Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДА ОТКЛЮЧИШ НОВ СВЯТ"

ДА ОТКЛЮЧИШ НОВ СВЯТ

Първолета МАДЖАРСКА



ИЗЛИЗАМ ОТ ПАМУЧНАТА УТРОБА
 
Излизам от памучната утроба на чаршафа,
изхлузвам се като пола без цип,
която някой, без да иска, е настъпил.
Дращя по клетката, заключена отвътре.
Останах си без нокти и без перушина.
 
Разтягам тялото си като дъвка,
протягам се и сякаш леко
крилете си настройвам за летене.
Измивам снопчетата с мигли,
разрошвам ги набързо и косите също –
бухвам ги на кичури, бритони...
 
Превърна ли ръцете си в криле,
ще бъде лесно, ще хвърча на двора,
на птиците в гнездата ще се приземявам.
Яйцата може бързо да измътя.
И птиците ще уча да говорят,
за да ми кажат майка ми къде е,
какво си шепнат с тате горе,
там, в тъмното, на тайната вечеря.





КАК СЕ ИЗСИПА ИЗВЕДНЪЖ...

Как се изсипа изведнъж...
Небето се намръщи.
Чадъри като капки дъжд
се втурнаха към къщи.
Прозорецът като око
поглъща с поглед всичко –
шума на трескава река
и стъпки на момиче.
Къде забързало е то?
Дори чадърче няма
и лови с устни на листо
сълзите като рана...
Сега, когато дъжд вали,
не ще го види никой.
Ще плаче, ще го отболи
и вятърът ще стихне.
То тича с пламнали очи.
Косата се развява...
Прозорецът и той мълчи.
Май тъжно днес му става.





ДА ОТКЛЮЧИШ НОВ СВЯТ

Да отключиш нов свят
и да проникнеш нахално отвъд думите.
Да отключиш нов свят
със златния ключ на Буратино
и куклите да заиграят своя нов спектакъл.
Да отключиш нов свят,
с един поглед да откриеш пространството
и да се изгубиш в него.
 
Да откриеш една древна вълшебна дума,
която прави чудеса
и разваля черни магии.
Древна вълшебна дума,
която кара младите да пощуряват,
а старите да пощръкляват.
Да пият нежност и безумие
от препълнените чаши
и да ги удрят о земята.
Да оглушеят от звъна им
и да събират в шепи пъстри стъкълца,
наместо злато.
 
Тази вълшебна неспокойна дума,
която овкусяват с вино –
със много страст и дива орис.
Която оживява мъртвите дори.
И спомените се възраждат,
проникнали дълбоко отвъд думите,
отвъд пространството и времето.
 
Да отключиш нов свят
със златния ключ на Буратино
и куклите да заиграят своя нов спектакъл.





ДЪРВЕТА – СКИТНИЦИ

Дървета – скитници
пияни се клатушкат
с дъждовни чаши във ръце.
Луната мие лицето си в реката.
Пръстите ѝ се издължават,
сякаш свирят Лунната соната
по клавишите на вълните.
Мълниите режат с острата си ножица
небесната басма
за рокли на синчеца.
Слепи дъждове
се държат за комините,
за да не се изгубят в мъглата.
Нозете на скитника са боси,
като на пророк,
с лице на Арлекин.
Душата му събира спомени
срещу дребни монети
и пълни дъждовната чаша.





КОЛОВОЗИТЕ НА ВЛАКА

Коловозите на влака
водят към небето.
Локомотивът е със черната качулка
и по релсите светкавично приижда.
От устата му излиза змейски пламък…
Защо ли в тъмното се е разбързал.
Маршрутът му е ясен без семафор.
Дори да искам, никъде не мога да избягам.
Не съм приготвила за никъде багажа.
И искам още изгреви и залези
щастлива да посрещам на земята.
И в чекмеджето малко да събирам
различни семенца, мъниста, злато,
за да си купя входния билет за Рая.
Коловозите на влака водят към небето.
Перонът среща и изпраща на земята
забързали се неизвестни пътници –
с билет за Рая,
и с билет за Ада.





ОПИТВА СЕ ЧОВЕК
 
Опитва се човек да спори с Бога,
да му обува старите обуща.
На дявол да прикрива двата рога
и вечер да се връща… Все е същият.
 
Прокъсана е новата му дреха,
прошита от молци на пеперуди,
които сдъвкаха я без утеха.
И чувства се самотен и прокуден.
 
А сутрин става да строи вселени,
мостове към човеците да зида.
Не е глупак, не е и смахнат гений,
от мислите си времето изприда.
 
Вратата скърца със прогнили стави.
Прозореца затвори – да не духа.
Остава всичко да е в ред отляво
и както казват – никак не му пука.
 
Превърна се в божествено разпятие.
И за кого Голготата измина?
Душицата смирена си изпати
и всички вкупом днес ще я заринат.





* * *

СПУСНА КЕПЕНЦИ СЕЛОТО.
Гъста трева избуя с коси от коприва.
Точно време за вкусна чорбица.
Да си наскубят в престилките бабите.
Огън от съчки да стъкнат.
Тях копривата вече не жили,
дори жилите им подмладява.
Но ги няма, потънаха бабите.
 
Спусна кепенци селото.
Даже щъркели влюбени вече не идват
и гнездата високи замряха.
Само жаби кекерици в блатото царуват.
Цяло квакащо царство,
змийски гущеров рай.
 
Камък до камък – никнат каменни баби,
А в полите им гробни – коприва.
В друго каменно село,
за чорбица там долу,
за вечеря да си наберат…

 

БАБА И ГОСПОД

Прабаба има приказка със Господ.
Отдавна тачат се и имат с баба.
Замина дядо, стана шепа кости.
За пет гърла замесва баба хляба.
Преди Божич бе рано подранила.
Сурвака я смъртта с метла от троскот.
Тя цял живот бе стискала, пестила...
Остана в къщата ни само Господ.
Дузина пъти ядно го отричах –
отведе някъде баща ми, мама...
Тайфа приятели, бохеми – всички...
И други близки – малки и големи.
 
Пръст с шепа хвърлях, виех като дива.
Проклинях го, направо бях му бясна,
но той си има Божа сраведливост
и ризата, що му дарих, е тясна.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево