ДВЕ ЕСЕТА
... НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ!
Не са забравени думите на Сталин, че комунистите са изградени от "особено вещество", от "особен материал". Той и неговата партия, които отрекоха генетиката като наука, я признаха само по отношение на себе си. А генетиката на Мендел-Вайсман-Морган, отричана десетилетия от лагера, доказа ясно наличието на наследственост, като фотографира хромозомите и днес е в основата на инженерната биология и медицина, с разкриване на невероятни простори за нейното развитие. И все пак Сталин беше по-прав от своите "учени" (Лисенко, Биков). Доказано е, че темпераментите и ядрата на характерите и личностовите структури се унаследяват и са видими в поколенията.
Наистина комунист не може да бъде всеки. Кои са неговите характерни особености? На първо място, това е ЗАВИСТТА. Ненапразно успяха в нашата страна, където според Елин Пелин се намира геният на завистта. Завистта е основната мотивация на комунизма ("Защо ти да имаш, а аз да нямам?")
На второ място, това е АЛЧНОСТТА, хищничеството, склонността да се заграбва чуждото (моето е мое, чуждото - общо) в името на някакво равенство, което се обръща с обратен знак, когато гработелят стане по-богат от ограбения. Нека си припомним хилядите случаи, когато елитните комунисти, особено в София, изгониха собствениците на много домове, изселиха ги и се настаниха в тях или ги избиха предварително и конфискуваха имотите им. Защо трябваше активните (в много случаи фиктивните) борци против фашизма и капитализма да се облекат с привилегии до края на живота си, включително за децата и внуците си? Да сте чули някой активен борец да се е отказал от привилегиите си? В същото време хиляди репресирани след 1944 г. се отказаха от своето еднократно обезщетение по чисто морални съображения или го пртедоставиха на други организации. Някои въобще не го потърсиха, а други не го поискаха поради все още непреодолим страх. (!) А да сте чули някой комунист да се е отказал от наследствената си земя или да я е предоставил на някой безимотен?
На трето място, това е неутолимата ЖАЖДА ЗА ВЛАСТ, и то не само идеологическа и икономическа, но най-важното - политическа (както учеше Ленин). От идеологическата формално се отказаха, икономическата е изцяло в техни ръце, а за политическата открито точат зъби (всъщност не е ли тяхно мнозинството в парламента, не зависи ли от тях правителството, не са ли пред обсебване на върховната съдебна власт?).
На четвърто място, това е ТЕРОРЪТ. Нека цитирам Маркс: "Има едно средство да се спрат... агонията на старото общество и кървавите родилни мъки на новото, само едно средство - революционният тероризъм." Нашите комунисти се оказаха най-последователните марксисти. Българският атрой на БКП се изгради върху трупове. Терорът и насилието след 1944 г. бе непрекъснат процес. Заветът на Ленин: "Врагът не само трябва да бъде бит, но и доубит", се изпълняваше системно. Но нямаше как да бъде избита половината от българския народ, както това направиха червените кхмери в Камбоджа. Затова именно в България няма унгарски, полски и чешки събития.
Петата характерна черта на комунизма е ДЕМАГОГИЯТА. Г. Димитров се оказа по-велик стратег от Ленин. Докато Ленин разобличаваше и унищожаваше разни опортюнисти и сектанти, доскорошни негови революционни съратници, Димитров създаде теорията и приложи в практиката "народните фронтове", на които се хванаха много наивници в цяла Европа и ако не беше планът "Маршъл", съдбата на Европа днес щеше да бъде друга. От 4-те партии на ОФ в България остана една БКП с един казионен придатък (пак за демагогия). Четирите младежки политически организации минаха през наименованията СНМ, ДСНМ и накрая ДКМС, аналог на ленинския комсомол. Другите организации изчезнаха.
Но когато приемаме генетичната теория на Сталин за комунистите, не може да не установим, че тя се отнася за комунистическия елит, за господстващата номенклатурна класа. Нека не се учудваме на публично отказали се от комунизма личности - Радой Ралин, Блага Димитрова. Нека не забравяме самоубийството на поета партизанин Веселин Андреев и неговото предсмъртно писмо.
Българските комунисти не са нито като полските, нито като чешките, нито като унгарските. Другите се отрекоха от своето минало, извиниха се, нашите нямат и намерение. Защо същата тази партия не постави въпроса за национално съгласие и помирение, за испански модел през 1945 г., а през 1990 г., когато поиска да оневини и изтрие своите 45-годишни престъпления? Нора Ананиева на всеослушание декларира, че БКП не се отказва от нито един ден от своята стогодишна история. Хората от висшия кръг на БКП(с) настойчиво и нагло говорят за връщане във властта за 45 години (Г. Първанов, Топенчаров-син).
Върхът на демагогията на комунистите е преименуването на БКП в БСП. И пак кражба - имаше преди това друга партия, регистрирана със същото име, но как това име бе присвоено, не мога да обясня. Имат наглостта да заявяват, че тяхната партия е социалистическа, като тази на Испания, Италия, Гърция. А всъщност това е паертията на синовете на убийци (Кр. Премянов), на обвинители от "народния съд" (Нора Ананиева), на син на морален инквизитор и баща на крадец на коли (Ф. Боков). Нора зяви, че да си комунист (вече не "социалист") е нещо свято, е гордост (все едно да кажем, че да си убиец е гордост).
БСП ли? - няма такава партия!
В България има една партия ("Есть такая партия"), партията на Димитров, Червенков, Живков, Жан Виденов и Нора Ананиева - това е партията на българските комунисти БКП!
1996 г.
ЕДИН ХИРУРГ ПРОДАВА ВЕСТНИЦИ
Малка импресия
Невероятно ли? Не, идете и вижте! Много жители на нашия град минават край него. Комунито трябва вестник - купува, комуто не - отминава. Даже не го забелязва. Той не се провиква. Стои прав, малко брадясал, скромен. Не срамежлив и притеснителен, не като унизен и оскърбен, не за да прави демонстрация, а по неволя. И чака някой да забележи не него, а вестниците.
Той, великолепният хирург, спасявал хиляди животи, отварял хиляди кореми, помагал на хиляди, пенсионер, сега продава вестници. Той, прекрасният човек, бившият завеждащ хирургично отделение, който не се е скарал на нито една санитарка, не е наскърбил нито един колега. Като че ли говоря за умряло. Нека, ако някой твърди противното, ме опровергае. Не, той е жив и продава вестници.
Купих вестник не защото имам нужда (абониран съм). Не го питах добре ли печели, няма ли друг изход. Нямам представа за неговите материални проблеми. Какви биха могли да бъдат те освен уравновиловичната съвременна пенсия? Не му пиша името, защото не съм го питал. Много съграждани ще познаят за кого става дума, но това не е най-важното. Става дума за това, че един хирург продава вестници.
Отдавна българските лекари работят като таксиджии и бояджии. Лекарската заплата не е заникъде. Ще трябва ли да дочакаме деня, когато ще събират хартия и стъкла от контейнерите за смет? Защо е тази подигравка с труда на здравните работници и преди и сега? Защо, след като не са спекуланти и бизнесмени, а жреци на най-хуманната професия, трябва да живеят като от милостиня? Нормална ли е тази държава, в която шофьорът получава най-малко две лекарски заплати, след като шофьор се става за шест месеца, а лекар - за шест години, а и много повече? Къде другаде по света е така? Нямам нищо против труда и стачките на шофьорите, вероятно основателни, но само те ли са граждани на тази държава?
Не призовавам към стачка. стчките още повече усложняват и утежняват катастрофалната ни икономическа съдба. Но защо тези, които са дллъжни да виждат всичко, не правят нищо? Не е вярно, че майката дава да я де само на това дете, което плаче - тя дава еднакво на всички. В цял свят обущарят умира като обущар, шивачът като шивач, а защо у нас лекарят трябва да умира като вестникопродавец?
Стана ми болно при срещата с колегата на улицата. Не само за него, но и за всички лекари. И за самия мене.
