Марина КОНСТАНТИНОВА



Спомням си появяването на идеята за издание на писателското сдружение в Добрич в края на миналия век, трескавото обсъждане на името и цялостната визия и концепция на бъдещия вестник, а така също и избора на редакционна колегия. По-късно се появи и Ваня Янкова, която финансира изцяло идеята и така започна периодичното издаване на вестник „Антимовски хан“. Тогава почти всички пишещи от сдружението сътрудничехме с наши стихове, разкази, фейлетони, критически материали, интервюта. . Вестникът се радваше на интерес и подкрепа от голям кръг читатели.
След добрия старт и утвърждаването на изданието като оригинално и необходимо в културното пространство, настъпи криза, която се отрази и на съществуването на вестника. Наложи се той да бъде спрян за неопределено време.
През 2003 г. управителният съвет на сдружението реши да отбележи рождения ден на вестника независимо от това, че издаването му беше преустановено. По мое предложение решихме да организираме благотворително тържество, на което поканихме много колеги, приятели и читатели. Идеята беше от издаването на юбилеен брой и продажбата му и от събраните средства да продължим да списваме и разпространяваме нашия вестник за животопис и култура.
Така възродихме „Антимовски хан“ за нов живот. По това време не бях на постоянна работа и поех на добра воля да бъда редактор, репортер и разпространител на изданието. Работата беше интересна, изпълнена с емоции, нови познанства и творческо сътрудничество с други издания, като например страницата, която изготвихме заедно с в-к „Стършел“, приел да ни гостува. На следващата година бяхме назначени с Ангел Веселинов като щатни служители във вестника и продължихме работата с ентусиазъм. Всеки нов брой носеше своя атмосфера и послания. Привлякохме и млади таланти от училищата в Добрич, които, освен че получиха възможност за изява, привлякоха и многобройна млада читателска аудитория.
На мен лично вестникът, а и списанието, в което по-късно прерасна, ми даде много нови приятелства, творчески сътрудничества, възможност да надникна по-отблизо в живота и творчеството на мои колеги, да натрупам ценен опит и да осъзная ефекта от симбиозата между различните видове изкуства, което намери своето място не само на страниците на изданието, но и в моите творчески проекти.
„Антимовски хан“ се превърна в зряло, пълнокръвно издание, което отдавна напусна пределите на Добруджа и има свои читатели дори в чужбина. Чувствам се частица от него и се радвам на успеха му. Надявам се, че то ще продължи своя живот и след нас.