ЩРЪКЛИЦА 1
...е името на новите поетични срещи на Варна. Те се провеждат в Галерия "Актив Арт", по идея на собственичката. За първи път тук се срещнаха на дуел Елица Виденова, Драга Дюлгерова и Кирил Аспарухов, а при второто издание в края на февруари:
Веселина Томова
ПРОЩАВАЙТЕ, ГОСПОДА ОФИЦЕРИ,
това не е моята гражданска война.
С вас се бихме на няколко фронта
и шрапнелите, еполетите и кителите
са само думички от песен емигрантска...
С вас нощем свивахме по една махорка
и с люта водка присписвахме болчицата,
че не тази родина отвювахме,
че не тази е нашата родина...
Господа офицери, ние бяхме дотук.
Кучета ни яли.
И врагове.
Нашите битки, погроми и походи
прашясват в музеите.
От летящите ни коне останаха подковите
по вратите на ясновидците.
Вече не ни чакат.
Нито графини, нито врагове,
отписаха ни като инвалиди от
най-свещената война.
А сърцата си бяхме дали,
и душичките ни кървяха,
и не искахме нищо, само Бог молехме,
да синее небето без взривове
и децата да спят като в приказка.
Господа офицери,
да се спрем до могилата.
Да запалим по цигара с почернени пръсти.
И онази да изпеем – кахърната,
че за войниците няма медали.
Че онези, които потъват във боя
ги забравят като гълъбова песен,
че онези, които са стреляли първи,
не им знаят гробовете...
Че се сбъдва прокобата –
най-сърцатите да ги стъпчат преживе,
и смъртта да е била най-милата
пред несправедливостта на живота.
Ние бяхме дотук.
Господа офицери,
прощавайте,
и Бог да ви пази...
и Валери Станков
ТРИ БИРИ ЗА МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ
В памет на Николай Искъров и Добромир Тонев
Гледам снимки на мъртви приятели
и ги чувам от другия свят.
Два чувала с писма са ми пратили -
няма плик, няма марка, печат.
Всеки пише, че там е божествено.
Изобилие - истински рог.
И под тежката сянка на кестена
даже бирата носел им Бог.
От спокойствие станали сприхави.
Вече взели да спорят на "Ви".
И четяли и пишели стихове
върху злачните райски треви.
Без да влагат и капка усилие,
си римували рая със ад.
Щом е тъй, аз си казвам, за чий ми е
да си ходя от белия свят?
Щом след болката вляво - божествено
листопадът дори ме боли.
И съм жив - пия бира под кестена -
с живи сенки на мъртви петли.
Веселина Томова
ПРОЩАВАЙТЕ, ГОСПОДА ОФИЦЕРИ,
това не е моята гражданска война.
С вас се бихме на няколко фронта
и шрапнелите, еполетите и кителите
са само думички от песен емигрантска...
С вас нощем свивахме по една махорка
и с люта водка присписвахме болчицата,
че не тази родина отвювахме,
че не тази е нашата родина...
Господа офицери, ние бяхме дотук.
Кучета ни яли.
И врагове.
Нашите битки, погроми и походи
прашясват в музеите.
От летящите ни коне останаха подковите
по вратите на ясновидците.
Вече не ни чакат.
Нито графини, нито врагове,
отписаха ни като инвалиди от
най-свещената война.
А сърцата си бяхме дали,
и душичките ни кървяха,
и не искахме нищо, само Бог молехме,
да синее небето без взривове
и децата да спят като в приказка.
Господа офицери,
да се спрем до могилата.
Да запалим по цигара с почернени пръсти.
И онази да изпеем – кахърната,
че за войниците няма медали.
Че онези, които потъват във боя
ги забравят като гълъбова песен,
че онези, които са стреляли първи,
не им знаят гробовете...
Че се сбъдва прокобата –
най-сърцатите да ги стъпчат преживе,
и смъртта да е била най-милата
пред несправедливостта на живота.
Ние бяхме дотук.
Господа офицери,
прощавайте,
и Бог да ви пази...
и Валери Станков
ТРИ БИРИ ЗА МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ
В памет на Николай Искъров и Добромир Тонев
Гледам снимки на мъртви приятели
и ги чувам от другия свят.
Два чувала с писма са ми пратили -
няма плик, няма марка, печат.
Всеки пише, че там е божествено.
Изобилие - истински рог.
И под тежката сянка на кестена
даже бирата носел им Бог.
От спокойствие станали сприхави.
Вече взели да спорят на "Ви".
И четяли и пишели стихове
върху злачните райски треви.
Без да влагат и капка усилие,
си римували рая със ад.
Щом е тъй, аз си казвам, за чий ми е
да си ходя от белия свят?
Щом след болката вляво - божествено
листопадът дори ме боли.
И съм жив - пия бира под кестена -
с живи сенки на мъртви петли.
