Валентина ДОБРИНЧЕВА


на Константина Петкова

Когато човек чуе Пчеларово, Змеево или Долен извор, ще остане безучастен или ще ги потърси на картата на България, но имената Сенебир, Али Анифе, Антимово, Чифуткуюсу ще му заговорят и без да отваря Гугъл и ще му спомнят онзи красив свят, пълен с грешници-светци, на писателя Йордан Йовков. Няма как да отидеш в тези ниви, да се движиш по тези пътища в околността на Генерал Тошево, без да се връщаш мислено към описанията в разказите – плътни, мъдри, родени след дълго наблюдение на живота на хората. Толкова дълго, сякаш е вечно – сякаш авторът преди да се роди е бил тук и още не си е отишъл. Добре знаем коя е Албена, коя Сарандовица, кой – Серафим и кой – Моканина, но все пак едва ли сме чели всички разкази за този дивен, равен наглед, но хълмист като емоции добруджански свят. Оказва се, че не знаем какво е вълнувало душата на писателя Йовков, когато е дошъл тук. Не знаем, защото не сме чели неговите стихотворения. Всъщност преди да бъде писател, той е поет, което е известно на малцина.
Сега знам това благодарение на една специална неделя в средата на септември, в която две дузини посветени бяхме поканени да научим повече за непознатия поет Йовков в един вълшебен свят. Мястото не е случайно и има значение – домът с чудните градини на оперната певица Константина Петкова в село Пчеларово, генералтошевско. Не за първи път тя кани интелектуалци от Добрич и други градове на своите специални събития. През юли 2013 г. тук бе открита експозиция с филмови плакати, подредена в обора на нейния дядо, който е преустроила в изложбена зала. Плакати, закупени от примата, докато е живяла в Ню Йорк.
Градините на Константина са познати на много артисти и са приютявали както големи имена, така и по-малко познати начинаещи музиканти, минаващи наблизо с велосипед, по време на излет из добруджанските полета. Трудно е да се опише с думи атмосферата. За разлика от Петко Славейков, аз не бих могла да назова какво цъфти в лехите, но мога да добавя глътка аромат от вечността, който се усеща, защото градината и къщата са пропити със спомени – много скъпи на нечие сърце дреболии са останали между растенията, в беседките, по алеите, в коридорите. Стаите на своите родители Петкова е превърнала в нещо като етнографски музей, където можеш да се потопиш в миналия и по-миналия век, а тя самата живее в едно малко студио, за да има много място за… изкуството.
В този дом има духовна енергия от всичко, което се е случвало и се случва. Цветята я допълват, казва скромно Константина, когато я помолиш да опише своите „чудни градини“. Този чифлик в добруджанското село Пчеларово преди близо сто години е посрещнал лично Негово Величество цар Борис III. Домакинът Петко Ганев – дядото на Константина, обичал книгите толкова много, че не можел да живее без тях. Завършил е трето отделение, но се е самообразовал и е четял непрекъснато. Изписвал си книги от издателските къщи в града и ги посрещал на близката гара. Влакът не спирал – нямало пътници, само машинистът забавял, за да спусне чувала. В каруцата до дядото се возела внучката му. На връщане той ѝ давал поводите на конете от нетърпение да започне да разлиства новите си книги. Константина си спомня и днес тези мигове и техните разговори, от които разбирала, че Флобер е „майстор на формата“ и толкова други неща. „Той беше литератор, дилетант като писател, но много интересна личност, общуваше с големи автори“, разказва още тя. В чифлика много често идвали Дора Габе и Йордан Йовков и разговаряли с домакина най-вече за литература, но и за политика. Разменяли си книги.
Петко Ганев е забелязан при едно пътуване за инспекция на образователната система, на което царят изпраща в Добруджа Димитър Талев, Елин Пелин, Ангел Каралийчев. Те дали много висока оценка на нивото на обучение в региона – „децата са много добре възпитани, учителките – учтиви и с европейско образование, училищата – варосани“, но не пропуснали да споделят с Негово Величество и огромното си възхищение от дома на Петко Ганев в Пчеларово. „Дядо ми имаше удивителна памет и им цитирал наизуст откъси от техни произведения“, разказва внучката. След време Ангел Каралийчев пише за него и в спомените си, определя го като „голяма личност“ и разказва за посещението в селото. Нямало подиум на мегдана, от който писателите да изнесат беседата си, и Петко Ганев, който бил силен човек, донесъл една желязна порта, за да бъде пригодена за маса.
Бабата на Константина не насърчавала заниманията на своя съпруг. Той се криел като чете, за да не ядосва съпругата си, а внучката го пазела и почуквала по вратата, давайки знак, ако тя се появи. Имал мелница и в нея давал на мливарите, освен кафе, вестник, оформен със специални дървени страници, удобни за прелистване. И винаги търсел мнението им за прочетеното. Ставали онези пищни душевни моабети, които после ще опише Йордан Йовков.
Цар Борис и принц Кирил са посетили чифлика през 1942 година. Константина помни това посещение – била е на 6 години. След това Петко Ганев върнал визитата в двореца в столицата. Бил е и на погребението на царя в Рилския манастир.

НА РАЗХОДКА С ЙОВКОВ В ЧУДНИТЕ ГРАДИНИ

В Пчеларово за първи път в света бе направен цялостен прочит на поезията на Йордан Йовков. Той дебютира като лирик в първите години на ХХ век и пише стихотворения до 1911 г. Има общо тридесет и две. Публикува ги в различни периодични издания – в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“. Започва със социални творби, посветени на народния учител и трудното му битие, в което той не среща нужното признание; минава през едно военно стихотворение, след което вдъхновението му трайно се излива в символистичния стил на бледите образи, прекършените криле-мечти и голямата скръб, напомняща Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Николай Лилиев и други творци от епохата.
Матинето, посветено на поета Йовков, бе на 11 септември, продължи над два часа и половина, с кратък антракт, но не остави никого безразличен. Бяха прочетени всички стихотворения на писателя, като онагледяваха – безукорно разпределени по теми и периоди, блестящия научен труд на д-р Кремена Митева – литературен изследовател и главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Тя разказа с всички подробности пътя на поета, сподели мнения за него от съвременниците му, някои от които го виждат достоен сред плеядата символисти, а други казват, че поезията не е загубила нищо като е спрял да стихоплетства, докато българската белетристика е спечелила един от най-ярките си творци.
Разказът бе обогатен и с присъствие на учители и ученици от френската катедра на Езиковата гимназия в Добрич, които поднесоха в оригинал любими творби на Йовков, известен с влюбванията си в местни красиви учителки, на които изпращал такива послания. Една от участничките – ученичката Траяна, се оказа дори наследничка на родственици на писателя.
Всичкият този питателен разкош не е бил достатъчен за вещата ръка, композирала това събиране, но бе нужен още един – последният, но не най-малко важен щрих – музиката, която допълни магията. Разбира се отново с произведения от епохата – Габриел Форе, Клод Дебюси, Морис Равел… Изпълнени от близки и ученици на Маестрата, както е известна Константина Петкова.
Тя ми разказа, че идеята за прочит на Йовковата поезия е стара. Преди години, с неговата дъщеря Елка Йовкова, решили да обиколят селата в Добруджа, за да открият живи негови ученици. Направили го и чули много разкази, дори такива, които Елка Йовкова не знаела – за отношенията му с хората и навиците му. Тогава решили да направят събитие, посветено на писателя, в една мелница, където той често седял с хората и разговарял с тях, водейки си бележки. Любимо негово място, което посещавал често. Обсъдили всичко с кмета, решили да има и музикални изпълнения на ученици на Маестрата. Оказало се, че в мелницата има прекрасна акустика… Но от общината в Добрич тогава отказали да направят това събитие. Елка си тръгна много разочарована, казвайки, че поезията на баща ѝ няма късмет, спомня си Константина.
Сега, внукът му – Боян Попов, който не можа да присъства на матинето, изрази огромна радост и благодарност, че най-после се случва този така желан от Елка Йовкова прочит на стихотворенията – според него за първи път в света. Всички гости в Пчеларово изразиха възхищение, имаше литератори, които не знаеха, че Йовков е писал поезия. Стихотворенията му не са познати освен на малцина елитни литератори, чели онези периодични издания от епохата.
И ОЩЕ…
На 16 октомври в Пчеларово гостуваха едни от най-големите имена на нашата сцена – Гинка Станчева, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Стефан Илиев, Любомир Бъчваров и още големи актьори изнесоха спектакъла „А помните ли…“ – монолози от наши и европейски драматургични произведения, както и второ действие на „Женитба“ от Н.В. Гогол. Режисьор е Никола Петков, когото добричлии помнят от златните години на местния Драматичен театър. Един от участниците бе Жоржета Чакърова, която също е от поколението, започнало своя път на сцената в Добрич. Оказа се, че докато се приготвяла да дойде в Пчеларово, актрисата си дала сметка, че вече от 50 години не е стъпвала в Добруджа. „Тук бяха най-хубавите ми години“, спомня си тя, „играла съм навремето в почти всички села, кръстосвахме нашир и надлъж“. Питам я какво вижда сега – след половин век, в Добруджа. Според нея е все така хубаво, обширно, хората са все така прекрасни, в тях има нещо спокойно, неуловимо. Изказва възхищение от силата и самоотвержеността на Константина Петкова да поддържа дома с чудните градини. „Тази жена развива голяма дейност и не знам когато тя си отиде, какво ще стане с това място. То иска много грижа, любов и пари, разбира се. Тя иска да подари къщата на Съюза на артистите в България, на който е член, но дали те ще могат да отговорят със същата грижа и любов, не знам… Дано!“, споделя Жоржета Чакърова. От нея разбирам за намеренията на стопанката.
На 23 октомври в „обора“ бяха Мая и Митко Димитрови – куклен театър ММ. Тяхната версия на приказката „Снежанка и седемте джуджета“ зарадва малки и големи с прекрасната драматизация, направена от двамата артисти. Впечатли тяхната отдаденост, любов към театъра, изобретателни режисьорски решения.
На финала ще издам още една тайна – в този дом не се радват само на духовна храна. Баниците, бобът и кебапът на Константина се знаят и са обожавани от мнозина.
Ще попитате също като мен навярно, ако можете, домакинята – защо го прави? Защо събира хората на тези пиршества в Пчеларово. Зрителите са постоянни – приятели, познати от Добрич, Варна, Балчик, Каварна, Шабла. „Имам дълг към дядо и към този дом“, отсича Константина Петкова. От чардака на своята добруджанска къща, тя предвижда, че въпреки елитарното капсулиране на културата в наши дни, жадни да слушат, гледат и чувстват винаги ще има. А ценните произведения на изкуството ще ги отсее времето – както през Ренесанса.
Дано да сте успели да си представите есента на 2016 година в Пчеларово. Ние, които бяхме там, ще разказваме дълго. И ще гледаме пак да отидем. А най-хубавото е, че в това бъбриво време, в което се издават милиарди книги и милиарди автори искат да бъдат забелязани, но е много трудно да узнаеш като читател към кое томче да посегнеш в библиотеката или в книжарницата, матинето за непознатия поет Йовков и другите културни срещи в обора, карат изкуството да прозвучи с цялата неизтребима, неизтляваща сила на словото и музиката, заради която продължаваме да го четем и да му се дивим.

КОНСТАНТИНА ПЕТКОВА е завършила средното си образование в Добрич. На 18 години е приета в Русенската опера, където пее пет сезона. Имала е изпълнения под диригентската палка на Дмитрий Шостакович. Печели конкурс и заминава за Италия. Завършва Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим – пеене и оперна режисура. Дебютира през 1977 г. със спектакъл „Мадригалито“ от Клаудио Монтеверди. Става солист на оркестър „Виртуозите на Рим“, с който гастролира из Европа. Участва в музикални филми (вкл. с Робертино Лорети). Приятел е с филмовите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони. Пише статия за музикалния живот на Италия през 1977 година. Същата година е поканена да изнесе концерт с премиерни изпълнения на съвременни произведения в Радио Париж.
Заминава за САЩ. В Ню Йорк организира трупа от 23-ма певци и артисти. Дебютира със спектакъл „Самодиви, самовили“ на български език, осъществен с подкрепата на писателя Емилиян Станев, който помага в издирването на текстовете. Петкова е седем сезона в Сохо в Ню Йорк – режисира концерти и спектакли. Снимана е от асистента на Милош Форман в неговия дебют – експериментален филм, показан в Музея на модерното изкуство, в който тя свири концерт на Чайковски.
Връща се в Европа със съпруга си Бернар Брюнер и се настаняват в Женева, където тя живее три години и води свой клас. След това се прибира в България и в село Пчеларово, Добричко, откъдето е родом, построява специална сграда за певческа школа. Нейни ученици пеят в Япония, Европа и САЩ.