11 юли 1992 г.
Не са забравени думите на Сталин, че комунистите са изградени от "особено вещество", от "особен материал". Той и неговата партия, които отрекоха генетиката като наука, я признаха само по отношение на себе си. А генетиката на Мендел-Вайсман-Морган, отричана десетилетия от лагера, доказа ясно наличието на наследственост, като фотографира хромозомите и днес е в основата на инженерната биология и медицина, с разкриване на невероятни простори за нейното развитие. И все пак Сталин беше по-прав от своите "учени" (Лисенко, Биков). Доказано е, че темпераментите и ядрата на характерите и личностовите структури се унаследяват и са видими в поколенията.
Наистина комунист не може да бъде всеки. Кои са неговите характерни особености? На първо място, това е ЗАВИСТТА. Ненапразно успяха в нашата страна, където според Елин Пелин се намира геният на завистта. Завистта е основната мотивация на комунизма ("Защо ти да имаш, а аз да нямам?")
На второ място, това е АЛЧНОСТТА, хищничеството, склонността да се заграбва чуждото (моето е мое, чуждото - общо) в името на някакво равенство, което се обръща с обратен знак, когато гработелят стане по-богат от ограбения. Нека си припомним хилядите случаи, когато елитните комунисти, особено в София, изгониха собствениците на много домове, изселиха ги и се настаниха в тях или ги избиха предварително и конфискуваха имотите им. Защо трябваше активните (в много случаи фиктивните) борци против фашизма и капитализма да се облекат с привилегии до края на живота си, включително за децата и внуците си? Да сте чули някой активен борец да се е отказал от привилегиите си? В същото време хиляди репресирани след 1944 г. се отказаха от своето еднократно обезщетение по чисто морални съображения или го пртедоставиха на други организации. Някои въобще не го потърсиха, а други не го поискаха поради все още непреодолим страх. (!) А да сте чули някой комунист да се е отказал от наследствената си земя или да я е предоставил на някой безимотен?
На трето място, това е неутолимата ЖАЖДА ЗА ВЛАСТ, и то не само идеологическа и икономическа, но най-важното - политическа (както учеше Ленин). От идеологическата формално се отказаха, икономическата е изцяло в техни ръце, а за политическата открито точат зъби (всъщност не е ли тяхно мнозинството в парламента, не зависи ли от тях правителството, не са ли пред обсебване на върховната съдебна власт?).
На четвърто място, това е ТЕРОРЪТ. Нека цитирам Маркс: "Има едно средство да се спрат... агонията на старото общество и кървавите родилни мъки на новото, само едно средство - революционният тероризъм." Нашите комунисти се оказаха най-последователните марксисти. Българският атрой на БКП се изгради върху трупове. Терорът и насилието след 1944 г. бе непрекъснат процес. Заветът на Ленин: "Врагът не само трябва да бъде бит, но и доубит", се изпълняваше системно. Но нямаше как да бъде избита половината от българския народ, както това направиха червените кхмери в Камбоджа. Затова именно в България няма унгарски, полски и чешки събития.
Петата характерна черта на комунизма е ДЕМАГОГИЯТА. Г. Димитров се оказа по-велик стратег от Ленин. Докато Ленин разобличаваше и унищожаваше разни опортюнисти и сектанти, доскорошни негови революционни съратници, Димитров създаде теорията и приложи в практиката "народните фронтове", на които се хванаха много наивници в цяла Европа и ако не беше планът "Маршъл", съдбата на Европа днес щеше да бъде друга. От 4-те партии на ОФ в България остана една БКП с един казионен придатък (пак за демагогия). Четирите младежки политически организации минаха през наименованията СНМ, ДСНМ и накрая ДКМС, аналог на ленинския комсомол. Другите организации изчезнаха.
Но когато приемаме генетичната теория на Сталин за комунистите, не може да не установим, че тя се отнася за комунистическия елит, за господстващата номенклатурна класа. Нека не се учудваме на публично отказали се от комунизма личности - Радой Ралин, Блага Димитрова. Нека не забравяме самоубийството на поета партизанин Веселин Андреев и неговото предсмъртно писмо.
Българските комунисти не са нито като полските, нито като чешките, нито като унгарските. Другите се отрекоха от своето минало, извиниха се, нашите нямат и намерение. Защо същата тази партия не постави въпроса за национално съгласие и помирение, за испански модел през 1945 г., а през 1990 г., когато поиска да оневини и изтрие своите 45-годишни престъпления? Нора Ананиева на всеослушание декларира, че БКП не се отказва от нито един ден от своята стогодишна история. Хората от висшия кръг на БКП(с) настойчиво и нагло говорят за връщане във властта за 45 години (Г. Първанов, Топенчаров-син).
Върхът на демагогията на комунистите е преименуването на БКП в БСП. И пак кражба - имаше преди това друга партия, регистрирана със същото име, но как това име бе присвоено, не мога да обясня. Имат наглостта да заявяват, че тяхната партия е социалистическа, като тази на Испания, Италия, Гърция. А всъщност това е паертията на синовете на убийци (Кр. Премянов), на обвинители от "народния съд" (Нора Ананиева), на син на морален инквизитор и баща на крадец на коли (Ф. Боков). Нора зяви, че да си комунист (вече не "социалист") е нещо свято, е гордост (все едно да кажем, че да си убиец е гордост).
БСП ли? - няма такава партия!
В България има една партия ("Есть такая партия"), партията на Димитров, Червенков, Живков, Жан Виденов и Нора Ананиева - това е партията на българските комунисти БКП!
1996 г.
ЕДИН ХИРУРГ ПРОДАВА ВЕСТНИЦИ
Малка импресия
Невероятно ли? Не, идете и вижте! Много жители на нашия град минават край него. Комунито трябва вестник - купува, комуто не - отминава. Даже не го забелязва. Той не се провиква. Стои прав, малко брадясал, скромен. Не срамежлив и притеснителен, не като унизен и оскърбен, не за да прави демонстрация, а по неволя. И чака някой да забележи не него, а вестниците.
Той, великолепният хирург, спасявал хиляди животи, отварял хиляди кореми, помагал на хиляди, пенсионер, сега продава вестници. Той, прекрасният човек, бившият завеждащ хирургично отделение, който не се е скарал на нито една санитарка, не е наскърбил нито един колега. Като че ли говоря за умряло. Нека, ако някой твърди противното, ме опровергае. Не, той е жив и продава вестници.
Купих вестник не защото имам нужда (абониран съм). Не го питах добре ли печели, няма ли друг изход. Нямам представа за неговите материални проблеми. Какви биха могли да бъдат те освен уравновиловичната съвременна пенсия? Не му пиша името, защото не съм го питал. Много съграждани ще познаят за кого става дума, но това не е най-важното. Става дума за това, че един хирург продава вестници.
Отдавна българските лекари работят като таксиджии и бояджии. Лекарската заплата не е заникъде. Ще трябва ли да дочакаме деня, когато ще събират хартия и стъкла от контейнерите за смет? Защо е тази подигравка с труда на здравните работници и преди и сега? Защо, след като не са спекуланти и бизнесмени, а жреци на най-хуманната професия, трябва да живеят като от милостиня? Нормална ли е тази държава, в която шофьорът получава най-малко две лекарски заплати, след като шофьор се става за шест месеца, а лекар - за шест години, а и много повече? Къде другаде по света е така? Нямам нищо против труда и стачките на шофьорите, вероятно основателни, но само те ли са граждани на тази държава?
Не призовавам към стачка. стчките още повече усложняват и утежняват катастрофалната ни икономическа съдба. Но защо тези, които са дллъжни да виждат всичко, не правят нищо? Не е вярно, че майката дава да я де само на това дете, което плаче - тя дава еднакво на всички. В цял свят обущарят умира като обущар, шивачът като шивач, а защо у нас лекарят трябва да умира като вестникопродавец?
Стана ми болно при срещата с колегата на улицата. Не само за него, но и за всички лекари. И за самия мене.
11 юли 1992 г.
