мигранти. Само да припомня, че микробуса, с който са пътували незаконно влезлите в страната мигранти, се преобръща и пада от мост на река „Латишка”. В мътните води на придошлата от последните дъждове река загиват шофьорът на микробуса, българският каналджия и двама от мигрантите. С риск за живота си, г-н Мечев влиза в реката и последователно изважда петимата останали живи мигранти. Г-н Мечев, защо се хвърлихте да спасявате тези хора и какво си помислихте в първия момент, на тази страшна трагедия? Боби машинално изтри стичащите се капки пот челото си, а после се плесна по коленете:
— Ами …, нищо не си мислех! Просто скочих, защото видях, как бусът потъна в реката. Там имаше хора и трябваше да им се помогне.
— Много хора биха отминали без да се намесят, както се е случило и край вас. Какво ви провокира да извършите този изключителен героизъм?
— Какъв героизъм …? Няма такова нещо! Хората щяха да се удавят, ако не бях скочил при тях! Те половината се удавиха, де! Аз по-скоро не успях да се справя …! Сега ме е яд, но …!
— Заедно с вас са спрели още две коли, в които е имало общо седем души. Те са свидетели по случая и дори двама от тях са заснели с телефоните си вашата спасителна акция. Защо те са гледали безучастно, а само вие сте действал за спасяването на пострадалите?
— Ами, питайте тях! Защо питате мен?
Водещата нервно се усмихна:
— Не смятате ли, че нормална човешка реакция е, да опазиш собствения си живот, вместо да го рискуваш за другите?
— То така излиза, че …. моята реакция е ненормална?
— Нямах това предвид! Просто у всеки човек има праг на защита, който го предпазва от излишни рискове!
— Явно у мен тоя праг липсва! Какво да се прави, всеки си има кусури!
— Имам усещането, че вие още не сте осъзнал размерите на геройската си постъпка! Вероятно тази самоотверженост е възпитана у вас от родителите ви?
— Аз съм сирак. Израснах в детски дом. И престанете да говорите за героизъм! Там се удавиха четирима човека …!
- Дааа...! – облиза пресъхналите си устни водещата – Сега ще прекъснем за
реклама, а след това ще продължим нашия разговор. Тя пое дълбоко въздух и шумно го изпусна:
— Ама, какво ви става на вас?! Защо се държите така? Ще ми провалите предаването, ако продължавате по същия начин!
— Как се държа? – повдигна рамене в недоумение Боби и отново изтри потта от челото си.
— Ами, аз ви хваля, вие сте герой, а какви ги приказвате …? Не успял, провалил се…! Не това искаме да внушим на зрителя, а обратното! При това сте спасили незаконно влезли в страната мигранти!
— Нали все са хора? Като са влезли незаконно, да ги оставя да се удавят ли? А и откъде изобщо да знам, колко и какви хора има в буса?
— Действително с вас не може нормално да се говори! Всичко обръщате на обратно! Боби стисна една в друга огромните си длани от притеснение:
— Аз нали ви казах, че ще се гипсирам пред камерата и може да изтърся нещо, дето не трябва?
— Значи, да спасявате хора в буйна река можете, а да кажете пет думи в ефир не можете?
— Това са различни неща, ….. госпожице! Вие ги можете тия завъртените приказки, а аз мога само прости неща.
— И какво всъщност можете?
— Амиии, …. мога да нацепя дърва, да поправя мебел или кола, да се разправям
с бандитите на работа ! Такива неща…! Теди Цанова присви очи, облиза устни с върха на езика си и тихо запита:
— А да помогнете на една жена да излезе от депресия можете ли?
— Не знам! – повдигна несигурно рамене Боби – Коя е тая жена? Аз с жените много не се оправям.
— Аз съм тази жена! Преди две седмици скъсах с приятеля си и от тогава се скапах. Става ли довечера да ме заведете на ресторант, а после да идем у вас или у нас? Казват, че нямало нищо по-добро срещу депресия от един пълноценен секс! Боби преглътна като риба на сухо, точно три пъти преди да затвори устата си. Потта вече се стичаше като река по него.
— Ама вие така съвсем ще оплескате нещата! – скара се водещата и извика гримьора на помощ. Докато възрастният гримьор обираше с гъбичка потта на полицая и го пудреше, без капка притеснение Теди уточни:
— Е? Остава ли уговорката за довечера? Ще ме вземете ли, примерно в шест от тук?
Като хипнотизиран Боби – лапата кимна. Той никога не бе изпадал в подобна сложна за него ситуация, не знаеше как и не можеше да реагира адекватно. Тази красива телевизионна водеща нямаше нищо общо с обикновените престъпници, с които всеки ден се разправяше той, нито с откритите му, простодушни колеги. И все пак бе по-опасна, някак водеше играта, а на него не му оставаше друго, освен да се съгласява. Неволно се загледа в един от мониторите, зад стъклената стена в студиото, където в момента по „Анимал планет” даваха как голяма женска богомолка изяжда главата на мъжкия, докато се съвокупляват. Полицаят се пипна машинално по главата, сякаш да се увери, че все още е на мястото си и помисли, че всъщност не той, а мъжката богомолка е истински герой. Водещата го изгледа изпод дългите си, залепени изкуствени мигли и обяви:
— След тридесет секунди продължаваме!
Три месеца след това, докато вървяха по централната градска улица, единият телевизионен оператор сподели с другия:
— Обаче, Теди направо удари джакпота с това полицайче! Не само че го заби, а и вече е бременна от него! Шапка и свалям на нашата водеща маймуна!
— А това момче още не е осъзнало, какво чудо му е дошло на главата! Ще се прави на герой и ще дава интервюта, а? Нямал праг на защита, не му пукало да рискува той …! Ех, какво му се пише отсега нататък …!
Двамата се захилиха на глас и продължиха по пътя си.