Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ ПРЕЗ 1916 ГОДИНА"

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

Цветолин НЕДКОВ


През първия румънски режим в Южна Добруджа (1913 – 1916 г.) нейното преобладаващо българско население е принудено да говори и се образова на румънски език, в църквите също се служи на румънски език. То е подложено на постоянни реквизиции и ангарии. Спрямо него се прилага грабителска данъчна политика и комплексни аграрни мероприятия с цел заграбване на земите му и оземляване с тях на колонисти – етнически румънци. Местните български стопански дейци трудно намират кредити, тъй като румънските банки не им отпускат такива. Съществуващите кредитни учреждения, с преобладаващо българско участие, имат ограничен капитал и поради тази причина не са в състояние да удовлетворят текущите кредитни нужди. Едноличните частни заемодатели (лихварите), предимно от румънски произход отпускат заеми, но с много големи лихви. Усилията за откъсването на Южна Добруджа от българското стопанство и приобщаването ѝ към румънската икономика водят до силното стесняване на търговския ѝ живот. Намалява съществено износът от пристанищата в Балчик, Каварна, Силистра и Тутракан. Вследствие на това преустановяват дейността си много местни търговски фирми и кантори. Едри търговци (българи), най-вече житари ги напускат, тъй като търговията със зърнени храни (житна търговия) става обект на комисионната търговия и е поверена на Кюстенджанската търговско-индустриална камара. Стесняването на вноса на суровини и материали, на търговския и кредитния ресурс оказват неблагоприятно влияние върху южнодобруджанското градско промишлено производство, което с изключение на мелничарството, запада. Стопански разорени, мнозина от местното българско градско и селско южнодобруджанско население напускат родните места и се заселват в България. Всичко това са прояви на мащабна денационализаторска, румънизаторска политика и превръщането на областта във вътрешна колония.
През втората половина на август 1916 г. румънските войски и власти отвличат над 25 000 души от Добруджа, като сред тях преобладават българите. От Добрич са интернирани 519 души. От тях значителната част са активно градско население – земеделски стопани, занаятчии, търговци, учители, общественици, свещеници и др. Това се отразява твърде неблагоприятно върху социално-икономическия живот на града. Румънските власти и войници, виждащи края на господството си в областта реквизират от града много животни, храни, каруци и различни.стоки, без да издават реквизиционни квитанции. Този, който се възпротиви, се наказва жестоко.
Първият румънски режим в Южна Добруджа от 1913 до 1916 г., в т. ч. и в Добрич, оставя не само стопанска разруха, но и ужасни „цивилизаторски“ следи и „кървава-
та бразда“ на отвлечени, избити и ограбени българи.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Трета българска армия начело с генерал-лейтенант Стефан Тошев под звуците на химна „О, Добруджански край“ започва своя освободителен поход в Добруджа. При изготвянето на плана за водене на бойните действия Щабът на ген. Тошев възприема Добрич като важен стратегически пункт, от който зависи по-нататъшното успешно настъпление. Българското командване предполага, че след насочването на главните сили на армията към Тутракан е твърде вероятно да се очаква ответен румънски контраудар по направлението Добрич – Варна. За това се планира съвместно настъпление от различни посоки към Добрич на т. н. „подвижен резерв“ на Варненския укрепен пункт и 2-ра бригада от VІ Бдинска дивизия.
С оглед на овладяването на Добрич, на 3 септември 1916 г. рекогносцировъчен отряд на варненските войски предприема офанзива и след няколкочасов бой превзема с. Баладжа (Стожер), намиращо се на 15 км от града. Същия ден бригадата от VІ Бдинска дивизия, начело с генерал-майор Христо Попов, се придвижва към селата Екисче (Бенковски) и Владимирово, достигайки на 20 километра от Добрич.
В това време Първа конна дивизия с командир генерал-майор Иван Колев освобождава Куртбунар (Тервел) и пази фланга на настъпващите към Тутракан български части. В същия ден тя води сражения между селата Кочмар и Карапелит. В тях са убити и ранени над 600 румънци, а повече от 700 попадат в плен, докато загубите на дивизията са минимални.
Победата на българската конница и овладяването на с. Баладжа (Стожер) предизвикват паника сред намиращата се в Добрич 19-а румънска дивизия, командвана от ген. Аргилеску, която без бой привечер на 3 септември 1916 г. напуска града. Безсилни да се противопоставят на българските войски, румънците изливат своя гняв върху цивилното население. В района на железопътната гара в Добрич са избити 53 (57) души. Отстъпващите румънски войски и власти от Добрич отвличат 339 коня, 40 вола, 484 овце, 184 конски каруци, освен това ограбват магазините и складовете на добричките търговци (предимно българи).
В 10 ч. на 4 септември 1916 г. Щабът на Трета българска армия издава оперативна заповед № 4251, която предвижда превземането на Добрич до вечерта, едновременно от „подвижния резерв“ на Варненския укрепен пункт и 2-ра бригада от VІ Бдинска дивизия. Бдинци трябва да атакуват града от района на селата Екисче (Бенковски) и Владимирово, а варненските войски да настъпят от с. Баладжа (Стожер) по шосето Варна – Добрич. В 17 ч. следобед същия ден в опразнения от румънците град първи влизат войските на ген. Кантарджиев. Добричлии посрещат освободителите с радостни сълзи, бойците са отрупани с дарове. Автомобилът на ген. Кантарджиев е обсипан с цветя. Той и чиновете от щаба му са обект на овации. Определена да влезе първа в Добрич е ротата, командвана от родения в града поручик Ненков. Тя е спряна от множеството и „обсипана с цветя, ласкави думи, подаръци и др.“ Всичко това става под тържествения звън на черковните камбани, които бият непрекъснато. През цялото време „тържествено ура“ от освободители и освободени оглася околните хълмове.
Рано сутринта на 5 септември 1916 г., разчитайки на численото румънско превъзходство, командващият 47-ми руски корпус и вече предадената в подчинение към него дивизия на ген. Аргилеску – ген. Зайончковский, започва операция за повторното овладяване на Добрич. Той смята, че по този начин ще създаде своя опора за понататъшни действия в посока към обсадената от българските войски Тутраканска крепост. Така започват тридневните боеве за Добрич. Добрата координация между варненските войски и бдинци осуетяват замисъла на руско-румънските войскови части. Те успешно отбиват настъплението на руснаците и румънците. През нощта срещу 6 септември 1916 г. по железопътната линия Девня – Добрич пристигат първите подкрепления за бранителите на града.
Превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт. След кратко стъписване и отстъпление обединените руско-румънски войски предприемат на 7 септември същата година ;мощно настъпление. В този ден се развиват най-критични и решаващи боеве за отбраната на Добрич. В сраженията се отличават 35-ти Врачански и 16-ти козлодуйски полкове. Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на 1 конна дивизия.
От 5 до 7 септември 1916 г. жителите на Добрич отново под звука на черковните камбани оказват неоценима подкрепа на защитниците на града. Те носят на позициите боеприпаси, вода и храна, изнасят от там ранените и им оказват първа помощ. Всичко това става под непрекъснатия огън на противника, който не щади цивилното население, което също дава жертви. В това фактическо поемане на нестроевите служби в армията участват всички жители на Добрич – от 12 годишни деца до 70 годишни старци, мъже и жени, християни и мюсюлмани, бедни и богати. Героизмът на добричлии е описан правдиво в разказите на Йордан Йовков „Българка“ и на Антон Страшимиров „Червени страници“.
На 5 септември 1916 г. Щабът на варненските войски и Добричкото временно общинско управление определят място за погребването на загиналите. Това е теренът, където до 1912 г. се провежда традиционният пролетен Добрички панаир, който преустановява съществуването си по решение на румънските власти. Тук се полагат телата на наши и чужди войници – в отделни и общи гробове. За периода 1916 – 1917 г. на територията на гробището са погребани около 3 500 войни от 10 националности и 5 вероизповедания. В момента Военното гробище в Добрич е едно от най-големите български военни гробища от времето на Първата световна война.
С успешното приключване на боевете от Добричката епопея (5 – 7 септември ) 1916 г. се проваля планът на румънското командване за пренасянето на бойните действия на българска територия и завладяването на Варна. Сраженията при Добрич ангажират многократно превъзхождащ противник и това облекчава действията на българските войски при Тутракан. Рухва и митът, че българите няма да се сражават срещу „руските братя освободители“. Напротив, те геройски се бият с тях и ги отблъскват, защото воюват за обединението на всички българи под общата държавна стряха. Успехът при Тутракан и Добрич позволява на частите на Трета българска армия да освободят без бой Силистра на 9 септември 1916 г. Преди това на 5 септември същата година са освободени Балчик и Каварна. Така за по-малко повече от седмица се освобождават всички градове на Южна Добруджа. След това продължава победоносният ход на Трета българска армия, която в първите дни на 1917 г. донася свободата на цяла Добруджа.


Използвана литература:
Габе, П. Румъния в Добруджа (1913 – 1916 г.). Анкета. С., 1917.
Недков, Цв. Щети, нанесени на стопанския живот на градовете на Южна Добруджа в навечерието и по време на освобождението им от румънското господство през 1916 година. В: Вестник „100 години от Освобождението на Добруджа“,Тутракан – Добрич, 2016, с. 15.
Пенчиков, К. Освобождението на Добруджа през 1916 г. – В: История на Добруджа. Т. 4. 1878 – 1944. Велико Търново, 2007, с. 191 – 211.
Симеонов, Р. Участието на войските на Варненския укрепен пункт в боевете за освобождението на Южна Добруджа и Добричката епопея (1 – 7 септември 1916 г.). – Добруджа, 9/1992, с. 213 – 228.
Симеонов, Р. Добричката епопея (5 – 7 септември 1916 г.). В: Добричката епопея 1916 г. Историко-библиографски справочник. Добрич, 2006, с. 9 – 20.
Янакиев, Н. Добруджанци и освобождението на Добруджа през Първата световна война (1914 – 1916 г.). – Добруджа, 9/1992, с. 199 – 213.

 

Панихида за падналите герои на Военното гробище при Добрич, 1917 г.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево