Рада ВЪРТУНИНСКА


Добруджа е поетично красива през всички годишни времена – бяла зимна приказка, злачно-зелен китеник, изпъстрен с алени макове, дъхаща на зряло жито и носталгична в есенна позлата.

ЙОВКОВИ ДНИ! ПРАЗНИЦИ НА ДУХА!
Пътуваме голяма група зрящи и незрящи поклонници на Йовков към местата, които е обитавал, към Каралии /Красен/, където е даскалувал и трупал впечатления за живота и характера на своите бъдещи герои, окъсани и отрудени добруджанци с широки като равнината души, тъжни очи и щедра ръка.
Но само село Красен и Изворите Мусубейски ли са Йовковите места или името Добруджа е синоним на Йовкова земя? Всяка крайпътна чешма, дърво, мелница, всяко хълмче, всеки синор и граничната межда от опожарения хан край Баладжа до чифлика в Чифут Куюсу /Йовково/, от Балчик и Иланлъшкия „Антимовски Хан“, в който се отбивали на връщане от скеля, и не било важно колко е спечеленото и колко похарченото, а усмивката на белоръката Сарандовица, която ги омагьосвала, та чак до Алфатарското царство на Боряна, все Йовкови места – топоси на неговото безсмъртие.
По ширната и безбрежна равнина, обрасла някога с треви до пояс, препускали хергеля от диви коне, а в нашето въображение, развяла копринена грива, грациозно лети АЯ. Балкан, с кучешко достойнство и верност обхожда граничната межда, ръмжейки от сдържан гняв към дебнещия жесток нашественик, а бай Георги Македонеца с тежка стъпка влиза в Люляковската кръчма да пие една люта ракия. Сред житата, натежали от слънчево зърно, Иисус с кроткост в очите и ръка, протегната за благословия към човека–труженик и хляба.
На мястото на разкаляния междуселски път сега пред нас се разгъва лентата на устремения на север асфалтов път, към онази прастара Добруджа, незаздравяващата рана и неутихващата болка на добруджанци. Вдясно остава Каралезката чешма, която напомня за среднощните пътувания на юношата Йовков за балчишката скеля, за загиналия от заровен в нивата фугас – Митко, син на Албена, за тежките боеве през 1916 и Първата световна война, откъснали жива плът от добруджанската земя.
Край нас прелитат прясно изорани ниви, покълнали зимници, обагрени в злато и пурпур дървета. Минаваме през обновения, неузнаваем някогашен Касъм /Ген. Тошево/, през китни селца, в които няма и следа от почернели огради и порутени покриви на къщи, саи и обори. Като че ли се усмихват кокетни домове на уредни стопани, които не приличат на Йовковите измекяри, а заможни собственици на земя или богати арендатори.
Вляво от пътя ни, почти в канавката, нашият гид д-р Кремена Митева ни сочи мелницата, където се е разиграла драмата на Албена. Вдясно, срещу нея е полегнал заоблен хълм за завет от северните ветрове. Крайпътните дръвчета ронят оранжево-жълти листи. Те лягат около ствола на дървото като потъмняло кръгло огледало, отразяващо царствената корона. И се запитах: Защо кръгло, а не квадратно или триъгълно? Нали вятърът отвява листата на различни страни? „Мислещата“ природа има своите съвършени закони. Листата, децата на дървото, се струпват около ствола да запазят от студовете и снеговете корена, да го подхранят със своите сокове, за да разлисти през следващата пролет.
Навлизаме в с. Красен. Отдалеч, в нова премяна, ни приветства и приканва „Филиповата кръчма“. Би ли познал Йовковият Гороломов селския мегдан, където покатерен на чешмата агитирал по време на избори? И сега е време за избори, но не това е най-важното за хората, а стремежът на кметската управа да съхрани и най-дребните детайли от сгради и местности, свързани с Йовкови герои, горещи знаци за литературните инвенции на писателя.
Бившето кметство, където са съдили Албена, сега е архитектурно бижу, приютило музейната сбирка за Йовков и етнографския отдел като спомен за някогашното село. С много любов уредничката на музея Веселина Митева разказва за събирателската работа, за интереса на посетителите към живота и творчеството на добруджанския певец и гордостта на населението, че са потомци на Йовкови ученици.

УЧИЛИЩЕТО! СВЕТИНЯ!
Прекръствам се преди да прекрача прага на скромната стаичка, монашеска обител, с дървения одър, с малката масичка до прозореца, от който се е откривало полето на запад, мастилницата, вероятно и огледало, в което Йовков се е оглеждал, за да нарисува своя единствен, неоценен и незапазен автопортрет. Учебната стая с чиновете и издълбаното в тях кръгче за мастилницата, улей за перодръжката, черната дъска върху статив с изписани на нея Йовкови мисли – живата памет за далечното време, устремено към познанието. Пред тази скромна за сегашните ни понятия сграда, монументална за началото на ХХ век, издигната на малко възвишение, като светилище, като напомняне за стръмния път към науката, се извисява модерната триетажна сграда на Основното училище, носещо името на писателя, оборудвано със съвременни пособия и техника. Питам директорката Биляна Тонева: Нима в селото има толкова деца? Миналата година /2014-2015/ учениците наброявали над сто. От тях 20 заминали за Германия. През тази учебна година – 70. И до този далечен край на България е достигнала вълната на емиграцията, блазнени от изкушенията на Средна и Западна Европа. Йовков би проплакал, че мизерията не е прокудила свързания със земята добруджанец, а техните потомци търсят щастие в непознати страни.
Като бял гълъб е кацнала сред зеленина и цветя еднокорабната църква „Св. Николай летни“. Навън остава суетата. Облъхва ни молитвено мълчание и древност. Строена през 1860 г., в нея се съхраняват старинни икони, някои времето не е пощадило, а е заличило образите на светците. Купчина камъни в затревения двор ни сочи мястото на килийното училище, а встрани скромно се издига дървена пирамида с две камбани, такава, каквато я е съградил кметът Алекси Щерев по времето на Йордан Йовков.
Можем ли да отминем читалището, хранилище на мъдрост, изкуство и култура? Вокалната група с ръководител акордеонистът Никола Николов ни посреща с песни за „моми каралийки, бели и червени“. Йовков е обичал народните песни и градския фолклор.
И ето ни във „Филиповата кръчма“, където в една стаичка е живял известно време Йовков. Замезвал с прочутата добруджанска пастърма, суджуци и наденици, които, според него са увредили здравето му. Тук кметът на с. Красен Тошко Тачев, със сдържано вълнение разказва за обновената сграда и ни гощава с ракия и вкусна бобена чорба. Завъртя ръчката на стария патефон, изхабената игличка се плъзва по откършената целулоидна плоча, Иван Тодоров засвирва с устна хармоничка, а аз не можах да се въздържа да не опиша първия Национален рецитал-конкурс „Бялата лястовица“, проведен в с. Красен по повод 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков; за обсъжданията, които ставаха във Филиповата кръчма, за изпълненията на артиста Калчо Георгиев, било Манолаки, било Другоселецът, а Нина Светославова и Алберт Анжел, режисьор в БТ, оценяваха постиженията на участниците и щедро раздаваха награди. Заедно с нас вдигаше наздравица и безсмъртният певец на Добруджа – Йордан Йовков.

1 ноември – Ден на будителите,
Добрич