Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: РАВНОДЕНСТВИЕ"

РАВНОДЕНСТВИЕ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

Поет. Отговаря за корекцията, избора, връзката с виртуалното...


Роден е на 17 септември 1952 г. в Добрич. Завършил е електроинженерство и радиожурналистика. Негови стихове са превърнати в песни от известни изпълнители - Михаил Белчев, Асен Масларски... Има две поетични книги.

Последни 5 статии от АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

Александър БЕЛЧЕВ

Из „Забранени градини“ (Университетско издателство „Св. Кл. Охридски"“ София, 1997)

РАВНОДЕНСТВИЕ

        (На Г. )

Отиде си.
И беше време.
И с мен е тъй.
И ми е мъчно.
И права си.
И е съвременно.
Очаквах го.
И ми е мъчно.
И е любов.
И все я няма.
И има друг.
И ми е мъчно.
И има друга.
И сме двамата.
Отивам си.
И пак е същото.




ЛОВ

Ласкавата плячка се усмихва
и в ръцете ми изтръпва лък.
Звънна тетивата – и стрелата
право във сърцето ме уцели.
Ласкавата плячка се усмихва.
И потъвам във блатата бели.



Из „Тъмни тайни“ (Издателство „Българска книжница“ София, 2002)

ЗЛО

То когато се случи,
няма помен от милост,
както няма научени
да се вардят от жило.
То е дълга, проклета
и рушителна сага
за душевна несрета.
Тук и Бог не помага.
И напълно отписан,
в своя спомен се скиташ
със премазани мисли
и Марии в очите.




НЕЖНОСТ

Не ми излязоха снощи
и най-тънките сметки.
Какво ли да чакам още
от един черен петък?
Черно ми е на душата.
Черно ми е пред очите.
Несподелена, някъде
нежността ми се скита.
С кого ли ще се запие?
Край какви ли лагуни?
Ще пее ли, или ще вие?
Слънчево, или лунно?
Когато и‑ е най-хубаво,
ще ли се сети за мене?
Собствената ми нежност.
С която сме разделени.




Из „Спирачки за керван“ (Издателство „Рал Колобър“ София, 2012)

КАФЕНЕ „МЛАДОСТ“

Тук кафетата евтини бяха
и колежките бяха тъдява,
но с годините тъжна уплаха
уж за малко дойде, а остава.
Знам, че друг е най-възрастен вкъщи
и че никак не съм „за боклука“ –
от какво ли страхувам се всъщност?
Да не бъда най-старият …тука!
Със компютърен блясък в очите
днес величия млади минават:
не ме виждат дори, и не питат
колко малко до мен им остава.
…А кафето е много стотинки
и аз спирам – щадя си сърцето.
Изгорих си младежките снимки
и навреме смених кафенето.




ОПАК СВЯТ

Съвсем доскоро, драги Фройде,
отречен бе, и още как!
Да те цитират днес е модно:
ами че Фройд си ти, все пак…
В това е номерът, изглежда,
щом въртелив ни е светът.
Та – храня тайната надежда
и мене да ме отрекат.




Из „Златотърсач“
- от колекцията „Островът на блажените“ на Фондация за българска литература

ЛЯТОТО

Когато пак се върне лятото
да те помилва с топъл шепот,
спомни‑ си онзи миг, когато
не те целунах край морето.
Вълните стигаха краката ни
и се отдръпваха, смутени
от парещото ти очакване
да чуеш нещичко от мене.
Но беше тъй ревниво лятото,
така кънтеше тишината,
че се промъкна неочаквано
друга магия във душата.
Сега, като се връща лятото
да те помилва с топъл шепот,
проклинам онзи миг, когато
не те целунах край морето.




КАМЕН БРЯГ

Упойващ, този бряг ухае
на скална гордост и треви.
Витае нещо тук, витае,
но как ли да се улови?
Магии от небето баят,
делфини изгревът брои.
Притихнал в пещери, безкраят
копнее да се умори.
Китари бирено окайват
неслучена любовна шемет.
И всичко този бряг ти дава –
ако отказваш да го вземеш.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево